Анализ и предложения по последния доклад за икономическото развитие на България бяха представени на пресконференция в БТА, организирана от Институт за икономически изследвания при БАН. Директорът на института проф. д-р Александър Тасев и експертите – проф. д-р Веселин Минчев, доц. Огнян Боюклиев, д-р Искра Белева и д-р Митко Димитров, изложиха своите виждания и оценки за икономическите политики у нас. Специален акцент бе поставен на емиграционните процеси и влиянието им върху отделните региони, както и на значението на аграрния сектор като фактор за икономическото развитие на страната ни.
Анализът
за състоянието на този сектор показва, че преобладава делът на силно уедрените стопанства, че има интерес у производителите към монокултурното земеделие и спад на традиционни за страната ни продукти. Оценката на инвестициите в сектора за последните 25 години, от гледна точка на постигнатите резултати, очертава ясно неефективността на избрания модел за развитие по отношение на създаваните интереси и поведение на стопанските агенти. Потенциалът на сектора, като съществен фактор за икономически растеж не се реализира пълноценно. Въз основа на анализа бяха посочени
пътищата за успешна икономическа политика
Бе подчертано, че страната ни има дълготрайна визия и стратегия относно миграцията на хора, но е необходимо ясно открояване на съществените и реално работещи механизми за намаляване на емиграционните нагласи сред българите, както и за трайно интегриране на имигрантите. Създаването на по-добри условия за трудова реализация чрез намаляване на съществуващите днес дисбаланси на регионално ниво е начин да се задържи работната сила у нас. Много важно е също да се избере по-добър модел на аграрна политика и отговорните за нея институции да имат ясна позиция за националните ни приоритети. От това зависи развитието на България като производител и износител на аграрни продукти. Проучвания сочат, че производството на традиционните български храни осигурява в пъти по-голяма добавена стойност. Така че страната ни би трябвало да се стреми към утвърждаване на
Средиземноморския модел
на хранене, като и на организация на производството и търговията с храни. Това означава да се отделя специално внимание на пшениченото зърно, гроздето, винопроизводството, да се предлагат на българския пазар разнообразни пресни зеленчуци и плодове. Средиземноморският модел лесно може да се приложи у нас, а ползата от него, както вече е доказано, е икономическа, социална и здравословна.
