Д-р Таня Андреева е лекар, акушер-гинеколог, бивш министър на здравеопазването в правителството на Пламен Орешарски. Била е член на Управителния съвет на Столичния медицински холдинг и изпълнителен директор на „Втора специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение Шейново” в София. Сега е лекар в акушеро-гинекологична клиника и едновременно работи по български и международни проекти, свързани със здравеопазването.
– Д-р Андреева, когато Вие оглавявахте екипа на МЗ, Националната здравна карта беше готова. Защо не влезе в действие? Какво наложи тя да се замени от друга здравна карта, която днес е много критикувана, оспорвана, все още неприета?
– Здравната карта, която в момента се оспорва е изготвена от екипа на министър Москов, а тази, която направихме по време на нашия мандат, не успяхме да довършим. Една година е твърде кратко време, за да се осъществят много промени. Нашата карта чертаеше потребностите (от легла, специалисти, апаратура и т.н.) по области, като се отчиташе броят на населението във всяка област, неговият възрастов състав, заболеваемост, инвалидизация и други фактори. Акцент бяхме поставили върху раждаемостта, която е изключително важна на фона на демографската криза у нас. Отчитахме достъпа до лечебно заведение на хората, живеещи в отдалечени места. Знаете, че в нашия мандат дадохме субсидия около 6 милиона лева на общински лечебни заведения в отдалечени и труднодостъпни райони, като се опитвахме да изградим сериозна мрежа не само от структури за активно лечение, но и от заведения за долекуване, за рехабилитация, което също е важно. През годините профилактиката, долекуването и рехабилитацията станаха тежко инсуфициентни (т.е. недостатъчни). Обаче нашето здравеопазване се превръща все повече в здравеопазване на болниците, за активното лечение. За това правихме здравните карти не само за отделните области, но искахме да се предвиди движението на пациенти от едно населено място в друго, да се предвиди движението към по-.големите, високоспециализирани болници, където има по-добра апаратура и по-добри специалисти. Но нашият проект беше спрян.
Това е много лоша традиция в българското здравеопазване – липсва ни приемственост. Когато нещо е направено както трябва, по-добре е следващият екип да го продължи и да го надгражда, а не всичко да се срутва и да се тръгва отначало. Най-голямата грешка на министър Москов е в спирането на смислените проекти. Фактът, че предложени от него нормативни актове непрекъснато падат в съда, означава, че не само екипът му е слаб, но и самият министър е аднминистративно неподготвен, не му е ясно кое как се движи по законодателството.
– Какво сбърка министър Москов в последната здравна карта?
– Първо в Министерство на здравеопазването промениха методиката. Решиха да дадат едно онагледяване на това какво е в страната – къде, какви специалисти и болнични легла има. Втората им задача беше да редуцират въпросните легла. Още не е ясно по какви механизми ще се намалят леглата, но целта е Здравната каса да не допусне преразход на финансови средства. Сега предложената здравна карта не отчита интереса на пациента. Предстои орязване на легла, което означава, че се реже достъпът на болните хора до медицинска помощ. По този показател за здравната система, в сравнение с много други страни България имаше успех, но сега го губим. Например, здравната карта не предлага на болен човек от Перник възможност да се лекува в София. В столицата за пернишкия пациент не е предвидено болнично легло, нито заплащане на лечението. Бюджетите на болниците са лимитирани, което също намалява достъпа. Това е големият недостатък на сегашната здравна карта. В нея се откриват и административни грешки. Аз лично имам информация от областни комисии, че техните предложения за областна здравна карта не са взети предвид. И всъщност картата е подготвена в Министерство на здравеопазването и се налага централизирано.
– Може би в най-новата ни история няма друго подобно авторитарно въвеждане на мерки в здравния сектор …
– Вие виждате, падна методиката за здравната карта. Конституционният съд отмени т.нар. пакети за медицинска помощ, поради неяснота какво всъщост означава разделянето на медицинската помощ. Факт е, че то нарушава правата на пациентите, защото всички плащат, но едни ще трябва да чакат, а други ще бъдат преференциално обгрижвани в лечебните заведения.
До момента от всичко, за което министър Москов говореше, че е реформа, остана само говоренето. Няма реални действия, насочени към подобряване на условията в системата. Промените в нея са насилствени. Въвеждат се: служебна наредба на Министерски съвет за клиничните пътеки, служебен рамков договор, който е незаконен, но го налага касата. Тя трябва да е само един платец, изпълнител на здравната политика. Сега обаче министърът прехвърля отговорности към нея. От здравната каса ще определят цени на медицински дейности, условия за сключване на договори със здравни заведени, ще решават колко да им плащат, ще ги контролират и наказват.Здравната политика трябва да се прави от здравното министерство, а не от касата.
– Защо бе спрян проектът за електронното здравеопазване, което трябваше да се организира по модела на Естония – една от страните с успешно електронното управление не само на здравната система, но и на държавата?
– Изглежда някой има интерес да не се въвежда електронно здравеопазване у нас. На фона на нашия проект, правен по одобрен, работещ модел, ние ставаме свидетели на контрапроект с пръстови отпечатъци, предложен от министър Москов. Не живеем в каменната ера. Има немалко институции за контрол. Съществуват достатъчно чисти начини, по които пациентът може да следи системата. Това например, предлага индивидуалната здравна електронна карта с код за влизане в системата. Това е като ключ за един дом. Ако го имам, ще вляза. Иначе трябва да разбия вратата.
Преди няколко дни специалисти ми разказаха, как само с едни плаки може да се наложи фотообраз на чужди отпечатъци. И човек да отиде в болницата, като на петте си пръста има за пет различни пациенти отпечатъци. Така за всеки от тях може да ползва лечение .
Нека да не се връщаме към архаичните модели, след като има изпитани и по-сигурни средства. Дори при тях да се получи пробив, той ще е по-малък, отколкото при ползване на отпечатъците. Проблеми създава и системата за съхраняване на данните. Много обезпокоително е, че те няма да се пазят в нашата държава, което поражда въпроси дали пък няма да бъдат използвани. Определено пръстовият идентификатор ще доведе до финансов контрол на системата. Трябва да има финансова дисциплина, но предложението на министър Москов не e добър подход. Много по-сигурно е да се направят елекронни регистри. Да се знаят колко пациенти страдат от дадено заболяване, с каква тежест е то, какви изследвания са нужни, какви медикаменти се изписват, на каква стойност са те, кое от заболяванията се разраства и трябва по-активно да се профилактира. Има много по-работещи, модерни и нагледни механизми, отколкото това някой да си поставя пръстовия отпечатък.
– Проектът за спешната помощ също беше спрян. Какво може да последва от това при сегашното движение на хора, при риска от инциденти и терористични атаки?
– Ако беше продължен проектът, днес щяхме да имаме резултати по отношение модернизиране на съществуващите филиали и центрове на Спешна помощ, не само като битови условия, но и във връзка с оборудването с апаратура и въвеждането на телемедицината.
Вярно е, че не може във всяка паланка да има болница за активно лечение. Но би могло да се създаде алтернатива, поне за спешните състояния и да се оказва нужната медицинска помощ на хората в малките населени места. За това започнахме програма за обучение на парамедици. После тя беше спряна. Сега чувам, че пак ще се обучават парамедици. В днешно време най-големият стрес-тест за това как работи една здравна система е как ще реагират от Спешна помощ при терористични атаки и тежки инциденти. Към днешна дата аз съм убедена, че не сме подготвени. Нямаше да е така, ако нашият проект, който беше одобрен от Брюксел с концепция за спешната помощ, с финансова рамка, с план за развитие, беше продължен. Може би изброените неща не бяха идеални, но те щяха да работят. И днес министърът и примиерът щяха да режат лентички по повод на нови центрове за спешна помощ, нова апаратура, въвеждане на телемедицина, обучение на парамедици и разбира се продължаващо обучение на колеги, които вече работят в спешната помощ. Сега управляващите се хвалят с един нов стандарт по спешна медицина. Това е чудесно, но стандартът все още не означава изпълнение, не означава качество. Предстои той да бъде приложен. Ще видим как ще работи.
– Как ще коментирате въпроса за внесените от министър Москов ваксини?
– Имало е всякакви министри през изтеклите години, но никой не си е позволявал да нарушава Българското и Европейското законодателство. Министър Москов е държавата в сектор здравеопазвне и когато той пренебрегва законите възниква съмнение дали не извършва и други нарушения. Той подложи на риск децата, имунизирани с тези ваксини. И аз съм абсолютно убедена, че и Еувакс (ваксината срещу хепатит В) също щеше да бъде приложена. Няма логика да внесеш нещо, за да го държиш в складовете. Няма схема, по която това да са ваксини за бежанци.Изрично в доклада на д-р Москов до Министерски съвет пише, че това са детски ваксини за нуждите на имунизационния календар. А последвалото обяснение от страна на министъра беше жалко. След като ваксините са забранени на територията на страната ни, те не могат да бъдат приложени не само на бежанци, но и на турски граждани, дошли в България. Един лекар не може да препоръчва ваксини, ако не е сигурен в тяхната пълна безопасност.
– Какви проблеми ще има за здравноосигурените пациенти във връзка с твърдите лимити за болнично лечение?
– Хората ще се изправят пред въпрос – дали да чакат, като през това време се влошава заболяването им, или (въпреки, че са здравноосигурени) да извадят от джоба си пари и да платят за лечението. В момента от Министерство на здравеопазването, Здравната каса и донякъде от Министерство на финансите прехвърлят проблема към лекарите. От медиците се иска да обясняват на пациентите защо ще чакат, защо ще си плащат.
Това не е работа на лекаря. От него се изисква друго – да даде максималното от себе си за поставяне на диагнозата, за лечението и проследяването на болния, защото смисълът на всяка реформа е пациентът да има достъп до медицинска помощ, да живее по-дълго и да остава в добро здраве.
Още по темата:
Проектът за нов служебен рамков договор – незаконосъобразен?
Москов прилага похвати на гьобелсовата пропаганда
След червения картон от КС Москов яхна вятъра на подмяната
