Празникът Благовещение е един от големите православни празници, който вещае избавлението на човешкия род чрез чиста, непорочна и свята Девица – Майка на безплътния Бог. На днешния ден християните възпоменават радостното за всички събитие – свети архангел Гавриил донесъл на Дева Мария вестта за скорошното явяване на отдавна очаквания Спасител.
Празникът е установен в дълбока древност, като се предполага, че е възникнал най-напред в Мала Азия или Константинопол, а оттам се разпространява из целия християнски свят. За установяването му спомага откриването на светите места от земния живот на Иисус Христос от света равноапостолна царица Елена през 4 век и от строежа на нови храмове на тези места. Така например, е построена базиликата в Назарет на мястото на явяването на свети архангел Гавриил на светата Дева. При древните християни празникът носи различни наименования: Зачатие на Христа, Благовещение за Христа, Начало на изкуплението, Благовещение на Мария от Ангела и едва през 7 век получава названието Благовещение на Пресвета Богородица.
Както е известно Пресвета Богородица била дъщеря на благочестивите старци Йоаким и Анна, които още от раждането ѝ я посветили на Бога. Когато станала на три години, те я завели в храма. Скоро след това те починали. Пресветата Дева постоянно се намирала в храма под напътствието на свещенослужителите, молела се и чела Свещеното писание. Преданието говори, че когато тя навършила годините, в които според юдейския обичай девойките встъпвали в брак, първосвещеникът ѝ обявил, че не може повече да остава в храма, а трябва да си избере съпруг. Но Пресвета Дева Мария отговорила решително, че била посветена на Бога от родителите си и сама се посветила Нему, затова трябва завинаги да остане девойка. В Юдея тогава нямало обичай някой доброволно да избира безбрачен живот за служене Богу и за да не се наруши общоприетия обичай, свещениците сгодили Мария за благочестивия старец Йосиф – далечен неин родственик, който трябвало да я пази. Пресвета Дева Мария, като живеела в дома на този праведен човек, водила скромен живот. Занимавала се с ръкоделие и споделяла домакинските грижи с дъщерите на Йосиф. Гласът ѝ не се чувал в празни и шумни разговори; била кротка и мълчалива; най-голяма радост за нея било четенето на свещените книги. Затова на иконата на Благовещение пред нея често се изобразява разтворена книга. И ето, че било предопределено да бъде Майка на Сина Божий! Тя със смирение и неописуема радост приела тази блага вест: „Душата ми величае Господа и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, защото Той милостно погледна смирението на рабинята Си, защото ето отсега ще ме облажават всички родове; загдето Силният ми стори велико нещо и свето е името Му; и Неговата милост е от в род в род за ония, които му се боят.“ 
Църквата почита Богородица като първия човек, достигнал онази степен на обожение, което изначално е отредено за човешкия род. Благата вест, която Мария получава, че е избрана да стане майка на Сина Божий, се превръща в символ на майчинството – желано и чакано от всяка жена. С чудното рождение на Спасителя, приел плът и живял сред хората, за да ги изцели и направи свети, Богородица осиновява света и става майка на цялото човечество. Тя е избраната да се застъпва пред своя Син за всички страдащи. Тя е единствената Ходатайка, която с дръзновение и любов ходатайства за нас пред Бога. Тя е съвършената жена и съвършената майка, която води човечеството по спасителния път към Него.
Именно в този дух към средата на миналия век българският народ започва да празнува Благовещение като Ден на майката. Новият празник се заражда в годините след Първата световна война сред потъналото в крайна бедност и нищета българско общество. След хилядите загинали на фронта, след трагедията на няколко национални катастрофи хората започват да честват живота и тази, която го дава – която е деляла тежкото бреме на войната наравно с мъжете на бойното поле – българската жена – майка. Подкрепен от много общественици и интелектуалци, Софийският митрополит Стефан – по-късно Български екзарх, издига идеята празникът Благовещение – 25 март/7 април да се чества като Ден на майката и жената – християнка. Интересено е да се отбележи, че по този повод в столичните кина на многодетните майки се раздавали парични дарове и символични подаръци. Българската Православна църква чествала Благовещение като Ден на майката до 1948г., след което традицията умира, оставайки само в спомените на тези поколения.
Похвално е, че сме имали наш, български празник на жената и майката, на тази, която е възпята от толкова български поети и писатели! Струва си да се замислим не е ли този празник истинският ден на жената, на българката, на християнката?
Автор: Полина Георгиева – участник в Стажантската програма на Студия Трансмедия
