Оставката на Георги Лозанов като председател на СЕМ извади председателката на парламентарната комисия по културата и медиите Полина Карастоянова от привидно угодния ѝ към всички тон. Обучена на самообладание в професията си като стюардеса Поли все пак се издразни. Речта ѝ стана назидателна:
„Можем да коментираме всичко, което не ни харесва като граждани, но когато сме на изборна длъжност и имаме някакви несъгласия и критики към сектора, за който отговаряме, е редно да формулираме предложения за промяна” – заяви Карастоянова пред „Блиц“.
Не че Поли в случая не е права. Тринайсет годишният престой на Лозанов в медийната регулация не доведе до нищо добро за свободата на словото у нас. Напротив, през това време България се смъкна до 106-то място по свобода на словото, изпреварена от Уганда и Непал.
Ще попитате какъв е приносът на доц. Лозанов към това падение? Откриваме този принос особено отчетливо след 2010 г., когато Гого триумфално се завърна в СЕМ и оттогава е негов несменяем председател. През онези години той обещаваше как щял да разкрие собствеността върху електронните медии. Днес се оплаква, че пустата собственост останала скрита.
Скрита за широката публика остава ролята на Лозанов при превръщането на медийния регулатор в карикатура. Той беше проводникът на наложените от ГЕРБ през 2010 г. промени в Закона за радиото и телевизията, според които съставът на СЕМ беше намален от девет на пет члена. При същите промени законът допусна възможността медийните надзорници да си стоят в топлите кресла и след изтичането на мандатите им, докато не бъдат назначени или избрани новите. Но за това след малко.
Георги Лозанов подозира една още непроходила телевизия, че ще бъде проводник на „езика на омразата“, но това не му попречи да издаде програмен лиценз за обществена телевизия на АЛФА. Е, ако ви се слуша език на омразата, ще го намерите там. Но за Гого това не било проблем, тъй като АЛФА била електорална телевизия, та там този език следва да е позволен. Това вече си е наистина демаГогия на комфорта. Друг е въпросът, че Законът за радиото и телевизията разделя електронните медии на обществени и комерсиални. За електорални медии няма и буква в закона. Но този номер си е запазена марка на доц. Лозанов. Така както телевизията на Атака била електорална, ала получи лиценз за обществена медия, така концепцията за управлението на БНР на Радослав Янкулов била есе и нямало как да се предвиди управленският провал на последния радиошеф. За правописните грешки и другите постижения в есето на Янкулов прочетете ТУК!
Георги Лозанов е виртуоз да се оправдава като прехвърля собствените си гафове върху „лошата“ среда. Би му завидял самият Барон фон Мюнхаузен, който иначе умее да се измъква, яхнал кон от всяко блато, като се изтегля за собствените си коси. А косите на Лозанов както знаем са бухнали.
Изглежда, че председателката на комисията по културата и медиите в НС Полина Карастоянова лесно прихваща подобни иширети, защото и тя мисли да се измъкне от скандалната ситуация прилагайки номера на доц. Лозанов.
Всъщност какво му е скандалното на ситуацията? Георги Лозанов просто отправи едномесечно предизвестие пред българската публика, че през април окончателно и безвъзвратно му изтича мандатът на медиен надзорник.
И сега – ни надзор ял, ни надзор мирисал – планира нови подвизи. Либералстващите интелектуалци му готвят тържествено събрание-дискусия още в понеделник, на 29. 02., за да дадат отпор срещу „Бурлаците на Волгин“, които в своя декларация го нарекоха „лице на полицейщината“.
И си става редовната българска размазня, в която не си личи как Поли Карастоянова се е оплела като пате в кълчища. Защото тя също дорисува карикатурата СЕМ в наши дни. Карастоянова не изпълни един от най-важните си ангажименти като председател на парламентарната комисия по културата и медиите – да организира избора на новия член в СЕМ от квотата на Народното сбрание. Шест месеца след като мандатите на Анна Хаджиева и Анюта Асенова изтекоха, на 15 април миналата година, Екип Инфохолици изпратихме до президента на републиката и всички народни представители от 43-то НС „Писмо до властта“, в което ги подканихме да излъчат своите представители, което ще позволи ротацията на медийните надзорници. След обнародването на писмото ни, президенът Плевнелиев номинира Бетина Жотева за медиен надзорник. От парламента си затраяха, сякаш българският президент не се избира пряко от народа. В предаване на Стефан Солаков попитахме Поли Карастоянова защо народните представители се бавят. Отвърна ни, че обмисляли най-подходящата кандидатура. Оттогава в дълбоки размисли мина кажи, речи цяла година. И друг път сме го писали. Дете да бяха заченали, вече щеше да се роди.
И тъй като законът изисква представителите и на президента, и на парламента да встъпят по едно и също време, на практика българските народни представители бламираха българския президент и напълно опорочиха принципа на ротация, залегнал в закона.
За да се стигне до карикатурната ситуация, че в момента единствено винаги подходящия за нещо Иво Атанасов и Мария Стоянова са медийни надзорници с реални мандати в смисъла и духа на Закона за радиото и телевизията. Ето как, докато беше председателстван от Лозанов, Съветът за електронни медии се превърна в колекторска организация за събиране на лицензионни такси и компания за изпълнение на политически поръчки.
Ако Гого Лозанов действително искаше да покаже морален акт, той трябваше доста по-рано да подаде оставката си, а не да ни изпраща едномесечно предизвестие. Циничният му опит да стане партизанин на 8 септември не може да бъде прикрит от дежурните му клакьори. Ще е голяма подигравка, ако галеникът на Пеевските медии се превърне в активен борец срещу тях.
Не трябва да позволяваме също така Поли Карастоянова да ни пързаля с Гоговите номера. Ето защо от Студия Трансмедия искаме оставката ѝ като председател на комисията по културата и медиите.
Журналистическата колегия – и това ще е тест доколко я има – трябва да излъчи достойни свои представители на овакантените в СЕМ места. Тези хора трябва да станат медийни надзорници, не за да попаднат в шестгодишен санаториум! Те трябва да влязат в Съвета за електронни медии с мандат за една година – да подготвят новото медийно законодателство и да го наложат пред обществото и законодателите.
Политиците, от които зависи това, трябва да приемат и приведат в действие този план. Иначе за каква свобода на словото говорим?
Още по темата:
“Пик Броудкастинг” Ад получи ТВ лиценз с гласовете на надзорници с изтекъл мандат
"Как ме мъчи всеки ден тоз въпрос трагичен; хем да бъда откровен, хем да бъда симпатичен…"
Янкулов с нов рекорд – три скандала за месец
Вяра Анкова: Правилата се правят от БНТ и ако искам, още днес мога да свикам УС и да ги променя
Всяка Бастилия дочаква своя 14 юли
