Днес почитаме светеца-закрилник на лозари, кръчмари и градинари – Трифон Зарезан, който е част от нашата ортодоксална вяра. Честваме и католическия Св. Валентин – покровител на влюбените. И независимо кой светец предпочитаме или в съответствие с актуалния обединителен дух ни допадат и двамата, на 14 февруари си разменяме целувки, изричаме топли думи и пожелания. Освен приятните емоции от празнуването, съществуват и други ползи при подобно поведение. Микробиологични проучвания показват, че
целувките предпазват от болести
Причината е, че в слюнката на мъжа и жената се съдържат определени бактерии, които са общи за хората, но има и уникални микроорганизми (около 20%), характерни за всеки отделен човек. При обмяна на слюнка всъщност се обменя микрофлора и тялото произвежда специфични вещества (антитела) срещу „непознатите” бактерии. Този процес е известен като крос-имунотерапия и представлява своеобразно подсилване на защитната система в организма. Установено е също, че при целуване се тонизират повече от 30 лицеви мускула, регулира се сърдечната дейност, понижава се нивото на т.нар. хормони на стреса. Хората, които често се целуват, са по-малко чувствителни към болка, твърдят биохимици и психолози. Изследвания в областта на геронтологията сочат, че по-любвеобилните мъже и жени живеят с пет години повече от останалите. При целувката и прегръдката в организма се стимулира отделянето на невропептиди – съединения, които участват в регулирането на телесната обмяна и засилват желанието за интимна близост. Освен това тези съединения засилват способността за запомняне, повишават настроението, самочувствието и физическия тонус. Едва ли някой се съмнява в благотворния ефект и на
хубавите думи
Независимо дали са любовни признания, наздравици или празнични пожелания, те не бива да звучат високопарно. Най-лесният начин да спечелите някого е да му говорите с обикновени думи и да не показвате, че сте емоционално напрегнати, съветват американски изследователи. До този извод те стигнали след анализ на 1400 телефонни обаждания, при които оператори е трябвало да накарат хората да участват в телефонни анкети. Най-малък успех имали анкетьорите, говорещи прекалено бързо и въодушевено по време на обясненията си. Според експертите при поздрави и пожелания, отправени към някого не е толкова важно какво се говори, а как се изрича. Оказало се, че най-голям успех във внушенията се постига с умерен тон. Причината е, че припряното съобщаване на нещо създава впечатление за неискреност. Не е успешна и другата крайност – бавното говорене. То пък провокира усещане за педантичност или поражда съмнение, че самият човек не е на ясно с това, което казва. Естествено, има много допълнителни условия, които влияят върху убедителността на думите – ритъмът на речта, интонацията на говорещия, акцентът който се поставя върху определени думи. Съобразяването с тези особености подобрява връзката между хората, което е условие за приятни емоции, разбирателство и оптимизъм.
