Как не влязох в час

Кастинг

Как не влязох в час

Използва ли фондация „Заедно в час“ бедните български ученици като опитно поле за създаване на кадри?

Нека започна с това, че откакто оформих своите убеждения, та до ден днешен, дълбоко вярвам в основните свободи и демократични ценности За тях най-напред прочетох в Декларацията за независимостта и Декларацията за правата на човека. Легендарни документи, които провъзгласяват човешки права. Сред тях са запазването на живота, на свободата и търсенето на щастие.

Та преди година бях решил да потърся своето лично и обществено щастие, приемайки мисията на Фондация „Заедно в час“ да стана за две години учител – лидер в трудни училища. Помислете сами, няма ли кауза в подобна мисия?

„Получаването на добро образование в България в най-голяма степен зависи от произхода на ученика.

 Ако си роден в бедно семейство или в малко населено място, вероятно е на 15-годишна възраст да си изостанал в училищното си обучение с цели 3 години в сравнение с връстниците ти, които не са в подобно неравностойно положение.

Заедно в час работи за промяна на тази несправедлива реалност за учениците в България.

Ние подбираме, обучаваме и подкрепяме изключително способни хора да станат вдъхновяващи учители на ученици, които имат най-голяма нужда от мотивация.

Процесът на подбор на Заедно в час се състои от три етапа и е базиран на модел за оценка на връзката между техните качества и ценностите на организацията. От кандидатите си очакваме да демонстрират както ценностите, така и компетентностите, които ни позволяват да вземем решение за техния потенциал да бъдат учители лидери.

Преди да получиш оферта за участие в програмата, е необходимо да преминеш успешно през трите етапа на подбор.

Заедно в час не допуска пряка или непряка дискриминация в процеса си на подбор, основана на етнос, произход, пол, сексуална ориентация, раса, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в обществени организации и движения, семейно и материално положение.“

Както се досещате цитатът е от сайта на фондацията.

В началото на трудовия си живот бях учител. От тогава до ден днешен припомням с носталгия онези дни. После като млад журналист обиколих всички тевеута – заведенията за въдворявани малолетни престъпници – както и  домовете за деца, лишени от родителска грижа. Имах опита да вляза в трудно училище.  

И тръгнах по процедурата. След като преминах електронната кандидатура бях поканен за интервю в офиса на фондацията. То ще да е било успешно, тъй като ми изпратиха нови въпросници, както и текстове за коментар, след което отново бях поканен в Центъра за оценяване, заедно с други кандидати. Това трябваше да бъде третият етап от подбора.

Повечето от останалите кандидати бяха млади хора, някои от тях нямаха дори педагогическа квалификация, но програмата на „Заедно в час“ предвиждаше да им помогне да я получат.

Имаше и кандидатки над четиридесетте, дами упражнявали учителската професия, попътували извън страната, натрупали опит и в бизнеса, явно решили да се върнат отново в час.

Мъжете кандидати бяха предимно млади момчета и като се огледах, си дадох сметка, че комай бях най-възрастния в компанията. За кураж си припомних, че: „Заедно в час не допуска пряка или непряка дискриминация в процеса си на подбор…“  и продължих нататък.

Отново споделих мотивацията си да посветя следващите две години като обучавам трудни деца с ниско образователно ниво, този път пред останалите участници в Центъра за оценяване. После наблюдавах как колегите изнасяха уроци пред нас. И аз изнесох предварително подготвения си урок. После всички решавахме в екип различни задачи. Срещу нас млади момчета и момичета непрекъснато си водеха бележки в лаптопите. Очевидно попълваха предварително подготвена парадигма за оценка на всеки кандидат.

Според предварително изготвената програма, по обяд излязохме в почивка. Бях в единия край на коридора, когато видях отсреща как един от колегите се изпружи, след което се строполи на пода като посечено стъбло. Забързах към него. Симптомите бяха истински, не беше постановка, при която да проверят реакциите ни на взаимопомощ. Набрах 112 и съобщих за случай на епилептичен припадък.

Въпреки инцидента след почивката подборът продължи. Сега поиграхме малко ролеви игри. Екзаминаторката – на годините на дъщерите  ми – трябваше да се превъплати в лоша, властна и несговорчива директорка на училище.  Аз бях учителят, комуто се налагаше да измоли разрешение за  екскурзия на неговите ученици до съседния град. Поспорихме, докато „строгата директорка“ не се умори от моите аргументи и не прекрати играта.

В късния следобед, както всички останали имах среща с ръководителите на Центъра по оценяване. Поразговаряхме пак за мотивацията ми, обсъдихме и други въпроси. Попитах кога ще разбера ставам ли за учител лидер. Беше в началото на декември. От „Заедно в час“ обещаха да получа отговор до края на годината. Още същата вечер изпратиха в електронната ми поща писмо, с благодарности за участието и нова анкета за попълване.

Дойде Новата 2015 г., а съобщения от Фондация „Заедно в час“ нямаше. Бях получил визитни картички с мобилните телефони на организаторите, потърсих ги, насрочиха ми среща. На срещата – след  като ми благодариха още веднъж за участието, което високо оценявали – изразиха  своето смущение, че ако вляза в програмата на фондацията, съм щял да забавя  професионалното си развитие. Възразих, че не кандидатствам за учител лидер, заради професионалното си развитие. Моите четири деца вече са пораснали. Искам да посветя две години от живота си в усилие да помагам на други деца.

После се оказа, че към учителите на „Заедно в час“ проявявали интерес директори на начални училища и прогимназии. Никой не търсел преподаватели по философия. Обърнах внимание, че имам втора специалност българска филология и мога да преподавам и по предмети, които се учат в по-малките класове.

Посочих, че съм готов да започна работа и като нощен възпитател. Дори не в София. Родителите на съпругата ми живеят в Карлово. Предложих на „Заедно в час“ да ми търсят учителско или възпитателско място, в което и да е училище по ж. п. линията София – Карлово.

Дали ще е Горна Малина, дали ще е Буново, Челопеч, Златица, Пирдоп,  Антон, Копривщица, Клисура, Розино Сопот, Карлово. По тази дестинация минават достатъчно бързи и пътнически влакове – справка разписанието на БДЖ, има и автотранспорт и дали ще поема към Карлово или София, съвсем не пречи да съм един пътуващ учител или възпитател.

Тогава от „Заедно в час“ ме увериха, че при моят опит сигурно ще им бъда по-полезен по време на лятната академия, която фондацията. Разделихме се с уговорката да ме потърсят с конкретни предложения.

Междувременно лятото дойде, та реших да попитам официално. Най-подир на 3 септември получих отговор:

"Здравей Кин, 

На първо място бих искал да ти благодаря отново за желанието да работим заедно за общата ни мисия. 

Мисля, че напълно разбирам причините за твоята неудовлетвореност с това, как подходихме към твоята кандидатура. Държа да поема отговорност за това, тъй като е моя роля да бъда напълно ясен и откровен с всички наши кандидати и партньори. 

Процесът на приемане за всички наши кандидати включва две части: Оценяване на тяхните качества и квалификации; Намиране на подходяща позиция, която да е съобразена с профила, квалификациите и логистичните ограничения на кандидата т.е. – дали може да пътува, да се премести перманентно в съответното населено място, където се намира училището партньор. 

Имайки това предвид, мисля, че можех да бъда много по-ясен в нашите разговори досега: Оценката, по нашия модел за подбор, на твоите способности като педагог и съпътстващите ги квалификации е изцяло положителна. Твоето представяне по време на центъра ни за оценяване, както и цялостната ти кандидатура са причините ние да продължим нашите разговори и да търсим възможност за сътрудничество.

Въпреки това, за конкретните позиции, които имаха съвместимост с твоя профил и предпочитания за пътуване, имахме кандидати, на които решихме да дадем приоритет, поради по-голяма съвместимост при техните предметни профили, възможност за преместване и дългосрочни ангажименти. 

За нас, и зборът на учлища с които работим винаги е базиран на оценка на нуждата – т.е. ние искаме да работим с най-нуждаещите се училища – а те от своя страна имат нужда от точно определни учители за конкретни позиции и ние трябва да намерим точно съвпадение. Не бихме се насочили към по-малко нуждаещо се училище за да намерим позиция на учител – фокусът е да се достигнат най-нуждаещите се деца с ограничения ресурс които имаме.

Мисля, че беше справедливо да комуникирам това към теб, вместо просто да изместваме фокуса върху възможността за странични проекти, която така и не приведохме в действие. Надявам се разбираш,  че възможностите, които търсим не можем да гарантираме къде и кога ще се появят – те зависят от работата ни по места с конкретни училища партньори.

Аз и екипът на организацията продължаваме да сме на мнение, че можем да работим заедно по проекти, които биха имали изключително позитивен ефект върху образователната система и ще се радвам ако и ти запазиш позитивно мнение за нас и желание за съвместна работа. 

Можеш да видиш, че в това писмо съм копирал прекия ми ръководител – Мирослав Стойчев, както и нашия изпълнителен директор – Евгения Пеева. 

Аз самият оставам на твое разположение и ще се радвам да продължим да разговаряме и да търсим възможност за съвместна работа.

Поздрави,

Гаврил

 

Значи накрая излезе, че профилът ми бил несъвместим. Ами да бяха изплюли камъчето още в края на миналата година, а не да ме баламосват. Само, че тогава Фондация „Заедно в час“ би изпаднала в конфликт на интерес със обещаното в сайта им, че:  

Заедно в час не допуска пряка или непряка дискриминация в процеса си на подбор, основана на етнос, произход, пол, сексуална ориентация, раса, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в обществени организации и движения, семейно и материално положение.“

Има един начин от фондацията да ме убедят, че не бях дискриминиран при процедурата за подбор. Нека официално публикуват каква е средната възраст на учителите лидери, подписали договори с фондацията! В противен случай остават неизяснени много въпроси:

Наистина ли я е грижа „Заедно в час“ за бедните ученици у нас, които посещават проблемни училища?

Не са ли въщност тези деца, които растят в мизерия, идеалната среда, в която фондацията да постави своите стипендианти при реални сложни условия?

И да подбира изпълнители, удобни и готови да послужат за едно или друго в бъдеще?

Всъщност за фондация с мисия ли говорим или фирма за подбор на кадри?

В момента тече кампанията на „Заедно в час“ за – да  го наречем по купешки – кастинг 2016 г. Крайният срок за подаване на кандидатури е 16. 02. 2016 г.  Аз ще продължа да очаквам отговори…

 

 

 

 

 

Категории Общество

Автор: Кин Стоянов

Кин Стоянов е журналист, писател и общественик, звършил специалност Философия в СУ "Св. Климент Охридски".. До 1992 г. се занимава основно с журналистика. Автор на книгите: „Камъчета за късмет“,„Ориентиране в обстановката“,„Гражданинът щастливец“ и други.През 1995-97 г. е главен редактор на издателство „Отечество“ и съюзен секретар на Съюза на българските фондации и сдружения. От края на1992 г. до 1995 г., както и от 1997 г.до 2005 г. е изпълнителен директор на Националния дарителски фонд„13 века България“. Дълги години работи като журналист.Сътрудник на в. „Стършел“;редактор в сп. „Смяна“; заместник-главен редактор на сп. „Български журналист“ и заместник-главен редактор на в. „Демокрация“.Основател и главен редактор на в. „Щастливец“, който списва заедно с покойния си баща Радой Ралин и Борис Димовски. Работил е в Българското национално радио в тандем с колегата си Емил Янев.

9 коментара към “Как не влязох в час”

  1. Ето по тази причина останах редови даскал в моето училище . Интересувах се от тази програма, но бързо разбрах за какво иде реч…..не съм готова да понеса нови унижения и подмятания за възраст, стигат ми ежедневните.

  2. Тук май не става въпрос само за дискриминация по възраст, а и за редица други задкулисни игрички, поднесени с почти християнско смирение и милосърдие.

  3. Много се забавлявах, докато четох, защото и аз имах "удоволствието" – преди две-три години, да се уверя, че не аз, а "Заедно в час" не са в час…

  4. Как ми се иска да се изправя пред младите, делови служители на въпросната фондация, а още по-добре, пред техните заредени с мисионерски възгледи ръководители по оценяване.
    Щях да им разкажа за моя учител по естетическо възпитание в 31-во училище отпреди 30 години. Щях да им споделя как във време на вече презряващ соц този човек ни отвори очите и ни представи съвсем различен ъгъл за възприемане на обществени нагласи и социални различия. Подари ни фундаментални критерии за естетика, запозна ни с философски течения , говореше ни за изкуство, и Боже мили, насочи интереса ни към джаза.
    Когато на 15 годишна възраст в соц време някой те запали по джаза, това те въоръжава с една мека ,но много надеждна броня срещу кич, безвкусица и фалш. А когато това идва от учител, то това означава, че този учител те подготвя за живота не само със знания , а и с мъдрост. И именно това означава „изключително способен човек, който може да стане вдъхновяващ учител на ученици, които имат най-голяма нужда от мотивация“. Лекичко перифразирам част от дългото мото на програмата.
    Жалко за всички формуляри, системи за оценка , въпросници и прочее бла бла на въпросната фондация, щом оттам не са успели да схванат вдъхновяващото учителско призвание. Парадигмата им е сбъркана. И всички тези кухи фрази от рода на „Изборът на училища с които работим винаги е базиран на оценка на нуждата – т.е. ние искаме да работим с най-нуждаещите се училища – а те от своя страна имат нужда от точно определени учители за конкретни позиции и ние трябва да намерим точно съвпадение“ – съвсем замъгляват сърцевината на мисията и наистина я превръщат в кастинг.
    Обаче в крайна сметка дори и това не толкова важно. Ти си успял да са докажеш като учител преди толкова години, и то, какъв парадокс, в епоха, която откровено допускаше пряка и непряка дискриминация, особено основана на етнос и политически убеждения.
    Сещам се за Кърт Вонегът
    A step backward, after making a wrong turn, is a step in the right direction.

  5. Здравейте, Кин
    И аз бях в "Бастилията" преди 30 години и нямаше как да не си спомня с известно умиление за онези времена. Тогава, смея да твърдя, такива фондационни запъртъци като Гаврил, не биха имали шанс за нещо повече от тройка по милост. Младежът е просто полуграмотен(без лаптоп, би бил напълно). Защо доброволно сте се подложили на тази свинщина? От километри е видно, че тези неокомсомолци всичко ще оплескат, при това с гореща вяра и убеденост, че вършат дело смислено и народополезно. Виждате ли, те вече са проникнали и в костния ни мозък! Янкулов в радиото, Стоичков – доктор, Бареков – полиглот, Роско – президент, Борисов – премиер… Същите невежи люде вече правят и подбора на учители. Естествено е някак, в духа на тази вече установена традиция, след оттеглянето си от активната "политика", Цветанов да получи катедра по реторика в някой от безбройните ни университети…Бог да пази децата!

  6. Срещнах същата "несъвместимост" 2013 (прясно завършил Археология и История) подобно на автора, макар да нямам неговия житейски и професионален опит, ми се обясни…. ох защо не си пазя писмото … все едно чета дума по дума това, което на мен ми обясниха тогава (бях почти на 25 години). Екзаминаторката в същия ред на мисли ми обясняваше неща за несъвместимост и авторитарност на характера въпреки моите заслуги към извън класни и обществени дейности. При това положение и неясният отговор, който получих лично си направих труда да отида до офиса и да говоря диретно с хората, които са ме оценили, за да разбера къде евентуално са ми "грешките" в процеса на кандидатстване (трите кръга) след като ме уверяваха, че такива няма. Направих им предложение да ме допуснат до лятната академия ( като аз си покрия всички разходи по " преподавай като лидер" и ако преценят, че тогава не ставам да ме отрежат, нямаше да се сърдя. Жената, която ме прие видимо беше смутена( мисля че се казваве Ефремова) от предложението ми и ме помолиха да изчакам около 1 час пред офиса им. Накрая дойде и явно беше наизустила отговора… дума по дума повтори писмото, че оценявали еди какви си мои качества, но да се опитам отново след известно време. Отговорих , че ако не ми обяснят къде са моите несъотсветствия с тях няма как да се явя пак на същия подбор при положение, че ще получа същия отговор. На което тя дигна рамене и разговорът приключи. Скоро след това се срещнах с колега (учител от 15 години) преминал през същото 2012, който малко по-малко ми разясни каква е ситуацията в тази фондация, кой плаща парите….. с кой се припознава (БХК) и от там може да си представите какви хора им трябват. В никакъв случай историци особено мъже, които държат на миналото и неговите уроци. Мъже учители там има по езици и информатика на възраст 25-30 години привлечени от 500-те лева отгоре. Каква мотивация може да има младия току що завършващ човек ако не да бъде достойно заплатен трудът му който ще полага. И на мотиваторката като ме пита и обясних. Като млад човек парите ме мотивират изключително много . Поне досега така съм бил мотивиран по този начин. 2 години в някое село е ок за мен. Даже нямах претенции за мястото. Друго което разбрах от напуснала колежка по БЕЛ само след 1 година в тази фондация, че се цели на учениците да им се втълпяват постоянно "глобализми" . И тъй като програмата е за 2 години а атестация се прави на 4. След 2 години там, обучен по техните методи ти нанасяш непоправими вреди и въобще никакъв закон не може да те пипне. Според сегашните закони тази организация е нелегитимна. А и вече напълно се убедих, че вреди повече отколкото помага.

  7. Благодаря за тази статия, Кин! Преживях подобна ситуация и имах нужда от отговори. Е, намерих ги тук и те напълно съвпаднаха с предположенията ми… 🙂

  8. Господине, само може да се радвате, че не сте одобрен от Фондация "Заедно в час". Това далече не неправителствена организация с идеални цели, а по-скоро сектантско сборище на слугинаж на Америка за България. Както преподавателите, така и техните програми, учебни материали, летни училища и тн. са повечв от жалки и непрофесионални. Имах неудоволствието да се сблъскам с тях миналата година. Стигнах до ниво Лятна академия и там всичко приключи. Това е пародия на образователна програма и методика на преподаване. Опитът им да наложат американски стил на обучение чрез Copy/Paste е не просто смешен, а и опасен защото застрашава правилната трактовка на исторически събития и тяхното безпристрастно предаване на учениците- опит да бъде пренаписана историята, налагайки западното виждане за правилно. Материалите, с които ни обучаваха, бяха пряк превод на американски учебници, и то много лош превод. Дори не се бяха постарали да поправят правописните грешки. Като цяло още една групировка с цел бързо забогатяване, чрез слугинаж на определени кръгове, за сметка на качественото образование на нашите деца.

  9. И като се замисля Нова телевизия каква реклама им направи на тези от заедно в час, представяйки ги като професионалисти. Как е възможно национална медия да си заложи името заставайки зад подобни измамници?! Ани Салич дали знае за тези факти, след като им направи такава реклама?!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *