Конфликти

 

На 15 август 2015 г. пред сградата на американското посолство в кубинската столица ще бъде издигнат националния флаг на САЩ, с което окончателно ще бъде завършен един процес на нормализацията на отношенията между Вашингтон и Хавана. Този процес официално продължи около година, а зад него са повече от половин век конфронтация, наследена от Студената война и повече от век  исторически традиции на сложни взаимоотношения между малкия Карибски остров и мощния му съсед. Това наследство е пълно с много обрати, в които противопоставянето и грубата военна сила вървят ръка за ръка с взаимния интерес и разбирателството.

Затова в денят, в който американският държавен секретар Джон Кери ще пристигне в Хавана и ще участва в церемонията по вдигането на флага пред посолството мнозина ще наблюдават под лупа всеки символичен жест, всяка дума, която е произнесена в рамките на дипломатическия протокол или извън него в разговорите с политици, журналисти и обикновени граждани. Причината за интереса ще бъде не толкова дали  нормализацията на отношенията с Куба ще влезе в историческите книги и учебниците като част от „наследството“ на президента Барак Обама, а дали „рестарта“ в кубинско-американските отношения ще е наистина реалност или пък ще се окаже просто „ново издание“ на стари модели на взаимоотношения, добре познати от повече от век. И тук стигаме до търсенето на адекватни отговори за целите и методите на външната политика и на двете страни и диапазонът на инструментите за въздействие  с които съответните столици разполагат. Оттук случващото се тези дни в Хавана ще толкова важния за експертите и любопитен за публиката аспект на „меката сила“ на публичната дипломация, чрез който в наши дни се постигат понякога по-значими резултати, отколкото с твърдите аргументи на силата и дипломатическата/военнополитическата конфронтация.  

Едва ли е случайно, че посещението на Кери съвпада с деня, в който християните по света празнуват деня на Успението на св. Богородица. Въпреки половинвековната политика на държавен атеизъм,  пропагандирана от комунистическия режим в Куба, нейният народ принадлежи към една религиозна общност, известна със своята съпричастност към Бога. В наши дни, а и в доста други моменти през последните две хилядолетия религиозните подходи към търсенето на решения на дългогодишни проблеми в междудържавните отношения са съществен елемент на дипломацията. Въпреки, че конкретната роля на Светия престол в Рим остана донякъде в сянка за постигнатия в края на миналата година обрат в отношенията между Хавана и Вашингтон, няма никакво съмнение, че в деликатните преговори за да се стигне до сегашните публични събития изигра дипломацията на Ватикана. За мен няма съмнение, че изборът на дата на церемонията има връзка с ролята на папа Франциск и наистина ще ми бъде любопитно дали държавният секретар на САЩ ще отдаде дължимото публично на този факт.    

Пристигайки в Хавана, Кери ще стане най-високопоставеният американски представител, посетил страната за повече от 70 години. Всъщност, говорейки точно за „меката сила“ на културната дипломация, за мнозина ще бъде важно не само какво точно Кери ще каже, но какъв ще е тонът и какви ще бъдат жестовете на съпътстващата невербална комуникация от негова страна и от страна на придружаващите го лица.  Защото е важно, дали тонът ще бъде малко сдържан и дори високомерен от позицията на деловия, прагматичен подход или пък – да се използва случая за повече символичност и отбелязване на случая с тържества и внасяне на дух на празничност сред една общност от хора, известни с пристрастността към по-лекият и малко даже еуфоричен възглед към живота и насладите в него (което е също елемент от наложени стереотипи, влияещи върху политическите и дипломатически взаимоотношения).  

Темата не е никак абстрактно-теоретична. Зад решението на Белия дом да възстанови дипломатическите отношения с Куба стои твърдата убеденост или поне силното намерение за постигането на промяна на острова чрез по-голяма близост между двете страни като резултат именно от стратегията на „меката сила“. За да стане това реалност е необходима съществена промяна в досегашната дипломатическа практика от страна на Вашингтон.

От онова, което се знае за програмата на посещението на Кери проличава, че той няма да има много време за нецеремониални и неформални поводи за контакти с хората и защо не – за малко забавления на терен (нещо, което разчупва ледовете и е огромно значение в сферата на културната дипломация – спомнете си как Клинтън свири на саксофон в софийски бар през далечната вече 1999 г.). Той няма да преспи в Хавана и денят му е много точно разписан. Официалната придружаваща го делегация няма да надхвърля 20 души и ще включва представители на министерствата на търговията, отбраната и финансите, а така също и 8 представители на Конгреса.

С втори самолет обаче ще пристигнат за церемонията избрани представители на американците с кубински произход, на деловите среди, както и тримата отдавна пенсионирани морски пехотинци, които са свалили американското знаме от посолството на 3 януари 1961 г. – в същата година, когато е роден сегашният обитател на Белия дом.

Веселият нрав и нощният живот на Хавана през последния половин век винаги е бил предизвикателство за посещаващите я американски политици, които са се страхували да не би да си навлекат критика, че са се държали по неподходящ начин в страна, управлявана от репресивен режим. Сега е моментът този синдром да бъде преодолян с надеждата, че процесът ще е взаимен, което би позволило и дало тласък за увеличаване на американското влияние там.

През 38-те години, в които мисията на САЩ беше с по-нисък дипломатически ранг – „секция, защитаваща американските интереси“ там са се провеждали същите публични прояви като приеми за 4 юли, прожекции на филми и други културни прояви за поканените местни знаменитости, като бившата резиденция на посланика е имала добра репутация със сервираните какаови кексчета, но тези прояви рядко са продължавали след 21 ч.  При това, въпреки поканите, с известни изключения, на представителите на режима не им е било давано разрешение да присъстват. Бойкотът е станал още по-явен, когато са започнали да се канят на въпросните приеми кубински дисиденти. Едва след разчупването на ледовете през последните година-две на тези събирания са започнали да идват местни художници, музиканти и артисти, които се „социализират“ с американските представители и дисидентите, пиейки мохито и слушайки лек джаз.

Предстоящата в петък церемония е в същата категория. Използваният за нея термин е „съвместна правителствена проява“. Според висш служител на Държавния департамент, пожелал анонимност, церемонията е замислена „да покаже новото равнище на взаимоотношенията с възстановяването на посолството“. Той е посочил, че Вашингтон не е дал на кубинските власти списъка на поканените и даже не е уточнил точната бройка на присъстващите с аргумента, че списъкът още е в процес на уточняване.

Веднага след утринната церемония Кери ще се срещне с кубинския си колега Бруно Родригес в неговото министерство. След това ще има съвместна пресконференция, следвайки протокола, възприет при аналогичната церемония при вдигането на кубинския флаг пред посолството във Вашингтон на 20 юли т. г. Оттогава посолството в Хавана работи, но се чакаше посещението на Кери, за да се вдигне знамето. Засега няма планове за среща между Кери и кубинския президент Раул Кастро или пък с бившия кубински лидер Фидел Кастро.

Представители на т.нар. „гражданското общество“ в Куба – дисиденти, предприемачи и дипломати са поканени от Кери за следобеден прием в резиденцията, където в момента е настанен сегашния шарже д’афер Джефри Лаурентис.

В интервю вчера за телевизионен канал на испански в САЩ Кери е обяснил с протоколни съображения разделянето на церемонията от приема и е изразил желание за малко свободно време, през което да се разходи по столичните улици и „да говори с хората“.

Американски дипломати твърдят, че те ще продължат да пропагандират прилагането на „универсалните права“. Държавният департамент официално заяви, че е доволен от осигуряването на достъпа до посолството на кубински граждани. Според представител на ведомството, американските дипломати вече имат възможността свободно да пътуват навсякъде из страната след като уведомят предварително намеренията в рамките на реципрочни мерки, възприети и от двете страни. Същевременно бяха заявени намеренията на Кери в разговорите с Родригес да се ускори двустранния диалог по въпросите на прилагането на законите и човешките права в Куба.

Някои антиправителствени среди в Куба се чувстват маргинализирани от новата политика на Обама към Куба и започнаха да превръщат американския президент в мишена на протестите си. През уикенда властите арестуваха близо 100 дисиденти, протестиращи срещу възстановяването на дипломатическите отношения. Сред тях бяха и около 50 представителки на групата „Жените в бяло“, които се опитаха да протестират, сложили на лицата си маски с образа на Обама. 

САЩ не са единствените, които се опитват да приложат методите на културната дипломация спрямо Куба. През годините много европейски дипломати също са пробвали, с променлив успех, подобен подход.

Един от най-популярните в Хавана дипломати е норвежкият посланик Джон Опдал, известен със своите меценатски наклонности, който често отваря вратите на резиденцията си за изискани партита с представители на културния елит. Именно създадената там атмосфера на контакти е позволила на Осло да прокара важни за нея решения в такива сериозни области като защита на околната среда и налагането на културата на разрешаване на конфликти. „Една от основните причини за нашите успехи с Куба и кубинците е, че основната тема в двустранните отношения винаги е била културата, а не политикате – и не промяната на режима, което честно да признаем, не е наша работа да се опитваме да предизвикаме като дипломати“, твърди Опдал.

Да се установяват връзки с обикновените кубинци, особено с музиканти, писатели и артисти е твърде важно, посочва той. „ Много от тях имат мнение, тези, мечти – като всички нас – за бъдещето на Куба и често те имат собствен подход и много по-широка аудитория вътре в Куба, отколкото например традиционните дисиденти“, казва Опдал.

.Доста по-резервиран за възможностите е бившият британски посланик в периода 2001 – 2004 г. Пол Хеър,който в момента преподава в Бостънския университет.

„Кубинските официални представители, за разлика от повечето чужди дипломати там, рядко се социализират с чужденци извън работното си време. Те никога няма да ви поканят в собствения си дом и са предупредени да не установяват приятелства с дипломати, особено от западни държави. Така, че те може да се смеят, танцуват и да разказват вицове, но винаги ще бъде под булото на сдържаността“, заключава той.

Категории Конфликти