Автор: Михаил Крутихин*
Ръководството на „Газпром“ обяви в края на май, че строителството на подводния участък на газопровода „Турски поток“ започва в първата десетдневка на юни. Срокът вече мина, но полагането на тръби чрез специален кораб, отдавна нает от италианската фирма Saipem и стоящ на рейд на пристанището във Варна, не е помръдвал, както съобщава сайтът maritime.bg. Отлежават на българския бряг и специалните тръби, приготвени за първата линия на трасето.
В същото време руската компания развива бурна дейност по две други направления. Първо, нейните контрагенти – „Стройтрансгаз“ на Генадий Тимченко и „Стройгазмонтаж“ на Аркадий Ротенберг, усвояват бюджета за строителството на т.нар. „Южен коридор“.
Тази газопроводна система, общата стойност на която се оценява на 24 млрд. долара, е предназначена за доставка на газ в началото на морския участък на „Турски поток“. Някои аналитици смятат, че именно контрагентите на „Газпром“ се явяват основните бенефициенти на целия бизнес с „Южен поток“, а сега с неговата турска разновидност.
Без тези гигантски поръчки техните фирми остават почти без дял: през 2014 г. в Русия обемът на строителство на магистрални газопроводи е намалял в сравнение с предишната година с 63%.
Второ, представителите на „Газпром“ работят активно със западна аудитория. Купувачите на руски газ в Европа се страхуват от това, че транзитът през Украйна напълно ще се прекрати през 2019г. и единственото спасение за традиционните потребители ще стане „Турски поток“. По-рано руският монополист заплаши да премести своя износ на газ от Европа към Китай, ако западните страни не побързат с приемането на решение по предложения южен маршрут за доставка на газ от Русия.
И тук започват загадките. Гръмките заплахи изглеждат като блъф. Те прикриват странното нежелание на самия „Газпром“ да оформи газопроводния проект като нормален договор. Повтаря се същата история като с „Южен поток“. В провала на това начинание Москва обвини Еврокомисията, подстрекавана от Вашингтон, но в действителност „Газпром“ не отиде в Брюксел с предложение за предоставяне на статут на своя проект за общоевропейска мрежа и молба за законови изключения от провилата на „Третия енергиен пакет“.
„След получаването на такава заявка, ние бихме разгледали проекта, и беше напълно възможно да внесем предложение за изключения, както това се прави по отношение на други проекти, имащи за нас важно значение – каза на автора в поверителен разговор представител на Еврокомисията. – Но „Газпром“ предпочете да заобиколи енергийния регулатор на Евросъюза и да сключва съглашения с отделните страни по бъдещите маршрути. Този непохватен опит постави Европейската комисия пред свършен факт, и, естествено, нямаше как опитът да не се провали.
Намерението да докарат до българския бряг през Черно море тръбата, без да имат необходимия юридически статус и разрешение от страна на регулаторните органи на Евросъюза, излезе скъпо на „Газпром“. Купените тръби, арендованите съоръжения за поставянето на тръбите, с пълна сила върви строителството на компресорни станции и линейният участък на „Южния коридор“ на територията на Русия. Без съгласието на приемащата страна са похарчени (и продължават да се харчат) милиарди долари.
Парадоксално, но и в отношенията с Турция компанията следва същата тактика. Как е възможно да се обяви датата за поставянето на тръби по дъното на Черно море, без да се получи формално разрешение от Анкара? Заяви се, че междуправителственото договаряне между Русия и Турция ще бъде приключено през второто полугодие на 2015г., но засега „Газпром“ не е представила на турците не само заявка за подобно разрешение, но дори и задължителните предварителни документи: доклад за инженерни изследвания на морския участък на трасето към турския бряг и оценка на въздействието на проекта за околната среда. С едно нищо необвързващо съгласие за намерения строителство не се започва.
Турските чиновници, с които авторът общува в началото на май в Истанбул, не крият опасенията си по отношение плановете на „Газпром“. Те подозират, че руският монополист ще поиска да контролира участъка на трасето вътре в Турция и бъдещият разпределителен възел, към който европейските потребители са длъжни, по замисъла на Москва, да построят газотранспортна инфраструктура. Освен това турците са сериозно разтревожени от обявеното от „Газпром“ намерение да направят такъв възел не в Турция, а в съседна Гърция. С такова условие Анкара няма намерение да се съгласява и разрешението на проекта несъмнено ще бъде прието само при турските условия.
Изобщо подходът на руската страна към „Турски поток“ се разглежда като форма на шантаж. Формулата е проста: ние ще похарчим повече от 40 млрд. долара и ще построим мощен газопровод до точка, където няма никакви потребители, а вие ще можете да вземате газ оттам, ако желаете. Краткият и относително евтин маршрут през Украйна ние ще закрием. Вярно, за целта трябва да се положат тръби от Турция или Гърция за австрийския Баумгартен.
Представителите на „Газпром“ продължават да твърдят, че Европа няма къде да иде без руския газ. Заместник-председателят на компанията Александър Медведев твърди, че през 2025г. Евросъюзът ще се сблъска с дефицит на газ в обем от 50 млрд. куб. м. По-рано неговият началник Алексей Милер убеждаваше президента на страната, че дефицитът, който със сигурност ще изисква увеличение на доставките от Русия, ще бъде 200 млрд. куб. м. Но и новата оценка изглежда взета от мазето. Европейците вече правят всичко възможно, за да съкратят потреблението на газ и да диверсифицират неговите източници.
Още през април миналата година агенция Reuters прогнозира, че мерките, предприети от европейците, ще им позволят да съкратят вноса на руски газ на 45 млрд. куб. м към 2020г. Тенденцията, наблюдавана в периода от 2008г. към 2014г. показва, че именно тази прогноза трябва да се смята за реалистичната.
Превод: Рени Нешкова
*Авторът е партньор в консултантската компания RusEnergy
Материалът е публикуван в CECJ (Европейски център за правно сътрудничество)
