Автор: Владимир Абаринов
Около царските останки отново започнаха да се вихрят недостойни игри. Минаха вече 36 години от времето, когато бяха намерени костите на Николай Втори и членовете на семейството му, разстреляни от болшевиките, но царският син Алексей и една от сестрите му – Анастасия, все още не са намерили последен упокой.
Сега вече е съвършено ясно, че болшевиките никога не са губели тези останки. В записки на историка Николай Покровски по разказ на ръководителя на разстрела Яков Юровски мястото, където убийците скрили телата, е описано много точно. Но този документ се е пазел много строго. Основният източник на сведения за обстоятелствата около разстрела и заравянето на телата оставаха материалите, събрани от следователите. Николай Соколов, който е разследвал убийството на царското семейство по поръчка на адмирал Колчак.
Соколов изпълнил задачата си изключително добросъвестно и професионално. С помощта на многочислени свидетелски показания и веществени доказателства той в детайли възстановил събитията в Ипатиевския дом* от нощта на 16 срещу 17 юли 1918г. Обаче да определи мястото, където са заровени телата, не му стигнало времето. Той работел в Екатеринобург от март до юли 1919г., когато войските на Колчак трябвало да напуснат града. В работата на Соколов попречили и грешките на неговия предшественик Алексей Наметкин, който водел следствието по „горещите следи“, обаче твърде небрежно.
Според показания на свидетели Соколов установил маршрута на камиона с телата на екзекутираните – следите водели към затворен рудник близо до село Коптяк. Той изследвал местността, намерил голямо количество дребни предмети и части от предмети – тиранти, катарами от колани и обувки, детайли от ювелирни украшения, остатъци от дамски корсет – впоследствие царските слуги ги разпознали като принадлежащи на членовете на семейството. Бил намерен също и част от човешки пръст, вероятно женски, труп на куче, в който слугите познали кученцето на най-малката дъщеря на царя Анастасия.
Соколов дошъл до извода, че това е мястото, където труповете били разчленени и изгорени. По-подробно разследване и експертиза той не успял да проведе, а Наметкин не си направил труда да проведе такова.
В действителност картината на престъплението била доста сложна. Следите от престъплението били заметени много спешно, неумело и хаотично. Но именно този безпорядък объркал старателния Соколов. Той просто не можел да допусне такава липса на организация.
Убийците наистина първоначално смятали да пуснат труповете в залята с вода шахта. Но разсъблечените до голо трупове не потънали – водата била едва на дъното на шахтата. Юровски поставил охрана и се върнал в Екатеринобург за нови указания. Указанията били дадени – да се заровят труповете в друга, дълбока шахта в открита мина до Московския път. Дрехите изгорили на място (остатъци от тях намерил Соколов), извадили телата и ги качили на камион. Но по пътя камионът заседнал и да го измъкнат нямало начин.
Междувременно започнало да се развиделява, камионът можел да бъде забелязан от местните селяни. И Юровски го измислил – наредил да се изкопае яма и да се заровят труповете на пътя.
За да се изключи вероятността за опознаване на телата, било решено да се обезобразят лицата до неузнаваемост. За тази цел, както установил Соколов, от екатеринбургската аптека взели 170 литра сярна киселина. Престъпниците разполагали също така с варел бензин. Докато копаели ямата, Юровски решил да изгори две от телата – встрани извлекли телата на царския син Алексей и на жена, която приели, че е императрицата. Впоследствие Юровски разказвал, че „по грешка“ изгорили „фрейлин“ – имал предвид прислужницата Анна Демидова.
Останалите девет трупове поставили в ямата насред пътя, залели ги с киселината и ги покрили с полуизгнили дървени траверси и трупи. Николай Соколов видял този „мост от траверси“ и го описал, но не му хрумнало, че останките са заровени именно там, на дълбочина не повече от 60 сантиметра. Той предположил, че мостът е направен, за да може камионът да премине през калния участък.
През лятото на 1979г. писателят Гелий Рябов и геологът Александър Авдошин намерили това място на стария Коптяковски път, отворили ямата и извадили от него три черепа. Според една от версиите Рябов отишъл при министъра на вътрешните работи Шчелоков и му разказал за находката (донесъл в Москва и два черепа с надежда за експертиза), но министърът решил да не ядосва началника на КГБ Андропов и наредил да закопаят отново костите за по-добри времена. В 1991г. Авдошин официално съобщил на началника на администрацията на Свердловска област Едуард Росел за своето откритие, и областната прокуратура разрешила повторно изравяне на останките.
Доколкото по действащото законодателство експертизата била възможна само в рамките на углавно дело, август 1993г. главна прокуратура на Руската федерация възбудила дело за откриване на неидентифицирани останки. Следствената група се ръководела от старши прокурор-криминалист Владимир Соловьов. Изследването на останките започнало както в Русия, така и в чужбина. В резултат било установено, че костите принадлежат на девет лица: Николай Втори, императрица Александра Фьодоровна, три от дъщерите, кралския лекар Евгений Боткин, прислужницата Анна Демидова, готвача Иван Харитонов и лакея Алексей Труп. През юли 1998г. наказателното дело било прекратено.
На 17 юли 1998г. останките на царското семейство били тържествено погребани в Петропавловската катедрала в Санкт Петербург. Обаче Руската православна църква сметнала изводите на специалната правителствена комисия под председателството на тогавашния вицепремиер Борис Немцов за неверни и не участвала в церемонията.
През 2007г. на 70 метра от първото заравяне на костите било открито второ и делото било възобновено по новите обстоятелства. Този път за генетичната ДНК експертиза покрай родственици на семейството използвали кръвни проби от самия император, взети от ризата, в която бил облечен по време на покушението срещу него в Япония през 1891г. Костните фрагменти, принадлежащи на момче, били идентифицирани като останките на царския син Алексей. Женските „най-вероятно принадлежат на неговата сестра великата княгиня Мария Николаевна“. Експертите оставили извода от второто изследване именно в този вид. В заключение се казва, че „поименно са идентифицирани три лица“: императорът, императрицата и царският син Алексей.
Обаче в съобщението на междуведомствената работна група начело с вицепремиера Сергей Приходко се твърди в прав текст, че женските останки принадлежат на Мария. Тази категоричност изглежда странна. При внимателно четене на заключенията на медицинско-антропологическата експертиза се забелязва явно противоречие: в нея се казва, че дължината на женското тяло от втория гроб е около 159 см. Но ръстът на великата княжна Мария е бил 170 сантиметра. Докато е известно, че ръстът на най-малката дъщеря на царя Анастасия е бил 158 сантиметра. Удивително е как на никого от експертите не му е хрумнало да сравни антропометричните данни на царските дъщери. Поглеждаме още веднъж заключенията на генетиците – и наистина: редом с имената на Анастасия и Мария в скоби стои думата „вероятно“.
Съобщението на междуведомствената група изобщо е доста увъртяно. От една страна, се казва, че членовете на работната група са обсъдили „степента на готовност на управляващите в Санкт Петербург за провеждане на церемония по погребението и сценарий за неговото провеждане“, назначена е точна дата – 18 октомври. От друга страна се казва, че „във връзка с обръщението на Руската православна църква към разследващата комисия… е поръчано да се представят предложения за провеждане на допълнителни изследвания“. Изобщо ще има ли погребение или не? В Петербург вече са отворили царските гробници и са изпратили покани.
Русската православна църква, както видяхме, продължава да капризничи. Тя прави това с упорство, без да се съобразява с никакви научни авторитети и без да уточнява някакви конкретни причини за капризите си. Заради това упорство костите от втория гроб вече няколко години лежат в хранилището на Държавния архив, където съвсем не им е мястото, но работата за втори път е прекратена през януари 2011 г. – следователят Соловьов не ги държи в служебния си сейф. Нали по закон веществените доказателства по прекратеното дело трябва "да се реализират" или да се унищожат.
Преди три и половина години в интервю главата на външните църковни връзки на Московската патриархия митрополит Иларион обясни позицията на църквата така:
„По времето, когато от наша страна постъпи жалба за това църковните представители да присъстват поне при провеждането на експертизата, тях не ги допуснаха. А когато после поискахме отговор на ред въпроси, свързани с тези експертизи, такъв не получихме. Хората, които тогава от страна на църквата вземаха участие в обсъжданията, са се почувствали изолирани от самата същност на дебата – нямахме ясна представа какво се случва там.“
Но митрополит Ювеналий, член на комисията на Немцов, е заявявал нещо съвсем друго:
„Участвайки в комисията от самото начало на нейното създаване аз открито и свободно изказвах своите съждения и съмнения, които не бяха само мои, но и на хора, с които се срещах в църквата и в обществото… Предполагам, че те (изводите на експертите – бел. а.) не трябва да се приемат с абсолютна достоверност, за което историята на науката свидетелства: това, което в науката се смята за най-съвременно, точно и надеждно, утре може да се окаже остаряло, неточно и погрешно. А опитът от последните години на работа на комисията показва, че въпросите могат и вероятно ще продължат да възникват до безкрайност. Обаче все по-често и настойчиво във връзка с „екатеринобургските останки“ ние чуваме призиви за тяхното погребване, показващи, че е безнравствено така дълго да не ги предаваме на земята. Днес няма основания да не се отнесем с доверие към изложената позиция на главна прокуратура и съдебните медицински експерти.
На 18 март т.г. всички бяха изумени от началника на Държавния архив Сергей Мироненко. По телеканала „Спасение“ той неочаквано заяви, че е „категоричен противник да се погребват останките без участието на Руската православна църква“ и предложи да се направи ексхумация на останките, погребани в Петропавловската катедрала и това да се направи в присъствието на представители на църквата и предложил това да бъде отпечатано в църковния печат, а църковниците да кажат на кого от експертите се доверяват.
Поддръжник на тези идеи бил протойерей Всеволод Чаплин, без да се притесни да плюе върху покойник: „Спомням си доста силен натиск от страна на господин Немцов и неговия апарат, но да не казваме лошо за неотдавна убит човек.“
На 11 септември – деня, когато беше публикувано съобщението на междуведомствената група, а шефът на Държавния архив Андрей Артизов в интервю напълно поддържа изводите на експертите – Всеволод Чаплин отново заяви, че са нужни нови експертизи:
„Има много въпроси от вярващите хора…“
И в какво вярват тези вярващи хора? За таблицата за умножение вярващите нямат притеснения.
Известно е, че за историята на убийството на царското семейство и това, което е направено с телата им, има множество версии…
О, да! Включително и безумни конспиративни версии. Например, че главите на царя и царицата били консервирани в бъчонки с мед и изпратени в Москва, където стояли в кабинета на Ленин, а после по заповед на Берия събрали всички останки на Романови и ги погребали, за да може чрез този хитроумен способ да получат достъп до царските сметки в британската банка.
В този ред на абсурди се нарежда и Руската православна църква, която вече не оспорвала идентичността на останките от първото погребение? Честно казано, главата ми се завъртя от подобна издевателска казуистика.
Не е намерен да участва в церемонията и т.нар. Дом Романов, който „винаги и неизменно поддържал позицията на Руската православна църква“. Но през март този Дом призова РПЦ да признае науката, да признае останките на царския син и на истинската велика княгиня.
Не е ли това причината РПЦ да се държи така, сякаш губи почва под краката си. Отказът да се предадат на Исакиевския събор е достатъчно грозен признак за недоволството на държавата, която накрая осъзна, че ползата от РПЦ не струват и грош, че нещо се е пропукало, а това струва скъпо.
По въпроса с царските останки църквата изпадна наистина в глупаво положение. Защото тя нали построи манастир на мястото на самия рудник, направи и екскурзионен бизнес. А сега излиза, че там нямало никакви останки и никога не е имало. Не се получи приватизацията на царското семейство. Не издаде ли тайната мечта на РПЦ йеромонах Никон, възкликвайки юродиво:
„Ако останките са автентични, това са свети мощи. За какво погребение на свети мощи може да става дума!“
И в прав текст: Да се сложат царските мощи в манастир – и могат да се продължат екскурзиите. Отличен бизнес проект.
Превод: Рени Нешкова
*Къщата на инженер Ипатиев, в мазето на която болшевиките разстрелват цялото царско семейство. През 1918 г. Болшевиките я конфискуват и я превръщат в арест за царското семейство. По съветско време в нея са се помещавали Музеят на революцията. Днес на мястото се намира правславен храм.
