На 22 септември е вторият голям жалон от историята на България след 6 септември 1885г., Съединението на разделена България. Днес празнуваме 110 години независимост, възраждането на българската държавност.
Цялата история на България, която е една от най-старите държави в Европа, е белязана от борбата за независимост.
На 22 септември 1908 г. във Велико Търново княз Фердинанд с манифест обявява независимостта на България. С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд. Високата порта, а след това и великите сили признават официално българската независимост.
Денят на независимостта е обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г. Дълго време значимостта на това събитие от новата история не се оценява, но на тази дата през 1908 г. отново се появява на картата на Европа след петвековното робство.
Условията за обявяването на независимостта на младата българска държава в началото на ХХ век били изключително благоприятни: през лятото на 1908 г. младотурска революция в Османската империя завършва с успех за реформистите. Австро-Унгария – една от великите сили, наложили Берлинския договор, се готвела да анексира две от провинциите на империята – Босна и Херцеговина, т.е. да го наруши.
Затова и българският княз Фердинанд се обърнал директно към император Франц-Йосиф (срещат се във Виена) да съгласуват действията си. Междувременно българските власти завземат източните железници в Южна България и това за кратко стресва Фердинанд, който се уплашил да обяви независимостта.
Но правителството вече е решило това да стане на 22 септември 1908 г. в черквата “Св. 40 мъченици” в старата българска столица Велико Търново – символичен акт на продължение на Второто българско царство.
Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата “Св. 40 мъченици” княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава. След това министър-председателят Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество.
Провъзгласяването на независимостта е не само голям успех за българската дипломация, но и след него васалното княжество започва да се нарича Царство България, а българският владетел вече се титулува цар.
Години преди това е нужна нова политика за сближаване с Русия. Началото е поставено от Фердинанд, който започва задкулисните контакти с руската дипломация.
На 19 май 1894 г. Стамболов е свален от власт. Съставено е правителство, начело с д-р Константин Стоилов.
Князът постига своето международно признание чрез помирение с Русия. Във връзка с погребението на Александър ІІІ, българска делегация, водена от митрополит Климент, на 4 юли 1895 г. е тържествено приета от новия руски император Николай ІІ. Един ден по-рано в София е посечен Стефан Стамболов и това бележи новия политически курс на България.
На 2 февруари 1896 г. престолонаследникът княз Борис Търновски преминава в православието и негов кръстник става император Николай ІІ. Фердинанд вече се радва на официален прием във всички европейски столици, получава най-висши ордени.
Като главнокомандуващ на войската монархът се заема с нейното модернизиране и въоръжаване и с изграждането на елитен офицерски състав.
Князът подкрепя модернизацията във всички области – изграждането на пощи, железници, гари, пристанища. Любител е на автомобилите, влаковете и самолетите, строи дворци, паркове и градини.
Ограниченията на Берлинския договор, според които България е васално княжество, пречат на владетеля и на страната да разгърне напълно своите възможности. Затова Фердинанд приема идеята за независимост.
Деликатната ситуация, която настъпва след нарушаването на Берлинския договор, e успешно разрешена.
Първо била спечелена Британската империя, която поставя условието – да започнат преговори между българското правителство и Високата порта.
Провъзгласяването на независимостта без съмнение е най-високата точка на политическото самоосъзнаване и самоопределение на българската нация в годините след Освобождението. От тук нататък Царство България започва да подготвя окончателното присъединяване на останалите под османска власт територии.
