11 – май – 2016
Вниманието на световните зърнени пазари тази седмица бе съсредоточено върху Департамента по земеделие на САЩ (USDA), който публикува първата си прогноза за глобалното търсене и предлагане за идната пазарна 2016/2017 г. Очакванията на институцията са тази кампания да е поредната силна за производството при основните култури, но в същото време съчетана с активизиране на потреблението.
Пшеница
Прогнозите са предстоящата световна реколта от пшеница да е около 727 млн. т., което е с 7 млн. т. под оценките за отминаващата 2015/16 г. Въпреки спада, това би означавало второ най-голямо производство в исторически план. Благоприятните пролетни условия в редица ключови производители – ЕС, САЩ, Русия, Украйна и др., вероятно ще доведат до добиви над средните в средносрочен план (повече за прогнозираните добиви в Европа можете да прочете тук). Това обаче не е достатъчно, на този етап, да компенсира значително по-малкото засети площи. По-високите начални запаси покриват напълно по-ниското производство и така общото предлагане на пшеница е с заложен ръст от 2% спрямо текущата пазарна година, достигайки 970 млн. т.
Според доклада, глобалното потребление на пшеница ще нарасне с близо 1%, водено от активизиране на търсенето за храни, надминаващо спада при фуражите. Въпреки това, то изостава за поредна година от производството и оформя нов рекорд на преходните запаси – над 257 млн. т. – с 14,4 млн. т. повече от количествата, с които е на път да завърши текущата пазарна година.
След публикуването на доклада на USDA, фючърсите с най-скорошна доставка на суровината в Чикаго добавиха 1% до 166 долара за тон. Котировките обаче губят над 5% от началото на месеца и 10% от върха си от началото на годината, достигнат на 20 април.
FOB цени на пшеницата към 10 май:
Царевица
Втора най-силна реколта в историята се предвижда и при царевицата – 1,011 млрд. т. (1,014 млрд. т. през 2014/15 г.). Глобалното производство се очаква да нарасне с 42 млн. т. спрямо 2015/16 г., като половината от ръста се дължи на евентуалните рекордни стойности за САЩ – около 367 млн. т. Добивите в най-големия световен производител са заложени сходни с миналогодишните, но с 2,3 млн. ха повече са оценките за засетите площи. Увеличение на площите с културата, за сметка на тези с пшеница, е в основата на ръстовете и в Аржентина, Русия и Украйна. По-високи добиви пък може да увеличат производството в ЕС, Бразилия и Южна Африка. Сред ключовите производители, USDA очаква спад единствено в Китай – с близо 7 млн. т., след промени в публичната подкрепа и значително понижение на вътрешните цени.
Прогнозите са световното потребление също да нарасне осезаемо – с 43 млн. т. до рекордните 1,012 млрд. т., надминавайки символично производството. Двигател на търсенето са Китай – с ръст от 9,5 млн. т. и САЩ – с 9,2 млн. т. (4%) повече от оценките за 2015/16 г. Потреблението в САЩ може да достигне рекордните 310 млн. т., стимулирано от по-ниските цени, по-голям брой стопански животни и повишена преработка за етанол. Департаментът очаква ръст в рамките на 1,5 млн. т. за ЕС, Аржентина, Бразилия, Индия, Русия, Виетнам, Мексико.
На този етап се счита, че преходните запаси през 2016/17 г. – 207 млн. т., ще останат сходни с тези, през изтичащата пазарна година. Спадът в Китай (с 8 млн. т.), ЕС (с 1 млн. т.) и Бразилия (с 0,5 млн. т.) покрива прогнозирания ръст на количествата в складовете в САЩ – с 9 млн. т. Съотношението на запасите към потреблението обаче се свива с близо 5%.
След обявяването на доклада във вторник, фючърсите с най-скорошна доставка в Чикаго поскъпнаха с 3% до 149 долара за тон, което е с близо 3 долара над средната стойност за последната година. Пазарната реакция при царевицата и пшеницата отчасти се дължи и на спада в очакваните преходни запаси от соя, както в САЩ, така и в света.
FOB цени на царевицата към 10 май:
Зърно и маслодайни култури в България
Площите в България с пшеница са малко над 1,1 млн. ха, което е с близо 8% повече от миналата година, сочат оперативните данни на МЗХ към края на април. Ръст от 4% в площите е регистриран и при рапицата (169 хил. ха), докато тези с ечемик се свиват на годишна база с 5% до 163 хил. ха. До началото на май са засети 654 хил. ха със слънчоглед (80% от всички с културата за 2015 г.) и 345 хил. ха с царевица за зърно (65% от всички с културата за 2015 г.)[1].
От началото на пазарната година (юли 2015 г.) през пристанище Варна са изнесени 1,5 млн. т. пшеница, което е с 29% повече на годишна база. Износът на царевица през порта спада наполовина – 505 хил. т., а този на слънчоглед – с една трета до 122 хил. т.
Средната изкупна цена на хлебната пшеница в края на април – 267 лв./т. се задържа на ниво сходно с предходните седмици, но отстъпва със 17% на годишна база. Вътрешните цени на царевицата – 259 лв./т., са с 17лв. по-ниски от достигнатите през декември и ускоряват спада си на годишна база до 7%, въпреки по-слабата реколта. Предвид очакванията за значително по-добра реколта от пролетници в страната, цената на слънчогледа (640 лв./т.) също задълбочава спада си до близо 5% на годишна база. Тя вече отстъпва със 100 лв./т. спрямо най-високата си стойност за пазарната година досега, отчетена в началото на декември.
Първите прогнози за пазарната 2016/17 г. очертават световно производство от пшеница за поредна година превишаващо търсенето, въпреки оформящата се тенденция за намаляване на площите. Предвид приближаващата жътва в Северното полукълбо, все по-вероятно е цените на суровината да продължат да се намират под натиск. В същото време, макар реколтирането на царевицата да е далеч, ако не настъпят резки промени в условията, изглежда суровината ще намери своя пазарен баланс за втора поредна година. Текущите ѝ ценови равнища могат да се разглеждат като устойчиви с потенциал за ръст, при продължаващо активизиране на търсенето. Прави впечатление, че това се случва в условията на значителен глобален ръст в площите и добивите. Дисбалансът при пшеницата е сред задържащите цената фактори при царевицата.
Повече за средно и дългосрочните тенденции на зърнените пазари можете да прочетете тук.
Актуалните цени на основните селскостопански суровини на борсите в Чикаго, Париж и Будапеща можете да следите в секция „Пазари“ на нашата интернат страница.
Материалът не е препоръка за вземане на определено търговско решение.
[1] В оперативните данни на МЗХ за 2015 г. няма данни към края на април за засетите площи с пролетници, поради което съпоставка с темпото на сеитбената кампания към същия етап не е възможно.
