Джордж Сорос се превърна през последните дни в символ на Дявола за официозните китайски медии.
В рамките на очевидно координирана атака в контролираните от правителството медии се появиха остри критики, които превърнаха милиардера Сорос в единствения според Пекин виновник за някои неблагополучия в китайската икономика през последните месеци, особено през януари т.г.
Вижте какво пише официозът „Женмин жибао“ във вчерашния си брой:
„Инвеститорът-милиардер Джордж Сорос заяви наскоро на Световния икономически форум в Давос, че китайската икономика се е насочила към тежко „твърдо кацане“, което ще засили глобалния дефлационен натиск. Неговото пренебрежително отношение към китайския пазар доведе до загриженост по света и до оживени дискусии. Всъщност, онова, което Сорос каза не е нищо ново или по-различно от по-раншните прогнози, че китайската икономика е на път „да колабира“. Само че този път то е дори по-озадачаващо, тъй като е опаковано във външно професионални термини като „твърдо кацане“, „дефлация“ и „данъчно бреме“.“
Очевидно, вестникът намеква, че именно Сорос е виновен за негативните настроения към състоянието на китайската икономика. То не е свързано с внезапната девалвация на юана през август миналата година, довело до изтичане на капитали от Китай в рекордни мащаби през 2015 г., нито пък с предизвиканата от правителството борсова катастрофа, при която повишение на борсовите цени от 150 % беше „изядено“ за срок от само пет месеца.
За всичко е виновен един човек, според властите – Сорос.
Днешната статия е само продължение от друга статия в същия вестник в началото на седмицата, когато Сорос беше обвинен, че е обявил „война на юана“. Под заглавието „Да обявиш война на китайската валута?! Ха-ха“ се казваше, че „войната на Сорос срещу юана и хонгконгския долар не може да успее – в това просто няма съмнение“.
[ Виж Студия Трансмедия: Сорос за Ангела Меркел ]
Обвиненията стават още по-абсурдни, тъй като Сорос въобще не спомена в Давос нито юана, нито валутата на Хонг Конг. Журналист от британския „Телеграф“ посочи, че такава реплика в Давос не е имало: „единственото което Сорос си позволи да каже, беше свързано с валутите на Маайзия и Тайланд – вероятно поради носталгията, свързана с кризата от 1998 г.“. В допълнение се посочва, че „г-н Сорос направи общ коментар, според който задлъжнялостта на Китай е достигнала 350 % от брутния вътрешен продукт и оттук твърдото кацане вече е в ход. Аз нямам очаквания, тъй като вече наблюдавам процеса“.
Независимо какво точно е казал, Сорос е човекът, който доведе до фалит „Банк ъв Ингланд“ през 1992 г. и силните на деня в Пекин очевидно са решили, че най-добрата защита е нападението, когато става въпрос за китайската икономика, независимо какви точно са били изявленията.
Атаките на „Женмин Жибао“ и другите китайски медии се опитват да внушат, че всички прогнози за спада в китайската икономика са „изфабрикувани“ и са „фалшификации и лъжи“, тъй като „Китай е локомотивът на световната икономика, независимо дали това се харесва или не“.
Очевидно в тези публикации личи нервността на висшия ешелон на китайското ръководство от мрачните икономически прогнози, както и националистическата нотка в идващите от Пекин дитирамби.
