Пътищата на въображението в литературата често пъти са – видимо или невидимо – обусловени от научните идеи на епохата. В тази беседа ще се опитаме да си отговорим на въпроса защо Мери Шели е останала неразбрана, как обръщането към науката оформя грандиозните литературни проекти на Балзак и Зола, защо роботите на Карел Чапек всъщност не скърцат и кой губи, когато забравяме, че и обратното е вярно – пътищата на науката се трасират от художественото въображение.
Миглена Николчина е професор по история на литературата в Софийския университет и работи в полето на поезията, литературната теория и философията. Специализирала е в Института за академични изследвания в Принстън, Ню Джърси. Авторка е на теоретични и литературно-исторически монографии, най-новата от които е „Деви, рицари, кралици. Любовта в литературата на Средновековието и Ренесанса“ (2014), и на няколко стихосбирки, сред които е „Градът на амазонките” (2008). Наскоро излезе и нейният сборник с разкази „Билет за Вега“ (2015). На английски е издала книгите Matricide in Language: Writing Theory in Kristeva and Woolf (2004) и Lost Unicorns of the Velvet Revolutions: Heterotopias of the Seminar (2013). В момента изследователският й интерес е насочен към историята на изкуственото същество в литературата, а най-новият й поетически проект „Рими” редува стихове и проза в духа на ранния Ренесанс.
