На 24 октомври 2015 г. в Горни Дъбник, Плевенско беше открита паметна плоча по повод обновяването на издигнатия през 1881 г. паметник на загиналите войници от Трети финландски стрелкови батальон. Реставрационните работи бяха по инициатива на проф. Венелин Цачевски – бивш посланик на България във Финландия.
Проф. Цачевски е автор на голям брой публикации в областта на историята, развитието и външната политика на България, Балканите, малките европейски държави, европейската интеграция и др. Негови книги, монографии и статии са публикувани в България, Япония, Финландия, Швейцария и други страни. Наскоро в СУ бе представена последната му книга „България и Швейцария. Заедно в историята“ (2015) и др.
Снимки: Студия Трансмедия
Студия Трансмедия: Проф. Цачевски как възникна идеята да бъде поставена мемориална плоча с имената на финландските войници, които са загинали по време на битката край Горни Дъбник във войната за освобождението на България от османско владичество през 1877 – 1878 г.?
Поставянето на мемориалната плоча е моя инициатива от 2004 г., когато бях посланик на България във Финландия. Желанието ми бе да бъдат събрани дарителски средства, които да се използват за обновяването на издигнатия през 1881 г. край Горни Дъбник, Плевенско, паметник на загиналите войници от Трети финландски стрелкови батальон. Паметникът се намира в мемориалния парк, който носи името на генерал Василий Лавров, геройски загинал по време на състоялата се на същото място на 12 / 24 октомври 1877 г. битка между руските и турските войски. Той е един от паметниците и братските могили в парка, където са погребани загиналите руски войници и офицери от Измайловския, Гренадирския, Павловския, Московския и Финландския полк.
С. Т.: Каква е историята на построяването на паметника на финландските войници?
В. Ц.: Поставянето на мемориалната плоча е моя инициатива от 2004 г., когато бях посланик на България във Финландия. Желанието ми бе да бъдат събрани дарителски средства, които да се използват за обновяването на издигнатия през 1881 г. край Горни Дъбник, Плевенско, паметник на загиналите войници от Трети финландски стрелкови батальон. Паметникът се намира в мемориалния парк, който носи името на генерал Василий Лавров, геройски загинал по време на състоялата се на същото място на 12 / 24 октомври 1877 г. битка между руските и турските войски. Той е един от паметниците и братските могили в парка, където са погребани загиналите руски войници и офицери от Измайловския, Гренадирския, Павловския, Московския и Финландския полк.
С. Т.: Как бе посрещната инициативата в България?
В. Ц.:
Голяма помощ и съдействие ми оказа кметът на Горни Дъбник Тодор Йорданов, под чието ръководство общината се грижи за поддържането на мемориалния парк „Генерал В. Н. Лавров“. Заедно с него съгласувахме всички действия за поставянето на паметната плоча, ремонта на паметника и оформянето на околното пространство, включително алеята, по която се достига до него. Лично за мен основното предизвикателство бе установяването на броя и имената на загиналите финландски войници, които били погребани в братска могила, на чието място е бил издигнат паметникът.
Проучих голям брой архивни материали, включително дневника на финландския батальон, мемоари на участвали в сражението офицери и войници, както и други документи и изследвания. В крайна сметка установих, че в братската могила са погребани 23-ма финландски войници, чиито имена фигурират на мемориалната плоча пред паметника. Самият паметник бе основно реновиран. Подновен бе надписът върху него. Изцяло бе ремонтирана алеята, по която се стига до паметника, а околното пространство бе почистено. Сега импозантният и ослепително бял силует на паметника привлича отдалеч погледите на посетителите на мемориалния парк.
С. Т.: Вие имате и други подобни инициативи. Разкажете нещо повече за тях.
В. Ц.:
Повечето от моите инициативи са свързани с Финландия, където бях посланик на България през 2003 – 2006 г. Пазя скъпи спомени от престоя ми в тази близка на нас страна и многобройните ми срещи със стотици финландци. Изпитвам задоволство, че с моята дейност съм допринесъл за разширяването на политическите, икономическите и културните връзки между нашите два приятелски народа и страни. След завършването на дипломатическия ми мандат продължих да работя в името на тази цел като учен. Известно време бях преподавател в Хелзинкския университет. Публикувах редица научни студии и статии във Финландия. Инициативите ми са посветени главно на дейността на генерал Казимир Ернрот. За него написах биографична книга, чието издание на английски език бе представено в Хелзинки и Турку. През 2013 г. по моя инициатива в Търговище бе издигнат паметник на К. Ернрот, който е командвал руските войски, освободили града от османско владичество. През същата година по мое предложение Столичният общински съвет взе решение да наименува улица в София на името на К. Ернрот. През 2014 г. с лични средства финансирах поставянето на мемориални плочи на гроба на Ернрот във Финландия и на улицата в София, която носи неговото име.
Друга моя инициатива бе предложението, което Столичният общински съвет одобри през лятото на 2014 г., да бъде наименувана улица в София на името на видния български учен, родолюбец и патриот професор Константин Кацаров, за чийто живот и дело ще публикувам биографична книга. Скоро ще бъде обновен мемориалният символ в София на друга забележителна личност – швейцарецът Даниел Нееф, под чието ръководство са създадени Борисовата градина и други паркове в София и страната. Повече за него, както и за други швейцарци и българи, оставили ярка следа в българо-швейцарските отношения, може да бъде прочетено в току-що издадената ми книга „България и Швейцария. Заедно в историята“.
Всички тези инициативи са скъпи за мен, тъй като са посветени на изтъкнати личности в българската история и отношенията на България с Финландия и Швейцария. Поставянето на мемориалната плоча и обновяването на паметника на финландските войници в парка „Генерал В. Н. Лавров“ край Горни Дъбник е вълнуващо събитие, тъй като се отнася за запазването за следващите поколения на един от историческите символи в дългогодишните отношения на дружба и сътрудничество между България и Финландия.
