Европейските държавни и правителствени ръководители не успяха да се разберат в първия кръг от разговори за това кой да бъде следващият председател на Европейската комисия (ЕК). Но това не е толкова необичайно. Изборът на сегашния председател на ЕК Жан-Клод Юнкер също не протече гладко. В крайна сметка обаче през 2014 г. германският канцлер Ангела Меркел се наложи над опониращите й колеги от Швеция, Великобритания и Холандия.
Но ситуацията сега е малко по-различна. И Критична. През 2014 г. Меркел разполагаше със силни позиции в Германия, а и в Европа. Консерваторите имаха убедителна победа на европейските изборите. А противниците на Меркел в Европа бяха слаби.
Сега канцлерът загуби първия кръг от борбата за власт с френския президент Емануел Макрон. Французинът предотврати споразумение за германеца Манфред Вебер като нов председател на Европейската комисия. Въпреки че консервативната Европейска народна партия (ЕНП) на Вебер спечели европейските избори през май и че баварецът е нейният водещ кандидат.
Меркел срещу Макрон – 0: 1.
Ситуацията е интересна, европейските партии се блокират взаимно. Но всичко все още е отворено. Сблъсъкът между Меркел и Макрон предстои, коментира германското издание „Ди Велт“. Вторият тур на пазаренето в Брюксел ще се проведе на 30 юни. След това ще бъде окончателно изяснено разпределението на пет топ позиции в Европа. Това са постовете на ръководителя на Европейската комисия, председателя на Съвета на ЕС, европейския главен дипломат, председателя на Европейския парламент и ръководителя на Европейската централна банка.
Най-важен без съмнение е поста на председател на Комисията. Това е най-мощната позиция: „Той може да ръководи законите в цяла Европа, които след това трябва да се прилагат във всички страни-членки“, пише „Ди Велт“.
Петък беше добър ден за Вебер. Но политикът на ХСС, въпреки нарастващата опозиция от всички страни, все още има възможности. Още четвъртъкът се оказа лош ден за Вебер. Рано сутринта той се срещна с висши лидери от либералите и социалдемократите, за да ги убеди да гласуват обща позиция на Европейския парламент, с която да се разпределят местата в Комисията. Но колегите му напълно неочаквано отказаха одобрението му. Те настояваха за собствения си кандидат.
“Добро утро” – казва Ангела Меркел и се усмихва накратко. Това се случва 2:04 часа сутринта в петък. Канцлерът се отправя към пресконференцията с бърза крачка. Тя няма какво да каже, спектакълът продължава само седем минути. „Трябваше да се справим с бъдещите назначение на ключови позиции. Разговорите показват, че не съществува мнозинство за водещ кандидат от политическите партии и ние ще трябва да се справим с този въпрос“, заявява канцлерът на Германия.
Либералите искат да направят датския еврокомисар Маргрете Вестагер ръководител на Комисията, социалдемократите са за холандски заместник-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс. „В момента няма мнозинство за кандидатурата на Вебер“, заяви новият лидер на фракцията на либералите от Дачиан Чолош, който се счита за говорител на позицията на Макрон.
Лидерът на ЕНП Джоузеф Доул, един от най-важните фактори в Брюксел и близък довереник на Меркел, отговори гневно: „Това, което се прави с г-н Вебер е скандал. Той не го заслужава и аз ще го защитавам до края.“
Проблемът е, че Вебер се нуждае от социалдемократите, зелените и от либералите, за да бъде избран за шеф на Комисията. От друга страна, нито Тимерман, нито Вестагер могат да бъдат избрани без одобрението на ЕНП. В Европейски съвет, който представлява 28-те държави-членки, страните се блокират помежду си. Те се окопаха в четвъртък. Никой не помръдна.
Макрон се беше погрижил добре за това. За разлика от Меркел и много от консервативните и социалдемократическите държавни глави на ЕС, той категорично се противопоставя на факта, че само политик, който преди това е бил водещият кандидат на своята партия на европейските избори, може да стане ръководител на комисията. Макрон не е сам. Повечето от деветте либерални лидери също са против модела на „водещия кандидат“. И нищо чудно: либералите останаха далеч зад ЕНП и Социалдемократите на европейските избори и следователно имат много малко възможност да назначат ръководителя на комисията като част от този подход.
13.48 часовник в четвъртък следобед: Има нова надежда за Вебер. Няколко минути преди началото на срещата на върха, канцлерът Меркел отново защити кандидатурата на Вебер. „Определено не искаме криза с парламента.“ Тя призовава правителствените лидери да направят само едно предложение за поста на председател на Комисията, както и едно за Европейския парламент.
Депутатите вече са решили да гласуват само някой, който преди това е бил най-големият кандидат на неговата партия.
Макрон незабавно отхвърля: „Нуждаем се от най-добрия отбор за Европа“. По думите му това са хора, които имат необходимите „умения, амбиции и доверие“.
Ясно е кой визира Макрон. Той публично изрази съмнения в качествта на Вебер. „Макрон отхвърля опита на германския политик и неговата харизма“, коментира „Дойчче веле“. Но кариерата на френския президент също не е много убедителна. Макрон е министър на икономиката само за две години – сравнително малък период във френското правителство – преди да стане президент. Преди това Макрон е финансов инспектор, инвестиционен банкер и краткосрочен служител в Елисейския дворец.
Даниел Каспари, ръководител на германските консерватори в Европейския парламент, реагира възмутено на изявленията на Макрон. Той обвини Макрон в „ревизионистични похвати“. „Президентът иска да се върнем в ситуация, в която държавните и правителствените ръководители решават това в задните стаи“, каза Каспари.
Но Макрон не се отказа. Представители на неговата политическа фракция споменават като потенциални кандидати напускащия президент на Литва Далия Грибаускайте, Кристалина Георгева, хърватския президент Колинда Грабар-Китарович и собствения си основен кандидат Вестагер.
Макрон дори публично обяви, че би подкрепил Меркел за поста на председател на Комисията – въпреки че знаеше, че канцлерът скоро ще се оттегли. В Берлин това се оценява за странна провокация.
Климатът между Меркел и Макрон е отровен. Какво следва?
„Нуждаем се от повече време, за да изследваме всичко. Твърде рано е да се говори за имена и длъжности, „каза председателят на Съвета на ЕС Доналд Туск. Бившият полски държавен глава сега ще посредничи от името на държавите от ЕС до края на юни – както между отделните държави-членки, така и между правителствата.
Новият Европейски парламент ще се събере за първи път на 2 юли – дотогава новият пакет от служители ще трябва да бъде готов.
