Наблюдава се сериозно увеличение на хората, които отказват да емигрират и предпочитат да живеят в България. През 2002 г. те са били 14 %, през 2018 г. този процент е 61%. Това съобщиа доц. Борис Попиванов от Института по социология „Иван Хаджийски“, който представи резултатите от „Изследвания за младежта в Югоизточна Европа 2018/2019“.
Допитването е организирано от фондация „Фридрих Еберт“ и е проведено сред млади хора на възраст между 15-29 години едновременно в 10 страни от Югоизточна Европа. Теренното проучване в България е извършено от „Галъп Интернешънъл“.
„Постоянно се оплакваме, че най-умните напускат страната. Все повече това се променя в посока на по-нискоквалифицираната работна сила“, смята социологът и посочи. Германия е на първо място по предпочитания, следвана от Великобритания.
„ Според нашите данни се засилва консерватизмът на българската младеж. Ако през 90-те години имаше много силен поколенчески конфликт, младите хора не приемаха ценностите, възгледите и поведението на своите родители, то през 2018 и 2019 виждаме припокриване на тези възгледи. Има все по-голяма степен на семеен конформизъм“, смята доц. Попиванов.
По думите му българските младежи сближават позициите си по отношение на ценностите, религията, дори и по политически въпроси, със своите родители. Той смята също, че българската младеж е аполитична – едва 7% от запитаните се интересуват от политика. 50% от анкетираните нямат желание за политическа кариера.
През 2018 г. 24% от младите са изразили десни убеждения, 7 % – леви, а 23% – центристки. През 2014 г. с десни убеждения са ес самоопределили 23%, с леви 12%, а с центристки цели 57%.
„Нарастващ консерватизъм се наблюдава и по отношение на сексуалния живот, като нарастващо неприемане на алтернативни сексуални практики. В сравнение с 2002 г. е нараснало неприемането на хомосексуалността. Заедно с това се увеличава за последните 4 години от 60 на 70% стремежът на младите да живеят в брак, а не извънбрачно“, каза още Попиванов.
По думите на Хелене Кортлендер от фондация „Фридрих Ебер“ целта на проучването е то да предизвика дискусия и да стане предпоставка за създаване на младежки политики от страна на държавата.
Снимка: БГНЕС
