Тази новина около многострадалната ни съдебна система едва ли ще предизвика особен интерес. А би трябвало. Защото всяка новина от там, пък била тя и от административен характер – особено от такъв характер, има своето специално място в подредбата на тази власт и нейното функциониране, по-точно, нефункциониране. А тази е с особена стойност. Подобни новини трябва да се анализират като кодираните ребуси на почетния председател на ДПС Ахмед Доган.
Новината е, че третият кандидат за шеф на Апелативната специализирана прокуратура (АСП) обяви, че ако го изберат, ще поиска правомощия лично да разследва т.нар. трима големи – председателите на ВКС и ВАС, както и главния прокурор. Лично! В този случай очевидно ще трябва да се пренебрегне и един от принципите за случайното разпределение на дела. Колко „случайно“ при някои от особености на софтуера, вече е друга тема.
На пръв поглед намерението на кандидата Пламен Евгениев, съдия от Специализирания наказателен съд, да разследва лично тримата големи, е самоубийствен ход. Защото избирането му ще зависи от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, което е на главния прокурор. Не лично негово, то просто гласува по негова команда, както показва практиката.
Николай Найденов, който в момента е временен шеф на АСП и един от тримата кандидати за поста, в представянето си се изказа очаквано в стила на най-добрите традиции по нищоговорене:
„Ако ми бъде гласувано доверие и даден мандат като административен ръководител на Апелативна специализирана прокуратура, дейността ми като такъв ще бъде подчинена както на приемственост и надграждане на постигнатото до момента, така и на прилагането на иновативни подходи в организационен и административно-управленски аспект“.
Като се добави и „подобряване на сътрудничеството между ДАНС и КПКОНПИ“, очертава се една направо сияйна картина за бъдещето на съдебната власт.
Припомняме един скорошен административен епизод от „сътрудничеството“ между ДАНС и Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства (СРС), които са основен инструмент за борбата с корупцията по високите етажи на властта. В новия състав на бюрото влизат трима от предишните – Огнян Атанасов, завършил специалността „борба“ в Националната спортна академия, Илия Ганев, лесничей, и Илко Желязков, по-известен като „лейтенанта на Пеевски“, инженер. Двамата нови от ГЕРБ и ДПС замениха Бойко Рашков, който си позволи да критикува прокуратурата и парламента, и зам.-председателя Георги Гатев, отстранен при съвместна акция на ДАНС и прокуратурата. Едно чудесно сътрудничество, завършило с хепиенд за прокуратурата!
Но ето че третият кандидат се кани да разбие на пух и прах модела на недосегаемата прокуратура. Някаква неочаквана смелост или част от скоротечния процес по доумъртвяването на най-важната от трите власти, но с други средства? Коя е причината за радикалния демарш срещу статуквото?
Има много индикации, че тази причина се нарича Лозан Панов, председателят на Върховния касационен съд, срещу когото главният прокурор не жали сили и средства, прескачайки закони и всякакво приличие, за да го изхвърли от системата. Цацаров вече опита да разследва Панов. Антикорупционната комисия призова председателя на ВКС на разпит. Лозан Панов обаче отказа да се яви и заяви, че подобен подход грубо нарушава конституционния принцип на разделение на властите и правовата държава.
Натискът на главния прокурор и цялата му кохорта се оказаха недостатъчни да бъде изхвърлен Лозан Панов и да се сложи край на мъките Цацарови.
Освен всичко останало изборът на Панов за председател на ВКС е най-голямата грешка на Сотир Цацаров и той ще трябва да я „поправи“. Лозан Панов бе наложен през 2015г. силово от Цацаров и обкръжението му и предизвика истинска буря от критики и негодувание от реформаторски настроеното малцинство в системата.
Но Лозан Панов се оказа костелив орех и рядко изключение от иначе абсолютното правило, че не хората, а механизмите за контрол на властите пазят демокрацията от извращения. Хората обикновено или биват преобразени от системата или тя ги изхвърля като повредени чаркове. Би трябвало да се очаква според някои неписани правила, новият шеф на ВКС да е вечно признателен на своя благодетел.
Само няколко месеца по-късно след избирането му на поста председател на ВКС Лозан Панов започна сериозно да засяга интересите на тези, които са го назначили. Не пожела да играе тяхната игра. И атаките в отговор не закъсняха. Всяко негово действие – изказване или упражняване на законово правомощие, провокираше залп от публикации в медиите на Пеевски и публични критики на Цацаров срещу колегата.
Въпросът е дали радикалната заявка на третия кандидат Пламен Евгениев да се бори с корупцията във висшите етажи на съдебната система не е поредният опит на Цацаров да елиминира Лозан Панов от поста председател на ВКС някак по-законно. Разбира се, много рискован ход от страна на главния прокурор, тъй като самият той може да се окаже под личната шапка на шефа на АСП.
Изборът на Пламен Евгениев ще бъде ясен знак, че мнозинството на Цацаров готви финална атака срещу Лозан Панов. Ако не го изберат обаче – може да означава три неща – или Цацаров е решил, че рискът да даде част от собствената си „независимост“ (разбирай безконтролност) на друг от системата, е твърде висок; може да означава също, че последната битка с Лозан Панов се отлага; или че Пламен Евгениев има сериозни намерения да се бори с корупцията, което е и най-малко вероятното.
Както обичат да казват юристите – което го няма в закона, го няма никъде. А ако го няма и в закона, такъв може да се измисли. Подобни конструкти в полза на определени кръгове са сътворявани многократно.
