България е изправена през значителни икономически предизвикателства въпреки благоприятния инвестиционен режим, който включва нисък плосък корпоративен данък. Корупцията в публичната администрация, слабата съдебна система, ниската производителност, липсата на прозрачност в обществените поръчки и наличието на организирана престъпност продължават да пречат на инвестиционния климат и икономическите перспективи на страната.
Така описва страната след 2009 г. американското списание Forbes в годишната си класация за най-добрите страни за правене на бизнес. От 161 държави в нея на България е отделено 46-о място. По-зле от страните в ЕС е само Хърватия (52), а от българските съседи по-напред са Румъния (41) и Гърция (42), а изостават Сърбия (56), Турция (57) и Македония (68).
Американското списание посочва, че от 2000 г. до 2008 г. България поддържа стабилен среден годишен ръст на реалния БВП над 6%. Но през 2009 г. това е последвано от дълбока рецесия, тъй като финансовата криза води до свиване на вътрешното търсене, износа, притока на капитали и промишленото производство. Растежът на реалния БВП остава бавен – под 2% годишно – до 2015 г., когато търсенето от страна на ЕС на българския износ, плюс притока на фондовете от ЕС, увеличи ръстта до повече от 3%.
В представянето на бизнес климата в България от Forbes посочват още, че икономиката ѝ демонстрира силен растеж, но пак си остава с най-ниския БВП на глава от населението в ЕС – 8000 долара. Макар да се казват добри думи за разумно управление на обществените финанси, списанието допълва, че „енергийната ѝ зависимост и разчитането продукцията ѝ да се търси в чужбина правят растежа чувствителен към външни за страната пазарни условия.“
Значителна част от текста е посветена на проблемите с енергетиката, като изрично се изтъква, че е потенциална слабост зависимостта от Русия. Припомня се, че преди две години държавата е дала почти 700 млн. долара на НЕК да плати на „Атомстройекспорт“ оборудване за АЕЦ „Белене“ – спрян от правителството четири години по-рано проект, който наксоро беше възроден.
Списанието отбелязва и почти пълната зависимост от Русия и на българския газов пазар. Проекти като газовите интерконектори с Гърция и Сърбия, които биха могли да намалят енергийната зависимост, са замразени или се придвижват много бавно, пише още изданието.