Да изпразниш хазната за 60 секунди

Да изпразниш хазната за 60 секунди

Премиерът Бойко Борисов често обича да обяснява държавните дела на обикновен, прост език, така че всичко да бъде разбираемо и за него, и за всички в държавата. Придържайки се към този стил, Борисов обикновено нарича държавния бюджет с простичката дума хазна. Хазната е мястото, където влизат всички приходи на държавата – данъци, акцизи, такси, глоби. Това е мястото, от което тръгват и всички плащания, които държавата реши да направи. Разликата между приходите и разходите са спестените пари. Или толкова сладката дума излишък. Излишъкът е много важно нещо, защото през него всяко едно управление може да прави политиката, която смята за важна. Може да насочва разходи към сфери, които са приоритетни.

Но може и да използва средствата за цели, които не са съвсем ясни и разбираеми. Особено в година, в която се задава поредица от избори.

Така например в последните две години сегашното правителство на Борисов и предишната редакция на кабинета му отделяха по 1 млрд. лв. от излишъка за спорната програма за саниране. Това по традиция се случваше в последните дни на месец декември. Без преди това управляващите да са правили заявки, че ще насочат пари в тази програма. Без да е правен анализ на ефективността й. Без да са поставяни критерии за оценка или пък прогнози за това, което ще постигне.

Моделът ще се запази и тази година

На своето редовно заседание в сряда правителството на Борисов реши буквално да изпразни хазната. С щедри ръце бяха раздадени пари в различни посоки. Но най-важното направление е пътното строителство.

Правителството гласува 1.35 млрд. лв. да бъдат отделени за изграждане на 134 км от магистрала „Хемус“ до Велико Търново. Парите се дават по бюджета на регионалното ведомство, а крайният им получател е Агенция „Пътна инфраструктура“.

„Северна България винаги е била приоритет на правителството, а изграждането на автомагистрала „Хемус“ трябва да стане необратимо“, заяви премиерът Бойко Борисов, цитиран от „Фокус“. На заседанието на правителството са присъствали и кметовете на Варна, Търговище, Севлиево, Търново, Ловеч и Плевен. Пред тях Борисов е отчел „изпълнение на предизборен приоритет за съживяване на Северна България“. Кметовете пък му благодарили за полаганите усилия.

Забележителното е, че решението на кабинета идва в деня, в който големите строителни фирми от Камарата на строителите в България изкараха над 1000 тежки машини по улиците в София в „мирен протест“, с който поискаха „да не се петни името на българския строител“.

В този свой протест те бяха подкрепени именно от премиера Борисов, както и от председателя на Нардното събрание Цвета Караянчева.

 

Какво ще се строи

Насочените от държавния бюджет средства отиват за отсечката от пътен възел „Боаза“ до Велико Търново. Общата дължина на започната преди повече от 50 години магистрала „Хемус“ от София до Варна е 420 км. Към момента от нея са изградени около 170 км. Строителният министър Петя Аврамова припомни, че в момента се строят 26 км от аутобана – отсечката Ябланица – Боаза – 9.3 км, и Буховци – Белокопитово – 16.32 км. След изразходването на заделените сега 1.35 млрд. лв. без финансиране ще останат около 90 километра.

Това, което трябва да се отчете при строителството на „Хемус“ е, че средствата за нея няма да са с произход от Европейски съюз, както беше досега при останалите магистрали. А това означава и че отчетността на средствата ще бъде занижена – няма да се преминава през отчет пред Европа. Така ще се спестят каквито и да е възможности при разплащанията да бъдат намесвани европейски надзорни органи, както и службата за борба с измамите ОЛАФ.

Това е втори опит на правителство, начело с Борисов, да задейства строежа на „Хемус“ със средства от бюджета. Отново в средата на декември, но през 2015 г., Националната компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ (НКСИП) публикува крайното класиране на конкурса за строителство на 60 км от магистралата.

А резултатите показаха, че 500 млн. лв. отиват в консорцум на свъзваната с ДПС депутата Делян Пеевски и Първа инвестиционна банка „ПСТ груп“, а 300 млн. лв. – в „Джи Пи груп“, сочена за близка до генералния директор на „Лукойл България“ Валентин Златев. Офертите на победителите надвишаваха почти два пъти прогнозната стойност.

Последва шумен скандал при посещението на Борисов в Лондон, когато при среща с българи в посолството неочкавано му беше зададен въпрос за тези търгове и не вижда ли Пеевски в огледалото, когато сутрин погледне себе си.

На връщане от Лондон, очевидно притеснен от имиджовите последствия, Борисов разпореди прекратяване на спечелените вече търгове. Спечелилите ги компании пък приеха без всякакъв коментар командата за прекратяване, макар и да имаха възможности да потърсят по съдебен път компенсации. Впоследствие и двете фирми получиха доста поръчки от държавните и общински власти. Дори в момента голяма част от обновяването на центъра в София се извършва от тях.

Как ще се похарчат парите

Пред опразването на хазната стои и един досаден технически въпрос: как чисто счетоводно правителството ще „похарчи“ милиарда сега, а ще може да го ползва през следващите няколко години. На теория в края на годината неизхарчените пари трябва да отидат във фискалния резерв, а от тям трудно се вадят. За набелязания участък от магистралата до Търново все още няма обявени търгове за строителство. Ще отнеме месеци, ако не и години, да бъде направена цялата процедура по обявяване на обществените поръчки, кандидатстване, обжалване и т.н., коментира процедурата „Капитал“. Според изданието единият вариант да се издаде този празен чек е да бъде създадена нова държавна компания, чийто капитал да бъде увеличен с въпросните 1.35 млрд. лв., подобно на 500-те млн. лв, които бяха отпуснати на ДКК и които минаха като финансиране под черта. Другият вариант е подобно на програмата за саниране парите да стоят в специална сметка на регионалното министерство в БНБ, която работи като извънбюджетна.

Снимка: „Банкеръ“

 

 

Категории Акцент, Пари

Автор: Мирослав Иванов

Мирослав Иванов се занимава с финансова журналистика повече от 10 години - по-голямата част от тях в печатни медии. Работил е за водещи икономически всекидневници в България, като „Пари“, а след придобиването му от Икономедиа и за наследника му „Капитал daily”. Има опит и от онлайн медии, включително и от поддържания от него блог.