Съдът на ЕС реши, че БНБ и държавата могат да бъдат съдени от депозантите в КТБ

Съдът на ЕС реши, че БНБ и държавата могат да бъдат съдени от депозантите в КТБ

Българската народна банка (БНБ) и държавата България са изправени пред съвсем реалистичната угроза да бъдат осъдени за стотици милиони лева обезщетение от депозантите в Корпоративна търговска банка (КТБ).

Те ще могат да предявяват претенции за причинени вреди и пропуснати ползи от това, че вложенията им в банката не са били изплатени в рамките на 20 дни, както предвижда европейска директива, а са забавени с пет месеца.

Това е най-директният извод от чаканото с интерес решение на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург, с което „Студия Трансмедия“ разполага. То е образувано по преюдициално запитване на Административен съд – Варна по дело Николай Кантарев срещу БНБ.

Според източник на „Студия Трансмедия“ с активна гражданска позиция по темата решението на Съда на ЕС е обвързващо за съдилищата в България и сега тяхната преценка до голяма степен ще натежи към „да“ при заведени от депозантите на КТБ дела с оглед на това решение.

Казусът

В началото на 2016 г. Николай Кантарев предявява пред Административен съд Варна иск срещу БНБ с правно основание член 4, параграф 3 Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на ЕС от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити.

Той твърди, че независимо от предвиденото в българския Закон за гарантиране на влоговете в банките, БНБ е следвало да установи неналичността на влоговете в съответствие с член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19. Според текста на директивата този срок е до пет работни дни от приемането на решението за поставяне на КТБ под специален надзор. Следователно БНБ е извършила нарушение на правото на Съюза, което пораждало за ищеца право на обезщетение. В това отношение Кантарев изтъква, че вследствие на късното изплащане на депозита му е претърпял вреди в размер на законната лихва за забава.

По това дело Административният съд във Варна отправя преюдициално запитване, което е базирано в 8 точки. Най-общо магистратите искат тълкувание на разминаването в между националното законодателство в България, съсредоточено в Закон за гарантиране на влоговете в банките, и европейското по отношение на срокове, установяване на неналичност на депозитите, изплащане на депозитите от гаранционния механизъм и др.

БНБ оспорва допустимостта на преюдициалното запитване като  изтъква, че поставените въпроси не са от значение за решаването на спора в главното производство и нямат каквато и да било връзка с фактите по това производство.

Освен това националният съдия, а не Съдът на ЕС следвало да установи дали Кантарев реално е претърпял вреда, а ако бъдело констатирано нарушение на Директива 94/19, отговорност за него следвало да носи само българският законодател, който е единственият компетентен да транспонира тази директива в националното право.

Решението

Защитната теза на БНБ е буквално разбита от решението на Съда на ЕС. Според съда „член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19 има директен ефект и представлява правна норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на вложителите да предявяват искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите.“

И освен това: „Директива 94/19 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат, от една страна, национално законодателство, съгласно което установяването на неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга страна, отклоняване от предвидените от тези разпоредби срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по съображение, че е необходимо кредитната институция да бъде поставена под специален надзор.“

Много важна точка от решението е и тълкуването на противоречивата съдебна практика по въпроса дали тези дела трябва да се водят по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) или по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

От това по кой закон трябва да се гледат делата зависи цялостната процедура, но и друг важен момент – какъв е размера на таксите. По ЗОДОВ таксата е само 10 лв., докато по ЗЗД е 4% от стойността на иска.

Противоречивата съдебна практика стана причина за отваряне на тълкувателно дело във ВКС, образувано през 2015 г. Това дело на свой ред бе спряно до произнасяне на Съда на ЕС.

Без да посочва изрично по кой закон трябва да протич процедурата Съдът на ЕС сочи, че сред основните принципи при търсене на отговорност от държавата е това право да бъде достъпно. „Според сведенията, с които разполага Съдът, фиксирана такса в размер на 10 BGN (около 5 EUR) не е непреодолима пречка за достъпа до правосъдие, което запитващата юрисдикция следва да провери. За сметка на това не е изключено пропорционална такса в размер на 4 % от цената на иска да представлява съществена пречка за упражняване на правото на обезщетение, по-специално ако липсва възможност за освобождаване от такава такса, което запитващата юрисдикция следва да провери.“

Това недвусмислено насочва българските съдилища към процедура по ЗОДОВ.

Категории Акцент

Автор: Мирослав Иванов

Мирослав Иванов се занимава с финансова журналистика повече от 10 години - по-голямата част от тях в печатни медии. Работил е за водещи икономически всекидневници в България, като „Пари“, а след придобиването му от Икономедиа и за наследника му „Капитал daily”. Има опит и от онлайн медии, включително и от поддържания от него блог.