Групата собственици на Българската телекомуникационна компания (БТК), която в момента е доминирана от руската банка ВТБ, прави опит да заобиколи запорите, наложени от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ).
В момента върху 43% от българската компания „Вива Телеком България“, която е едноличен собственика на телекома, има наложен запор от КОНПИ. Той е наложен още от 2015 г. и е част от делата, които държавата води срещу бившия мажоритарен собственик на КТБ Цветан Василев. Преди затварянето на банката Василев беше и мажоритарен собственик на БТК с 43% официален дял и 33%, за които той твърди, че също е притежавал, но номинално са били под контрола на ВТБ.
Сега люксембургското дружество InterV Investment, което е първото извън България по веригата на собственост в БТК иска да увеличи капитала на първото по веригата на собственост у нас „Вива Телеком България“ срещу непарична вноска. Според заявените за вписване в Търговския регистър документи се предлага увеличение на капитала на БТК със само 1000 лв. Но стойността на апортираната сума е 145 700 910 евро. Това е дълг на „Вива Телеком България“ към InterV Investment.
Заявеното увеличение на капитала обаче най-вероятно е само маневра за заобикаляне и „приспиване“ на запора, наложен от дzржавата. С промени в устава на Вива Телеком България се създава Фонд „Резервен“, който ще може да се попълва с вноски от акционерите, печалба и др. Предложението е сегашната вноска на InterV Investment да бъде записана именно там. Вноските във Фонд „Резервен“ обаче също ще могат да се капитализират. Т.е. с решение на Общото събрание парите в новосъздаения Фонд „Резервен“ ще могат да бъдат превърнати в капитал.
В момента капиталът на Вива Телеком България е 251 805 616 лв. Върху него КОНПИ има наложен запор на 43%. Ако обаче се капитализира бъдещият Фонд „Резервен“, капиталът на „Вива Телеком България“ ще се увеличи с близо 300 млн. лв. Съответно запорът на държавата ще бъде размит.
Заявеното вписване е получило отказ от административно лице в Търговския регистър.
Забележителното в тази историята обаче е пълната пасивност на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), която наследи КОНПИ.
Преди една година КОНПИ се включи много активно в оспорване на решение за увеличение на капитала в русенския военен завод „Дунарит“. КОНПИ води дела, възпира по административен ред вписването на решение в Търговския регистър. Изобщо използва цялата си административна мощ. Сега обаче КПКОНПИ е напълно пасивна. И е на път да изгуби един от основните активи, придобиването на които е кредитирано през КТБ.
