Че са се сбили Сидеров и Касабов, не е само поредната парламентарна пикантерия, колкото и пошло да е това. Бидейки юридически почти кух, парламентът постоянно ражда подобни неща, които на всички са омръзнали.
Омръзнали са, защото на практика нямат никакво значение. Ако не са патриотите в коалиция с ГЕРБ, друг ще бъде. Ако не са патриотите една постоянна политическа атракция, друг също би успял. И, разбира се, ако не лобират патриотите за едно или за друго, всеки на тяхно място би лобирал.
Така наречените патриоти държат първенство като обект за забавление в социалните мрежи. Присмехът си има основания, защото публичните им изяви често са на критичната граница между приличието и безобразието. Комуникационната им стратегия на моменти изглежда хем 45-градусова, хем пропита с нездрави субстанции. Ту сипят заплахи към журналисти, ту ги избива на истерии към партньора, ту леят бесове ей-така, по принцип.
Браво на такива политици. Благодарение на тях „патриот” се употребява основно в негативен смисъл. Но те може и да не знаят. Заети са с проверки на шума. И след това – с проверки на проверките. Пък и който се подиграва с тях, не е патриот. Не е българин.
Това със сигурност особено допада на ДПС. Дискредитирането на главния им политически опонент (доколкото в българската политика изобщо има идеи) заслужава едно „Аферим, машалла”. Впрочем, напоследък нищо анти-ДПС не се чува откъм патриотичната дружина. Нито анти-Пеевски. Защо ли?
Ако някой заблуден човечец, наблюдаващ политическия пейзаж само през телевизора, е имал заблуди, че патриотите са патриоти, вече и той ги няма. Отврати се от тях, още когато от върли противници на Борисов се прегърнаха да управляват с него. И изобщо не им беше неудобно. И начаса могат да кажат чия е фразата за вечните приятели и вечните интереси. Нищо, че не е руснак.
Благодарение на скандалите между иначе напълно обединените патриоти патриотизмът е тотално и завинаги компрометиран. Той стана синоним на малоумщина и скандално поведение.
С просто око се вижда как вече всяка родолюбива искра буди присмех, защото се свързва с политическата клоунада, присвоила си една кауза. За тази кауза от почти всеки български род има по един утепан – я за Македония, я в Тракия, я от комунистите.
Няма как да възкръсне тази кауза. Евтаназираха я лакомниците, маскирани като нейни носители.
