Руската компания „Газпром“ и правителството на Турция са подписали окончателен протокол за изграждане на сухопътна част на газопровода „Турски поток“ от тракийския бряг на Черно море към границата на Европейския съюз. Това ще позволи да започне подготовката за изграждането на тръбопровод с дължина 180 км. Той ще бъде построен от съвместната проектна компания TurkAkim Gaz Tasima A. S. По 50% дял в нея ще държат „Газпром“ и Турция. Това става ясно от съобщения на „Газпром“, цитирано от руското бизнес издание „РБК дейли“.
В съобщението на газовия гигант не се посочва до коя граница ще бъде изградена връзката – с България или с Гърция. През юли миналата година бе съобщено, че „Газпром“ се е съгласил с турската страна относно финансирането на газопровода. Ръководителят на компанията „Боташ“ Бурхан Озан каза, че газопроводът по суша ще бъде изнесен в европейската част на Турция – Къйъкьой (Мидия) в Тракия, на турския черноморски бряг, където излезе първата подводна тръба на „Турски поток“.
В събота „Газпром Експорт“ и „Боташ“ подписаха документи за извънсъдебно решаване на спора съгласно условията на договора за доставка на руски природен газ на турски потребители. Както е отбелязано в съобщението, арбитражното производство в близко бъдеще ще бъде прекратено.
„Боташ“ съди „Газпром“ от октомври 2015 г. Компанията поиска да преразгледа цените за руски газ, сключени от 29 декември 2014 г. Анкара ще получи около 1 милиард долара под формата на отстъпка със задна дата от 10.25% от цената природния газ за турския пазар за 2015 и 2016 г.
В съобщението на „Газпром“ не се казва нищо повече освен това, че транзитният участък ще е за доставка на газ на европейския пазар. На съпровождащата картата също не е показано нищо повече от връзката при Люлебургаз със съществуващия газопровод за внос на руски газ през България и стрелка, сочеща към точката, където се събират границите на Гърция и България с Турция.
Двете страни не споменават срокове за изграждане на връзката с европейския пазар, нито кой от ЕС ще купува руски газ.
Ако последната договореност доведе до реално изграждане на сухопътен участък, това значително намалява шанса „Газпром“ да отклони втората тръба на „Турски поток“ към българския бряг за директни доставки по инициатива. Подобна идея последно лансира президенът Румен Радев преди броени дни условно нарече „Балкански поток“. Но такова „предложение“ на няколко пъти отправя и премиерът Борисов, при представянето на своето хрумване за газов хъб „Балкан“.
Засега е сигурно, че „Турски поток“ ще е само с една тръба с капацитет от 15.75 млрд. куб. м годишно единствено за нуждите на Турция, чието строителство в морето приключи на 30 април. Втората тръба със същия капацитет винаги е била под условие да има търсене за газа на пазарите на Югоизточна Европа и Европейския съюз. Освен това Москва непрекъснато настоява, че продължение ще има, единствено ако Европейската комисия гарантира приоритетен статут на насрещната инфраструктура, припомня българското издание „Дневниик“.
Пред московския делови всекидневник „Ведомости“ директорът от „Фич“ Дмитрий Маринченко коментира, че най-вероятно и Русия, и Турция са наясно на коя граница ще излезе сухопътната връзка. „Получаването на нужните разрешения от турска страна ще позволи да се водят конкретни преговори с потенциални европейски клиенти. Но втората тръба на „Турски поток“ няма в Европа такъв силен лобист, какъвто има „Северен поток 2″ и затова Русия тепърва ще трябва да убеждава ЕС, че проектът е нужен.“
Според него приключването на строителството и пускането на газ до края на 2019г., каквито остават плановете на „Газпром“, е доста смело предположение.
С него не е съгласен Алексей Гривач, зам.-директор на Фонда за национална енергийна сигурност. То йсмята, че една година е напълно достатъчна, за да се построят 200 км газопровод до границите на Гърция, например. Къде ще е крайната точка зависи от позициите на Атина и София, но и от търсенето на пазара.
„Действащата инфраструктура позволява да се организира реверсивен поток към България или да се използват други газопроводи, които се строят в момента за доставка на руски газ в Югоизточна Европа. Либерализацията на пазара и достъпът до инфраструтурата на трети лица също са фактор, защото това е за всички доставчици.“
