Един от най-очакваните спектакли тази година в Болшой театър – постановката на Кирил Серебренников „Нуреев“ – бе спрян и пренасрочен за май 2018 г. с обяснението, че не е готов.
Пълното име на легендарния балетист е Рудолф Хамет ули Нуреев – един от най-големите балетисти и хореографи има съветско-френски корени, но и татарско-башкирски произход. На турне в Париж през 1961 като главен балетист на трупата Рудолф разгневява КГБ, тъй като поддържа близки контакти с „врага“. Вярвайки че ще бъде убит, ако се завърне в СССР, балетистът търси политическо убежище във Франция. Според архивите на КГБ самият Никита Хрушчов е разписал заповедта за убийството на Нуреев. Последният се завръща в родината едва през 1989, когато майка му е на смъртно легло, с личното позволение на Михаил Горбачов.
Във Франция Нуреев е част от Grand Ballet du Marquis de Cuevas и като истинска звезда не му е трудно да попадне в приятелското обкръжение на Фреди Меркюри, Жаклин Кенеди Онасис, Мик Джагър, Анди Уорхъл. На едно от турнетата се запознава с Ерик Брун, с когото стават любовници. Умира от СПИН през 1990 година – осем години, след като болестта става позната във Франция.
„Новая газета“
Такова напрегнато очакване не познава нито една премиера в Русия. И работата не е в това, че така и не става ясна истинската причина за отмяна на представлението преди пет месеца. Дали министърът на културата забранява постановката, защото я смята за прекалено фриволна, дали ръководството на театъра се презастрахова по същата причина, или както гласи официалната версия, спектакълът не бил готов за първоначалната дата на премиерата и се решава да бъде отложен за по-добри времена. Времената обаче така и не стават по-добри. Но за чест на дирекцията на Болшой спектакълът на арестувания режисьор (не е необходимо да напомняме странния сюжет на делото „Седмо студио“, след което Кирил Серебренников е под домашен арест), но театърът се осмелява все пак да го покаже.
Нервността около премиерата нараства с всеки изминал ден. Обикновени и не толкова обикновени зрители не могат да се снабдят с билети. В касата на театъра са пуснати по 500 билета за всяко от двете представления. Продават се само при показване на паспорт, данните от който се въвеждат в някаква, може би специална зрителска база данни. И ако на входа охраната проверява паспортите, вечните спекуланти търгуват възможността да се види „Нуреев“ срещу 40-85 хиляди рубли (около 1126-2394 лв.)за билет. Не е чудно, че залата наполовина е запълнена с чиновници и светски елит.
Опашката за билети…
Някои успяват
Артистите, заети в спектакъла, са единодушни, че постановката в най-близко време ще бъде продадена на един от европейските театри. Ръководството на театъра обаче обещава, че „Нуреев“ ще влезе в репертоара и следващите спектакли ще се състоят през май 2018г. Но ако се вярва на репертоарната брошура на Болшой за следващия сезон, най-близките спектакли са планирани за 27 и 28 юни.
В подобна превъзбудена ситуация е трудно да се отнесем към „Нуреев“ като за чист артефакт. Но въпреки това той все още е световна премиера на балет в два акта на композитора Иля Демуцки, написан в творческо партньорство с Кирил Серебренников, който е режисьор, автор на концепцията за балета, либретото и сценографията. Хореографията е на Юрий Посохов, зад диригентския пулт е Антон Гришанин. Всъщност представен е не просто балет, а мултижанров, блестящ съвременен спектакъл. Трябва да отбележим, че именно този екип работи и над много успешния дебютен балет на Иля Демуцки в Болшой „Герой на нашето време“.
Трупата на балете «Нуреев». В центъра — Кирил Серебренников
Но и тогава, преди две години и половина, наказателните дела срещу авторите на спектакъла не приключват, въпреки че сюжетът е от литературната класика, а не опит за биографичен спектакъл на един от най-блестящите герои на световния балет на ХХ век. Но, изглежда, това още е опит за постигане на историческа справедливост – Рудолф Нуреев никога не е танцувал на сцената на Болшой.
Либретото е основано на ключови епизоди от живота на Нуреев – обучението във Вагановското училище, където портретите се сменят периодично от Ленин до Хрушчов, но портретът на Агрипина Ваганова царува над всички; от гастрола на Кировския театър във Франция, след който той остава в Париж, правейки своя легендарен скок от нищетата към свободата и славата; срещите с Ерик Брун, с Марго Фонтейн и спомен за почти всички негови роли. Нуреев танцува около 20 партии и дори се появява в мюзикъла на Ричард Роджърс и Оскар Хамерщайн „Кралят и аз“, където пее от сцената. „Знам, че когато пея, разпалвам огън у много хора. Винаги ми се е удавало да нервирам хората“, признава веднъж Рудолф Нуреев.
Замисълът е мащабен – в спектакъла участва не само балетната трупа и миманс, но и хор, оперни певци, музиканти, солиращи на сцената, джаз-бенд и драматичен актьор в ролята на аукциониста. Той също разказва живота на великия танцьор в скъпоструващи партиди – през 1995 година, две години след смъртта му, на практика цялото му имущество е разпродадено на аукцион в „Кристи“.
Именно аукционистът в точното изпълнение на актьора от Московския художествен театър „Чехов“ Игор Верник става главен герой на спектакъла. Той дори прекалено доминира, понякога грубо разкъсвайки музикалната тъкан на спектакъла. Но ако се замислим, нали самият Нуреев още приживе като всеки идол и кумир става аукционна партида.
Финалът на първо действие: „Партида 875. Бележка на г-н Нуреев, адресирана до г-н Брун. Написана е върху бланка от болница в Торонто, където Рудолф Нуреев посещава Ерик Брун преди смъртта на последния, последвайки го в отвъдното през 1986г.след рак на белия дроб. Съдържанието на бележката е интимно и поверително и не подлежи на публична разгласа. При продажбата обаче явно подлежи.
Музиката на Иля Демуцки е асоциативна и танцувална. Но спектакълът не е достигнал до режисьорската ръка (следователят така и не разрешава на Кирил Серебренников да проведе поне една репетиция), за да може отделните сцени да се слеят в единна композиция. Що се отнася до шума, който предизвика знаменитата фотография на голия Нуреев в работата на Ричард Аведън, то на премиерата на спектакъла тя само срамежливо надниква сред другите фотографии в частта „Бога на танца и порока“.
Образът на Нуреев в изпълнението на Владислав Лантратов е мек, излишно романтичен и не толкова магнетично мощен, какъвто е неговият прототип. Но това изобщо е трудна и като правило неблагодарна задача да се превъплътиш на сцената в образа на свой легендарен колега. Мария Александрова играе събирателния образ на великолепните балерини Олга Осипенко и Наталия Макарова.
Автор: „Новая газета“
Превод: Рени Нешкова
