Септември – месец на позора за Англия и Франция

Септември – месец на позора за Англия и Франция

 

 

Те са някъде към 3,5 милиона. Не говорят езика на държавата, в която живеят. Другоезични са. Обявяват, че са потискани от властите, макар никой да не им пречи да говорят на майчиния си език. Никой не им забранява да си направят и своя партия. И те си я правят. Основната цел на партията – отцепление. Искат да си направят своя държава. Като начало. И после да се присъединят към онази държава, чийто език говорят. Като край. И приканват вожда й да дойде да ги защити. Неизвестно от кого. И да ги освободи. Неизвестно от какво.

Не, не става въпрос за рускоезичните в Крим, Донецк и Луганск. Става въпрос за немскоезичните в Чехословакия през 1938-ма година. Те са 3,5 милиона. Обединява ги пронацистката партия на Конрад Хайланд. Искат автономия на Судетите. Засега само автономия. Освен това искат да дойде Хитлер. Да ги защити и да ги освободи. Неизвестно от кого и от какво.

Само че има пречки. Засега. Има договор за взаимодействие между Франция, Полша и Чехословакия в случай на нападение от страна на Германия (подписан в Локарно през 1925 година).

Но на Хитлер обаче не му пука от договора. На неговите хора в Чехословакия също не им пука. Напрежението по границите на Чехословакия и Германия нараства. Зачестяват спречкванията, често смъртоносни.

Както винаги, когато една тоталитарна държава се готви на нападне друга държава – независимо демократична или тоталитарна.

Англия обаче е миролюбива държава и нейният министър-председател Невил Чембърлейн хуква да спасява мира. Той е преценил, че сближението между Великобритания и Франция след посещението му в Париж от 19 до 22 юли 1938 година осигурява целостта на Чехословакия, ще притесни Хитлер и ще възпре завоевателните му пориви. Благородна, трезва, благочестива, добра, уравновесена преценка на Чембърлейн. Нали! И Чембърлейн започва да преговаря. На трети август той изпраща лорд Валтер Рънсиман в Прага като посредник. Задачата му е да сдобри чешкото правителство с пронацистката партия на Хенлейн. Предвидливо и далновидно. Нали!

Междувременно Хитлер свиква запасняците. Нараства опасността от война. И чешкото правителство отстъпва. Предлага малцинствен статут на немскоговорящите. Водачът на пронацистката партия в Чехословакия Хейлен обаче отхвърля предложението на чешкото правителство. На 13 септември Хенлейн иска присъединяване на Судетите към Германия. Рънсиман се проваля.

Английският министър-председател Чембърлейн пак не губи надежда. Иска лична среща с Хитлер, за да спаси мира. Английските медии го хвалят. Френските също. Наричат го „гълъб на мира”.

Само че Хитлер, за разлика от английския министър-председател Чембърлейн и френския президент Едуард Даладие, е демократ. Нали! И заявява, че всеки народ има право на самоопределение. И судетските немци също. Имат право. На самоопределение. Английските и френските вестници (тогава това са медиите, радио все още малцина имат) се съгласяват с Хитлер. Щото думите му за правото на  самоопределението са верни и точни. Пък и демократични. Нали! И най-вече трябва да се запази мира. На всяка цена. Нали!

На 22 септември Чембърлейн лично осведомява Хитлер, че чешкото правителство е готово на отстъпки. Хитлер също е готов. Не за отстъпки. За настъпки. Заявява, че анексията (присвояването) на Судетите трябва да стане незабавно. А освен това Чехия трябва да даде част от своите земи на Унгария и Полша. Две държави, които между другото въобще никак не са демократични. Обстоятелство, което след едно 55 години ще даде основание на Путин да благоразсъди : „Какво от това, че Съветският съюз си е присвоил половин Полша, нали и Полша си присвои част от Чехословакия през 38- ма година?” Справедливо. Убедително. Частно. Нали!

Франция обаче като велика сила се е жегнала. Нали е държава на честта, шпагите и шапките с пера. И е победителка от  Първата световна освен това. Обявява частична мобилизация. Частична. А Хитлер, виж го ти какъв чуден човек, никак не се плаши от френската частична  мобилизация. Мести си го от единия в другия.

Чембърлейн от своя страна обявява мобилизация на английския флот. Хитлер пак е впечатлен. Мести си го от другия в единия.

Чехословакия не е страна на мускетари, шпаги и шапки с пера. Прави това, което се прави в такива случаи. На 23 септември обявява мобилизация. Пълна, не частична.

Европа отново е изправена пред нова война . След още пресните рани от Първата световна. Ужас!

Добре че са миролюбците Чембърлейн и Даладие. Молят Хитлер за едни последни преговори. На 25 септември Хитлер, Мусолини, Чембърлейн и Даладие се събират в Мюнхен да преговарят. Европа, миролюбива Европа, пък и целият миролюбив свят следят със затаен дъх преговорите. Само да няма война. Всичко друго ще се уреди от самосебе си.

На 23 септември светът, миролюбивият свят вече може да си отдъхне. Франция е решила да не изпълни договора си за защита на териториалната цялост на Чехословакия. Отмята се. Предава я. Англия също не помага. Самотната безпомощна държава е принудена да отстъпи.

„Судети наши, Судети наши”, тоест „ unsere Seelen, (превод Гугъл), се провикват възторжено гражданите на тоталитарна Германия. Демократична Англия също се радва. Направо е във възторг. Пред възторжената английска тълпа „гълъбът на мира” Чембърлейн развява хартишките с Мюнхенското споразумение и произнася вълнуваща, трогателна и успокоителна реч,  в която между другото казва :

„Приятели! За втори път в нашата история мирът идва от Германия с чест. Мисля, че този мир ще трае цяла епоха. Сега ви препоръчвам да се приберете по домовете си и да спите спокойно.“

Трезви, далновидни, успокоителни думи. Нали!

На 30 септември 1938 година на летище Бурже десетки хиляди французи пък се готвят да посрещнат своя президент Даладие. Даладие ги вижда през прозорците на самолета си  и започва да се безпокои. Как ли ще го посрещнат? Все пак като водач на държава, която държи на шпагите, честта и шапките с пера, е предал Чехословакия. Изненада обаче. Тълпата го посреща с небивало въодушевление. Алелуя, осанна, вив ла пе, мирът е спасен. „ Тъпанари”, измърморва Даладие преди да кацне. (Според свидетели. Имал е малко повече акъл в главата си изглежда.)

Та така. И пред Европа се отваря светло бъдеще. Години на мирно съзидание. Абе направо цяла мирна епоха, както казва и Чембърлейн в трогателно-успокоителната си реч.

Епохата трае около една година. На 23 август 1932 година е сключено споразумението между Сталин и Хитлер за подялба на Полша.

На първи септември 1939 година започва Втората световна война. Тя завършва след около шест години с повече от 60 000 000 загинали. Шейсет милиона! Повечето цивилни. Това постигат гълъбите на мира, предали Чехословакия. Разумните, уравновесените, далновидните, предвидливите.

Затова месец септември е месец на позора за Англия и Франция.

Сега направо на въпроса. (Между другото мнозина, между тях и президентът на Република България,  въобще няма да се договедят за какво става дума.)

Нямало никаква полза от санкциите срещу Русия ли?

Ако Европа и САЩ не бяха въвели санкции срещу Русия, войските на Путин отдавна щяха да са в Киев. Украйна нямаше да съществува, а рускоезичните в Литва, Латвия, Молдова и Естония щяха да се жалват от жестокото потисничество на местните власти и щяха да отправят призиви към Путин да ги спаси.

Рускоезичните в България, които никак не са малко, също. И те щяха да се оплакват от жестокото потисничество на местните български власти. И щяха да отправят призиви към Путин да ги спаси. А дали българският президент щеше да отстъпи част от Черноморието на Путин? Докъм Стара Загора примерно.  Не се знае. Знае се обаче, че предложението на Тодор Живков  България да стане съветска република бе посрещнато с бурни, продължителни ръкопляскания на пленум на ЦК на БКП. Без нито един глас против. Знае се, че свободолюбивият български народ щеше да последва комунистическите вождове. Знае се също, че в сегашното Народно събрание направо бъка от почитатели на комунистическото диктаторче Тошо. Като почнеш от Корнелия Нинова, минеш през Румен Радев, та спреш при Бойко Борисов и Волен Сидеров.

Та ето го големия въпрос.

Как развитият свят да се противопостави на завоевателните щения на тоталитарните и полутоталитарните страни като Северна Корея и Русия. Защото страшните ислямисти могат чрез атентати да погубят десетина души примерно. Или петдесетина. Или стотина. Или хиляда даже. А широко усмихнатият Ким Чен Ун със своята атомна бомба може да избие милиони. Умопомрачените от дивата му пропаганда корейци ще му ръкопляскат бурно и продължително. И лукавият Путин също може да избие милиони със своите атомни бомби. И умопомрачените от дивата му пропаганда руснаци ще го подкрепят. /Който не вярва, нека следи по-внимателно руските телевизии.)

Това е въпросът.

Дали западните водачи трябва да отстъпят на Путин? Дали да го ласкаят, да му се подмазват  и да преговарят, както някога Даладие и Чембърлейн се преговаряли с Хитлер? Къде е границата на отстъпките и откъде трябва да започне твърдостта?

Политиците на развития свят нямат единно мнение. Повечето от техните избиратели не помнят, не знаят и не мислят. Но пък френският президент Макрон сякаш е от онези, които знаят и мислят. Които осъзнават англо-френския позор от септември 1938 година. Нали все пак е следвал философия във Висшето училище за политически науки в Париж, откъдето има докторска степен. И пише дипломна работа за Макиавели и дисертация за Хегел, а не за дължината на пожарните маркучи и видовете самолетни смазки. И може би затова каза, че на Путин няма да му се размине присвояването на Крим и войните в Украйна.

При Тръмп не е съвсем баш така. До избирането на Тръмп американските президенти предизвикваха и омраза, и боязън, но и уважение. И най-важното – чувство за сигурност. Защото, нали, ако някой нещо – САЩ са насреща.  Към Тръмп няма особена омраза. Но го няма и предишното уважение. Има подигравки.  На САЩ вече не може да се разчита изцяло. Светът започна да възприема Тръмп повечето като световен смешник, нежели като световен жандарм. Добре че около него има смислени и знаещи хора все пак.

Що се отнася до българските властници – те са от ония, които не помнят, не знаят и не мислят. А не им й трябва.  Мнозинството не иска това от тях. Мнозинството иска от тях да бъдат като него. Като мнозинството. Което не помни, не знае и не мисли. Днешните български властници могат да придобият някаква значимост само в сравнение с онова, което идва да ги уж замести. Слави Тръ имам предвид. И накрая – Судетите сега са част от Чехия, не от Германия. Малка част от тях са в Полша. Аре.

 

 

Категории Акцент, КоментарноЕтикети , , , , , , , ,

6 коментара към “Септември – месец на позора за Англия и Франция”

  1. Да, Иво така е. Хубаво и точно си го написал. Добри хора ще го оценят, онези дето не ни интересуват ще плюят (не им отговаряй). Защо днес, 20 години по-късно пишем същите неща като тогава? Попита ме индиректно, защо не пиша, защото имам дежа вю. Цели две книги написах все за руската опасност за България и света. Оттогава обръгнах на клевети и заплахи та сега ми е лесно. Дори вече нямам съмнение как е проникнало русолюбието в България и кой е неволният злосторник, дядо ни Вазов. И пак не ми се пише. Изстъргана е мозъчната ципа на българина откъм руския бяс, цяла книга има за този бяс, не от кого да е, а от онзи когото русолюбеците най-обичат като пример да дават. Тя така се и казва, „Бесове“ и е за първото проникване на социалистическите идеи в Русия. Прозрял е геният какво носят. Но и най-преданните ми приятели, и онези, в които се кълна, колчем срещу Матушката им изглаголя, като руски телевизор примигат-примигат, па сменят темата. Някъде в дебрите на добре функциониращия ум, една голяма бразда липсва. На синур е станала. И през него света оценяват. На добрия свят, тачещ Матушката и на озъбения, грантаджийски мир на дебелите портфейли, откъдето се спусна злото.
    Но ти пиши, пиши, току виж и аз пак пропиша. И прости, че така се изглаголих на хубавия ти текст. От недрата е, не от суета.

  2. Добра публицистика. Елегантен, остроумен стил.
    За съжаление, не мога да разбера къде ги дирите Русия, че и Северна Корея тук. Не техните военни бази са навсякъде по света. Не техните компании се ръгат като обезумели във всяка точка за печалба, свалят, качват правителства, “ демократизират “ суверенни държави, нахлуват с войски, незачитайки международното право, не техният Маккейн спира изгодни икономически проекти, не техните посолства организират преврати, не техните фондации плащат за „правилна “ позиция.
    Е, честито!

  3. Беров си подбира фактите според тезите, а където ги няма, си ги измисля. А на места и крие. Вероятно не знае, че немците и унгарците действително са били потискани (иначе защо им е даден малцинствен статут едва, когато замирисва на война?)…Вероятно не е чувал за пакта Нойрат-Бек. Вероятно не знае, че окупирането на „полски” земи след войната е санкционирано от Чърчил , Рузвелт и Труман? Вероятно не знае, че Куба е под санкции 60 години и единственият резултат е сплотяване на кубинската нация. А за мокрите сънища на беровът за руски анексии до Стара Загора…бих му препоръчал да се провери за параноя с налудност за преследване. Иво, иво, в Украйна именно Русия стана жертвата на организирания от Рабитодателите ти олигархичен „евро” (ама много евро, че и долари, пък и снайпери) майдан.

    1. Бяндов, сигурно не си стъпвал в Куба.
      Затова дрънкаш глупотевини. Това, около което са „сплотени“ кубинците е комунистическо-социалидстическата мизерия. Типичната комунистическо-социалистическа мизерия с празните магазини. Е, поне за тези, които не са успели да се спасят от Осторва на „свободата“ във Флорида.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *