- Г-н Димитров, българска правителствена делегация начело с премиера Борисов наскоро посети Гърция, а първите отзиви след нея бяха основно за подписани проекти за транспортни проекти. Очаквано ли беше да бъде обсъдена и енергийната тема – интерконекторната връзка между България и Гърция? Не чухме нищо в тази посока.
Очаквано е да бъде обсъдена, но ясно е, че не енергетиката е била основната тема на тази среща и това церемониално подписване. Очaквано е, доколкото този интерконектор стои на дневен ред и въпросът да стане бързо е наболял. Очевидно премиерите са говорили за него. Но нищо определено. Освен че е много важен, че трябва да го има. Общи приказки.
Изглежда друго финансиране още не е осигурено, освен тези 45 млн. евро, които са обещани още 2010 г. от Европейската комисия. Плановете бяха двете страни да успеят да заделят допълнителни средства от европейско финансиране. Гърция около 10-12 млн. евро, а България 35 млн. евро, които смяташе да ги пренасочи от интерконектора със Сърбия. Но се оказа, че това е под условие, защото тепърва трябва да се получи одобрението на Брюксел. Което означава, че схемата на финансиране засега не е ясна.
- Значи в навечерието на 2018 г., когато, поправете ме, ако греша, но България има ангажимент да препотвърди с Азербайджан споразумението си да получава около 1 млрд. куб. метра газ годишно, който може да дойде само от Гърция, интерконектор не само няма изграден, но не е ясно и как ще се финансира…
Не точно да препотвърди, а да започне строителство. Да се вижда, че то е започнато. Ако не е започнато, то България ще трябва да води някакви нови преговори, да отдалечи във времето доставките. България и Гърция все още твърдят, че в началото на 2018 г. може да започне строителството. Но това изглежда трудно. Схемата за финансиране не е ясна. За мен остава неясно защо българският премиер не попита гръцкия си колега, след като България 2 години гласува 110 млн. евро държавни гаранции за заем за проектната компания, която да реализира проекта, защо Гърция не отпуска отсреща подобна гаранция. За такова нещо нищо не чуваме, макар че гръцката държавна компания ДЕПА има дял от 25% в интерконектора. Изглежда на срещата Борисов-Ципрас не е повдиган такъв въпрос. Друг е въпросът, че и за усвояването на тази държавна гаранция от 110 млн. евро за интерконектора трябва да се получи одобрение от Брюксел, защото това си е държавна помощ, а в ЕС тя е допустима само със специално разрешение.
- А може ли всичките сделки да бъдат пакетирани? Т.е. енергийните проекти да бъдат „търгувани“ заедно с транспортните? Включително и с други балкански страни. Все повече се говори за това, че ЕС би одобрил България и Гърция да лидират Балканите и да ги „побутват“ към Европа.
България и Гърция какъвто и диалог да водят, има други пречки пред интегрирането на Западните Балкани в ЕС. Колкото и да си сътрудничат България и Гърция, Атина не вдига ембаргото за името на Македония, което слага кръст на всички планове на властите в Скопие за влизане в ЕС и въобще за започване на преговори. Така че се съмнявам да има някаква подобна връзка. Ако търсим „пакетиране“ то по-скоро може да е в друга посока.
Както изглежда, този железопътен проект ще е по-изгоден за Гърция, защото ще я свърже с Черноморието, Русия, Украйна…И в замяна на това България да е поискала Гърция да участва по-активно в изграждането на този интерконектор. Но това са само предположения. Нямаме никакви сигурни данни в тази посока. Аз обаче не вярвам и този проект с железопътната линия да се реализира, понеже не виждам как ще се намери финансирането…
- Стана дума за сума от порядъка на 4 млрд. евро…
Не точно. 4 млрд. евро е само за гръцката страна, а още около 1 млрд. евро за българския участък. Двете страни споменават плана „Юнкер“ за финансиране на проекта. Но този план не дава грантове, а дава заеми. Спомена се и че от някакви европейски фондове щели да търсят финансиране, но дори и Брюксел да окаже някаква безвъзмездна помощ, тя в никакъв случай няма да покрие 100% от стойността на проекта. Според мен този проект не е банкируем. Банките просто няма да го финансират. Откъде ще дойдат толкова товари, че да се изкарат 5 млрд. евро само от таксите за техния пренос? И за колко време ще бъдат изкарани. Това е голям въпрос.
- Значи първите фанфари може да са доста изгодни и за българския, и за гръцкия премиер, но пък дали са реалистични?
Да, дори и да не е реалистичен този проект, дори и да не се реализира, той получава един хоризонт от 10 г., че и повече. Сега може да се консумират някакви политически дивиденти веднага. Двамата премиери са обявили този проект, а пък след 10 години публиката едва ли ще помни, че е имало такъв анонс и да потърси сметка на Борисов и Ципрас заради това, че не са го реализирали. Затова пък българският премиер получава възможност да начертае една красива карта с бъдещи железопътни линии, подобна на тази на газовия хъб „Балкан”, и при всяка възможност да я показва на Жан-Клод Юнкер, на германския канцлер Ангела Меркел и на други важни европейски държавници.
Известно е, че нашият премиер обича да обявява такива проекти, да реже лентички. Това е валидно за всички политици, разбира се, но при Борисов е особено демонстративно.
Колкото до обяснението за проекта – разказват се някакви легенди как китайски товари ще бъдат пренасяни. Това никак не ми изглежда реалистично, след като китайците са взели пристанището в Пирея. И ако искат да доставят стоки за ЕС, най-прекия път не е през Варна, а от Пирея през Македония и Сърбия за Централна Европа.
Ясно е, че Босфорът е много тесен и там корабите чакат дълго време да минават. Има и някои нетарифни ограничения, въведени от турските власти. Но все пак там минават основни танкери, които возят петрол, петролни продукти. Немислимо е по железниците пренасянето на тези товари да излезе по-евтино, ако ги пуснат от Бургас до Александропулис, като ги претоварват 3 – 4 пъти от танкери на влакове. А металургичните продукти от Украйна също са доста обемни и ако те се претоварват на влакове, също не изглежда логично превозът им да излезе по-евтино, отколкото през Босфора.
Така че колкото и да са основателни опитите да се заобиколи Босфорът, има си стоки, които веднъж качили се на кораб, е по-евтино да си останат там до крайната дестинация.
Евентуално тези китайски стоки, които могат да се слагат в контейнери и да ги претоварват…
Ако си спомняте само преди няколко седмици премиерът Борисов обясняваше как линията Варна – Русе ще я дадем на някакви китайски инвеститори. Сега пък изведнъж тя се оказа част от този проект с гърците…
Но така или иначе нищо не пречи за двамата премиери да има някакъв имиджов ефект, да подпишат нещо. В момента, до който не са бръкнали в бюджета да извадят пари на данъкоплатците, нищо страшно не се е случило. Проблемно е, ако в един момент кажат: „Намерихме тук малко пари от ЕК, но останалите трябва да ги извадим от бюджета“. Ако тръгнат да търсят концесионер частен инвеститор – чудесно. Но аз се съмнявам, че ще има такъв.
Но все пак Борисов има здрав разум и досега не се е хвърлял да вади такива големи суми от бюджета. Знаем историята с АЕЦ „Белене“. Когато се стигне дотам да вади държавни пари, все пак се разколебава. Оптимистичният край и на договореностите с Гърция е, че няма да бъдат похарчени бюджетни пари. А най-най-оптимистичният е някой да даде пари отнякъде и проектът да се реализира. По-малко оптимистичният е да не се случи, но да не похарчим бюджетни пари.
- Да Ви върна за момент пак към енергийната тема. Около срещата на Борисов с Ципрас стана ясно, че турският енергиен министър е бил в България, а пък българският – на форум в Гърция. Виждате ли някакви данни този триъгълник България – Гърция – Турция да реализира някакъв проект?
О, не. Енергийни проекти в триъгълника – не. По-скоро тук са си говорили за двустранни българо-турски отношения.
Да дойде турският енергиен министър до България – това е важен сигнал. Той е човек от най-вътрешния кръг на управлението. Той е зет на Ердоган. Зависят много неща от него.
Едната тема е електроенергетиката. Турция е обявила, че ще е хубаво ако се увеличи капацитетът за износ на електроенергия.
По отношение на газовата тема е много трудно да се каже какви точно са договореностите. Официалните съобщения след срещата са малко несериозни. Теменужка Петкова казала, че България ще увеличи капацитета на мощностите за износ на газ за Турция. А всъщност след година и половина износът на газ през България за Турция ще е нула. Така че е напълно безпредметно България да увеличава мощностите за транзит на газ към Турция. Споменато е и изграждането на интерконектор между двете газопреносни системи, но нищо конкретно. Пак нищо не се казва дали смятат да използват в реверсивна посока Трансбалканския газпровод, след като Русия престане да транзитира по него газ за Турция. Възможно е на срещата да са говорили и по-конкретно за газ от втората тръба на „Турски поток“. Как той да влезе в България. Ние засега не знаем как това може да се случи. Ще се строи нов газопровод ли или пък ще използват Трансбалканският в реверс.
- Кога очаквате да има резултати от предпроектното проучване за газовия хъб „Балкан“?
Този месец, доколкото знам, трябва да бъде обявен търг за избор на компания, която да го извърши. Предполагам, че няма да отнеме прекалено много време. Може би до края на годината биха могли да бъдат готови. Ако няма обжалвания, разбира се. Много е важно обаче какво задание ще получи тази фирма, която ще го прави. Българската държава трябва да обяви конректно откъде ще идва газ, да постави условия какви възможности за пренос да бъдат изследвани. Да каже кои са потенциалните източници, които очаква.
А дали е в състояние държавата да даде такива изходни данни в момента?
Възможно е. Но голяма част от тях ще бъдат под въпрос. Но тук става дума за големи обеми. Най-малкото държавата ще трябва да каже дали са договорили някакъв пренос на руски газ от Турция по „Турски поток“ и ние някъде трябва да го изпратим. Такива параметри трябва да бъдат зададени сега. Но ние най-вероятно няма да разберем какви са параметрите, които държавата е дала в заданието. Знаете, често това се представя като обект на търговска тайна…
- А не е ли нормално да ги знаем все пак?
Ами нормално е.
- Защото търговската тайна е важна, но пък тук става дума за солиден публичен ресурс, който би бил затворен в такъв проект.
Да, точно така. Но аз пак казвам, че съм песимист. Каквото и да поокаже това проучване, няма как да стане хъб. И тук отново бих искал да се върна към темата за срещата на Борисов и Ципрас. Беше нормално да се чуе нещо и за терминала за втечнен газ в Александруполис. Който се оказа, че в момента е под въпрос дали ще влезе в следващия списък с проекти от общ интерес на ЕС. Той досега беше там. Но този списък се опреснява на всеки две години. Тази есен трябва да се обяви новият списък. От гръцки източници има индикации, че той може да изпадне. И че гърците предлагали на негово място да попадне газово хранилище край Кавала.
Много е важно дали проектът за втечнен газ ще се окаже в списъка на ЕС. Ако изпадне, икономиката зад проекта за интерконектора Гърция – България става доста сложна. Защото ще се окаже най-вероятно, че не могат да се намерят повече от тези 1.57 млрд. куб. метра газ годишно, които засега са заявени за пренос.
- Има данни обаче, че все повече такива терминали се откриват. Латвия наскоро откри подобен. Очевидно има някаква икономика зад тях.
Има и бих казал, че ние трябва да търсим същата икономика, каквато търси Латвия. А и Полша. Очевидно поне за момента втечненият газ е по-скъп от тръбопроводния. Но наличието му принуждава Газпром да влезе в конкуренция за тези пазари и да свали цената на собствените си доставки. „Газпром“ си остава основен доставчик и за Латвия и за Полша, но се принуждава да играе пазарно и да смъква цената. Това е ролята на този терминал. Най-вероятно ще е същият случай и в Александруполис, ако го построят. На първо време втечненият газ от там няма да е по-евтин, но като се яви на пазара и започне да влияе, общата цена няма как да не се понижи. За България е важна именно общата средна цена, която се плаща за газовите доставки.
Няма никакво значение дали в един терминал за втечнен газ се доставя американска, катарска или каквато и да е друга суровина. Пазарът на втечнен газ е глобален. Не бива тук някакви големи политически връзки да се правят. Полша вече е получила един танкер американски газ, но това нищо не значи. Следващият път може сделката да е с Австралия или Тринидад. Откъдето е по-евтино, от там ще се купува.
Единственото важно е при такъв тип доставки да не се сключват дългосрочни договори, пък били те и с американски компании. Важното в този бизнес е, че купувачът има свобода да избира. Но аз гледам песимистично на всичко това. Първо, защото не е ясно този темринал в Александруполис дали ще се случи. И второ, защото нашите държавни компании продължават да играят така, че да фаворизират руските доставки. Това се видя с промяната на тарифите за пренос на газ, които ще влязат в сила от 1. октомври. Пак така са направени, че който внася от Гърция към България, тарифите да бъдат много по-високи, отколкото за руския газ, който идва към момента от север.
- Какво е формалното обяснение за това?
Формалното обяснение е, че това е пазарна конкуренция. Газпром е резервирал за по-дълъг период по-голям капацитет и е нормално таксите да бъдат по-ниски. Това прави трудно влизането на пазара на нови играчи.
- А повечето играчи биха способствали за по-лесното създаване на т.нар. „хъб“…
Да, точно така. Не просто е желателно да има повече играчи, а е задължително. Иначе хъб няма да стане.