Управляващите не искат да приемат, че не разбират от икономика

Управляващите не искат да приемат, че не разбират от икономика

Сподели Публикувано на Категории Интервюта, Коментари, ПАРИ, Топ

Румен Гълъбинов е финансист и политик. Роден е през 1966 г. Завършва УНСС като магистър по икономика. Има следдипломни квалификации от Университета на Джорджтаун, Вашингтон, САЩ (Банков рисков мениджмънт), Университет Сeйнт Джон, Колеж по застрахователен и рисков мениджмънт, Ню Йорк, Университета Екситър, Англия (Банки и финанси).
Има професионални квалификации по застрахователен и рисков мениджмънт и пазари на ценни книжа от Германия и Англия. През 2002 г. става председател на Агенцията по застрахователен надзор, а през 2003 г. – зам.-председател на Комисията по финансов надзор.
Участва в изборите за президент и вицепрезидент през 2016 г. в партньорство с адвокат Веска Волева. 

 

Г-н Гълъбинов, официалната статистика на НСИ отчете растеж на българката икономика от 3.6% за полугодието на 2017 г. Това беше посочено от изпълнителната власт като забележително постижение. Много или малко, в сравнение с Европа, е този растеж?

На България й трябват по 4-5 млрд.евро преки чуждестранни инвестиции годишно, за да има ръст на БВП от порядъка на 4-5%. Страната ни няма разумна алтернатива на интеграцията си в ЕС, но от 2007г. до 2017г. преките инвестиции спаднаха близо 20 пъти в абсолютен размер.

Всъщност това което имаме сега в България нито е икономика, нито е начин за нейното развитие.

В България имаме крони-икономика на корупция и клиентелизъм. А реално населението в България обеднява и близо 70% от домакинствата в България нямат депозити, като този процент у нас е много по-висок от средния в Европа.

Ръстът на БВП на Румъния за полугодието на тази година е 5,7%, на България е 3,6%. Сърбия и Албания също имат повече ПЧИ от България за 2016г. Сърбия има над 2 млдр. евро преки чуждестранни инвестиции за 2016г., което е 2.5 пъти повече от България.

В сравнителен план България показва посредствено представяне, като е изпреварена по растеж на икономиката от повечето страни от Централна и Източна Европа. А според прогнозата на МВФ през 2020 г. БВП на човек от населението в България ще си остане най-ниският в ЕС.

 

Данните показват, че индустриалното производство се свива, а растежът идва основно от услуги. Наскоро нарекохте това състояние на икономиката „аутсорсинг икономика“.  Мислите ли, че такава структура на икономиката е устойчива и дава ли тя възможности за създаването на голяма добавена стойност в България?

Най-бързоразвиващата се и динамична индустрия в България е аутсорсингът – носител на иновации, нови бизнес модели, професии и знания. В момента броят на хората, които работят в индустрията, са над 40 000, а приходите, които генерира са за над 1 милиард евро годишно.

Очакванията са следващите 3-4 години да се случи удвояване и към 2020г. да има около 70-80 хиляди заети в аутсорсинг сектора. В България основно се извършва аутсорсинг в сферата на услугите, като това е добре, но не създава достатъчно капитал в икономиката.

Повече капитал се натрупва с индустриален аутсорсинг и Пловдивският регион е добър пример в това отношение. Така че за предпочитане са инвестициите в индустриален аутсорсинг и управляващите да наблегнат на това.

Също и да се провежда проактивна инвестиционна политика в аутсорсинг индустрията с висока добавена стойност.

За съжаление през последните години България не успя да привлече сериозни инвестиции в секторите с висока добавена стойност и така България не успява да оползотвори потенциала си за ускорен растеж.

Българският аутсорсинг има потенциал да се развива с изпреварващ темп и да допринасят за ускорено увеличаване на БВП на страната, но е нужна политика на държавата за привличане на чуждестранни инвестиции.

В противен случай България ще губи конкурентните си предимства спрямо другите в Централна и Източна Европа.

Наскоро премиерът Борисов се похвали, че в България няма безработица, че фискалният резерв е рекорден, че растежът се ускорява, а инвестициите се увеличават. Доколко този прочит на макроиконимическите данни е коректен и отразява ли се той върху благосъстоянието на населението?

Икономическата ни политика не може да бъде сведена само до усвояване на еврофондовете. Фактът, че у нас има твърде малко преки инвестиции ни пречи да се движим ускорено. Еврофондовете не трябва да са самоцел, но България за съжаление следва погрешна икономическа политика.

А поради неблагоприятната демография и образование, което не е на нужното ниво, започваме да изпитваме и дефицит на кадри.

Резултатите на управлението до момента са отрицателни:

  1. Няма преки чужди и местни инвестиции.
  2. Няма квалифицирани кадри и персонал.
  3. Няма прираст на населението и на младото особено.
  4. Няма увеличение на частното потребление и на индивидуалното харчене.
  5. Няма интерес от чужбина за бизнес и работа в България.

За съжаление управляващите в България не искат да разберат, че не разбират от икономика. България се върна повече от 15г. назад по ниво на преки инвестиции. Това показват цифрите.

А по ниво на общия дълг България бележи нови и нови рекорди.

Развитие без инвестиции няма. България е изправено пред огромен проблем за липса на инвестиции.

ПЧИ в България за първите шест месеца на 2017 г. са в размер на 405 млн. евро, което е спад с 46.8% или спрямо същия период на 2016 г., показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). А през 2016 г. също имаше отчетен спад. Защо чуждите инвеститори се оттеглят от България ако условията за правене на бизнес са толкова добри?

Икономиката на България е силно капиталозависима от еврофондове и държавни поръчки.  Все повече сектори от икономиката ни са заложници на държавно и европейско финансиране.  Преките чуждестранни инвестиции за 2016 г. намаляват драстично в сравнение с 2015 г. Има близо 60% срив. Подобно понижение не е наблюдавано от 2009 година насам! Тази тенденция на намаляване на инвестициите в България продължава и през тази година, като за първите 6 м. на 2017 г. се свиват с 50% спрямо 2016 г.

Причини за спада на чуждестранните инвестиции са, че приватизацията и концесионирането практически спряха, сравнително малко е количеството и ниско е качество на работната ръка, имаме корупция и олигархично управление на страната ни.

На теория, отсъствието на чужди инвеститори се приема за белег, че нещо в управлението не както трябва. Как България може да стане конкурентна в привличането на инвестиции?

Изоставаме в привличането на инвестиции, защото не предлагаме особено благоприятна бизнес среда.  А с този начин на управление на икономиката, България ще си остане вечния догонващ, който все не успява да достигне средния стандарт на живот в ЕС.

Именно инвестициите са големият проблем на българската икономика и затова е последното място на България в ЕС по почти всички икономически показатели. През последните години в България се гледа на ЕС само като на донор за еврофондове, а не като източник на преки инвестиции.

Финансовият министър Горанов често обяснява новите емисии заеми, които България емитира с аргумента, че по коефициент дълг/БВП България е сред най-ниските нива е Европа.  Според Вас това достатъчен аргумент ли е за поемането на нов дълг.

Нарастващият държавен дълг, който се формира въз основа на годишните бюджетни дефицити с натрупване на задължения от страна на държавата, чрез вземане на вътрешни или външни заеми, води до изтласкване (ограничаване) на частните инвестиции.  За последните 10 години нетният дълг на България е нараснал с над 300%. Нетният дълг представлява разликата между консолидирания държавен дълг и фискалния резерв.

Смисълът на ефекта е, че колкото повече се увеличава дълга, толкова повече намаляват преките инвестиции.

Когато се оценява размера на дълга, е важно да се знае, че той никога не се преценява като брутна величина. Важна е нетната позиция, която се изчислява като размер на държавния дълг минус използваемата част на фискалния резерв.

България взима „евтини“ външни заеми, а парите в Сребърния ни фонд – над 2,5 млрд. лв. са на нулева лихва. Общият ни дълг е над два пъти повече от фискалния ни резерв. Това е тревожно.

Нетно фискалния ни резерв покрива едва половината от консолидирания държавен дълг на България. С намаляващо население и намаляващи инвестиции не можем да развиваме нито ускорено, нито въобще икономиката на България.

В момента тези инвестиции, които дърпаха страната ни напред, вече ги няма и никой не иска да инвестира наново в България.  Когато цифрите говорят, заблудите в общественото пространство утихват.

За външните заеми при положение, че бюджета имал излишък обяснението е, че тези пари били изтеглени, за да имало резерв в държавата, а резерва го правели със заемни средства, защото лихвите били много ниски. Всъщност резерва на една държава се прави от излишък, а не с пари назаем.

Категории Интервюта, Коментари, ПАРИ, Топ

Автор: Мирослав Иванов

Мирослав Иванов се занимава с финансова журналистика повече от 10 години - по-голямата част от тях в печатни медии. Работил е за водещи икономически всекидневници в България, като „Пари“, а след придобиването му от Икономедиа и за наследника му „Капитал daily”. Има опит и от онлайн медии, включително и от поддържания от него блог. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *