Ангел Найденов ръководи Центъра за изследване на отбраната и сигурността. Той е бивш военен министър, народен представител 4 мандата, бивш кмет на Димитровград и областен управител на Хасковска област. Завършил е Военната академия „Г. С. Раковски“.
„Студия Трансмедия“ го потърси във връзка с Доклада за състоянието на отбраната, както и използването на военни части за полицейски нужди.
Г-н Найденов, смятате ли, че изводите в Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили са реалистични?
Реалистични, да, но да добавя – фризирани, очевидно – за да не дразнят слуха на министъра и съответно да не смущават съня на управляващите. Че изводите от доклада за състоянието на въоръжените сили от времето на служебното правителство ще бъдат променени, беше ясно. Но двата варианта са нагледен пример как при едни и същи проблеми и причини за състоянието на армията се представят различни оценки и изводи. Да, на черното не е казано бяло, но сивотата не носи решение. Освен желание за собствен почерк сред причините за изтегляне на предишния доклад виждам още една, и то съществена. Приемането на изводите във варианта на служебното правителство щеше да бъде една силно негативна оценка за предишното управление. А това едва ли щеше да бъде преглътнато от коалиционните партньори на министъра.
В документа се споменават 258 учения, 14 мисии, 152 операции за оказване на помощ на населението. Какво се крие зад тези цифри?
При всички случаи това са количествените измерители на една целенасочена бойна подготовка, на изграждане и развитие на способности и на повишаване на оперативната съвместимост на частите и съответно на Българската армия с армиите на нашите партньори. На изпълнение на задачи в основни мисии на въоръжените сили и на поети от държавата международни ангажименти, на реален принос от Българската армия към националната и международната сигурност. Не бива обаче да пропускаме факта, че има планирани, но непроведени учения, и то обърнете внимание, непроведени заради недостиг на финансови и на материални ресурси. А и заради недостиг на личен състав, така наречения некомплект, и то в проценти, които са стряскащи. В сухопътните войски този некомплект приближава 30%. 20% е недостигът на офицерите, подобни са процентите и за останалите видове въоръжени сили или се движат в близки до тези цифри. Това няма как да не се отразява и на системата за подготовка, и съответно на участието на военослужещите в различните операции, мисии и задачи.
Обществото вече е информирано, поне донякъде, за финансовия недостиг, нарастващия некомплект от личен състав, за който говорите, както и за лошото състояние на остарялото въоръжение и бойна техника. Какъв е обаче изходът от тази ситуация?
Три са основните причини за днешното състояние на българската армия и те не са спестени нито в този вариант на годишния доклад, нито във варианта на служебното правителство. Това е системният недостиг на финансови средства, остарялото въоръжение и бойна техника и съответно недостигът на личен състав. Всъщност, те определят и посоките, в които трябва да бъдат търсени решенията, като се започне, естесдтвено, с увеличаване на средствата. За съжаление, въпреки гордостта на управляващите от формирането на бюджетен излишък, не виждам решение за целеви средства в рамките на тази година. Остава ни да очакваме предложенията за новия бюджет за следващата година, включително и от гледна точка на увеличаване на възнагражденията, чийто размер е сред основните причини за липсата на интерес за постъпване в Българската армия.
Смятате ли, че е нужен обществен дебат във връзка с променената среда за сигурност?
Този дебат на практика трябва да върви без прекъсване. И той в някаква степен върви. Включително тогава, когато бъдат представени в Народното събрание изискваните по закон годишни доклади за състоянието на отбраната и въоръжените сили, както е в този случай, или годишният доклад за състоянието на националната сигурност. За съжаление, тогава, когато в специализираните комисии на парламента, включително и в комисията по контрол на специалните служби, постъпят докладите, всичко остава зад завесата на класифицираната информация. Рядко се разбира какви са рисковете. Обяснимо е тогава, когато отсъства информацията за стъпките, които предприемат и службите, и държавните институции. Но все пак обществото трябва да разполага с пълната информация за рисковете, за заплахите, за динамиката на промените в средата за сигурност и разбира се основните посоки, в които се търсят решенията.
Имате ли критики към сегашното ръководство на министерството на отбраната и ако да – какви?
Нека да кажа така – до този момент няма реални действия. Има само намерения, обещания, думи, пети месец няма едно конкретно нещо. Каква по-голяма критика да имам от това? В последните дни забелязвам тенденция в разсъжденията на министъра за използването на военни части в опазване на обществения ред. Включително и последния случай за използване на екипи на високопроходима техника на специалните сили в една чисто полицейска операция по задържането на убиеца от Пещера. Отварям една скоба, за да кажа – за мен е странно, но това са разсъждения и информация, всъщност решения на министъра, защото той открито казва, че той е издал разпореждането, които минават мимоходом, без особени коментари. Наистина съм силно изненадан. Имах вече възможност да кажа и още веднъж ще повторя, че за мен това е абсолютно нелепо и необосновано решение. Виждам някакви обяснения от типа на свободно време и ангажираност на МВР. Но в закона ангажимент „свободно време” няма. Има ясни разпоредби и на Конституцията, и на закона, ясни текстове в кои случаи могат да бъдат използвани военни части. Да кажем така – в някаква степен тези амбиции трябва да бъдат обуздани. Не защото не притежават способности военните части, специалните сили или военно-полицейските формирования. Но те нямат и не бива да бъдат натоварвани с ангажименти и отговорности, свързани с вътрешната сигурност и особено в чисто полицейски операции. Колкото и опасен да е тоя престъпник, който се оказа в крайна сметка въоръжен с нож.
На какво ниво е военното образование в България и може ли да се говори за устойчиво кариерно развитие в системата на отбраната?
На много високо ниво, което е съизмеримо с образованието в страните – партньори на България. А и ако кажа, дори ги превъзхожда в някои отношения, няма да сбъркам. Сигурно има и недостатъци, но не качеството на образованието е пречката към по-високия интерес при избор на военната професия. За сравнение в бившите военни учебни заведения, вижте например наплива от цивилни студенти. И във военните училища и във Военна академия. Според мен трябва да се търсят решения и в две посоки – създаването на увереност и даването на перспектива за курсантите и съответно за слушателите във Военната академия. Увереност, че избирайки военната професия, са направили правилен избор. И съответно перспектива за кариерното развитие и за професионалната реализация. Това, ще се върна към отговор на един предишен въпрос, естествено минава и през по-високото заплащане в сравнение със сегашната ситуация и разбира се, през модернизиране и подобряване на учебната и на материалната база.
В Европа има дебат дали страните-членки на НАТО трябва наистина да отделят 2% от БВП за сигурност. България сякаш отсъства от дебата. Каква позиция е най-полезна за страната ни?
Не, България не отсъства от дебата, но все още отсъства разбирането в обществото, че това не е прищявка, не е някаква приумица на шепа висши офицери и особено политици. Все още не е преодоляно схващането, че разходите за армията и за отбраната са просто харчене на пари. Няма го усещането, че това са инвестиции в сигурността.
Много се говори за техническото превъоръжаване на армията ни. Каква е Вашата позиция – доколко това е важен въпрос и доколко е просто лобизъм на военни доставчици?
Отговорът на този въпрос е свързан с отговора на предишния. Превоъръжаването и модернизацията не са просто купуване на платформи, така да кажа, не просто купуване на желязо, а това е на практика процес на придобиване и развитие на способности, които съответстват на нови предизвикателства и рискове и за нашата, и за колективната сигурност. Днес по отношение на Бължгария можем да констатираме не просто технологично изоставане в сравнение с нашите партньори. Имаме основания да говорим за пропаст в техническо и в технологично отношение. И тя не може да се преодолее без реализация на проектите за модернизация на БА. И тук далече не става дума само за така наречените големи модернизационни проекти, свързани с придобиването на самолети, кораби и бронирани машини. Става дума за проекти, свързани с придобиването на нови радари, на системи за командване и управление, на системи за разузнаването, съответно за индивидуалната екипировка и въоръжение на българските военослужещи. Разбира се, става дума за огромни като обем средства, но всъщност отново се връщам към предишното си твърдение. Трябва да разберем, че не става дума за приумица и прищявка, за харчене на пари, а става дума за инвестиции в сигурността на страната.
Военно-промишленият комплекс на България в момента работи на пълни обороти. Предприятията печелят. Но българското оръжие в Сирия съдейства за ескалирането на конфликта, който е близо до нас. Къде е балансът между печалба и сигурност?
Нека да кажа, че търговията с оръжие и боеприпаси е сред сферите, които са обект на възможно най-силен контрол и правила. На тези правила за експортен контрол естествено се подчинява и България и съответно дейността, свързана с износ на въоръжение и на боеприпаси. Нямам информация за износ от България на въоръжение и на припаси за Сирия и по какъв начин попада оръжие с български производител или боеприпаси с произход от България в Сирия или в райони на активни бойди действия, е въпрос на друго изясняване или да кажем разследване. Нека да си даваме сметка, че оръжията се произвеждат не за музейни експонати. За съжаление, резултатът от тях се измерва с драми за много хора и страни. Балансът може да бъде постигнат само чрез строго спазване на забраните и ограниченията в тази търговия. Всъщност, очакването за баланса трябва да бъде ориентирано не само към България.
Да кажем накрая няколко думи за новия Център за изследване на отбраната и сигурността, ръководен от Вас. Какво да очакваме в близко бъдеще?
Ние ясно сме посочили основните посоки, в които се разполагат дейността и амбициите на Центъра за изследване на отбраната и на сигурността. Те са в посока на оценки на средата за сигурност, динамика на промени, съответствие на отбранителни способности на страната с рисковете и заплахите, международни отношения, разбира се, в рамките на Балканите, Черноморско-Каспийския регион и не на последно място, оценка на потребностите на БА и на реализацията на модернизационните проекти. Имаме вече съответните разработки от екипа, нека да кажа, че към тях има интерес. Особено по отношение на разработките, свързани с оценка на ситуацията на Балканите, в частност Западните Балкани и по отношение на разработките, свързани със сценариите за развитие на европейската политика за сигурност и отбрана. Съвместно с други неправителствени организации подготвяме една конференция от типа на тази, която беше организирана от президента на ПЕС Сергей Станишев за сценариите за развитие на Европейския съюз, отново с неговото активно съдействие и участие, но не само, по темата, свързана със сценариите за развитие на европейската политика за сигурност и за отбрана и възможностите, които очертава европейският отбранителен фонд за българската военна индустрия. Ето още една възможност да говорим за продуктите на предприятията от отбранителната промишленост и съответно възможността те да ползват европейски средства.
Въпросите зададе: Евелина Гечева
Снимка: БГНЕС
