„Съсредоточава се изключително голяма власт в една институция, която не е съдебна, тоест която има функции, които могат да бъдат наречени репресивни. Мисля, че съсредоточаването на такава голяма власт не е характерно за демократичните държави.“
Ръководителят на правния екип на Програма „Достъп до информация“ адвокат Александър Кашъмов коментира нарушаване правата на гражданите през работата на 44-ото Народно събрание.
– Г-н Кашъмов, в своя статия говорите за драстични нарушения в Закона за нормативните актове (ЗНА). Законопроектите се обсъждат във водещата парламентарна комисия, без да бъде изчакан дори формално 30-дневният срок за общественото им обсъждане, предвиден в ЗНА. Казвате, че това не е просто надменно отношение към гражданите. Какво се крие зад тази припряност на народните представители?
– В това се крие всъщност една много голяма опасност да се въведе произвол, тъй като говорим не за случайни измерения, а за такива, които засягат основни човешки права. Говорим за отмяната на цяла една втора съдебна инстанция по делата, свързани с оценката на въздействието върху околната среда на проекти с национално значение и въвеждане на изключително високи такси за втора съдебна инстанция, където гражданите обжалват всякакви актове на администрацията. Говорим за ограничаване на публичното разглеждане на делата в тази инстанция във Върховния административен съд.
Отделно от това измененията в Закона за съдебната власт имат като последица накърняване независимостта на съдиите. Тоест всичко, което може да се заключи след всичките тези промени, е, че се ограничава правото на гражданите да се защитят пред независим съд от действията на институциите в системата на изпълнителната власт.
Това са много сериозни изменения и в същия момент беше пренебрегнат един закон – този за нормативните актове, който изисква минимум 30-дневно обществено обсъждане. Този закон има за своя опора чл. 1 от Конституцията, според който властта произтича от народа.
– Един много дискутиран случай от последните дни –изслушването на бившия шеф на КТБ Цветан Василев от комисията по закона „Магнитски“. Ако се констатират нарушаване на права, крупна корупция или други престъпления около рухването на банката, какво точно ще означава това за замесените лица и как ще откликне нашата съдебна система на това? Само морален ли ще бъде ефектът в случай, че се докажат престъпни действия?
– Това, което мога да кажа до този момент, е, че има дефицит на информация. Първо, кое точно е задвижило процедурата по закона „Магнитски“, защото не знам каква е връзката със законодателния суверенитет на САЩ. Тоест, за да се задейства един американски закон, трябва да се покаже връзка, която води до такова задвижване. Ясно е, че всеки човек има право на защита и неговите адвокати могат да измислят прилагане на всякакви процедури, но на мен ми липсва достатъчно публична информация защо те смятат точно този закон за приложим в случая. За да можем да разсъждаваме по въпроса как това би се отразило, трябва да знаем защо тази процедура е могла да бъде стартирана. Но това ние не го знаем.
– С нарушаване на Закона за нормативните актове освен случаите, които изброите, бихте ли посочили други примери за нарушени права на гражданите чрез промени в процедури и увеличаване на тяхната безпомощност да търсят правата си?
– Да, има и други проектозакони, внесени в това Народно събрание, при които не са спазени законовите срокове. То е не само неподобаващо за избраници към избирателите им, но представлява демонстративно пренебрежение към конституционно гарантирания принцип, според който властта произтича от народа. А това може да бъде определено като мерило за нивото на сегашния парламент и не говори никак добре за начина, по който се спазва принципът за законност.
– Какво мислите за ветото, което наложи президентът Радев на Закона за опазване на околната среда?
– Мисля, че ветото, наложено от президента по нашето искане заедно с 27 неправителствени организации, е още едно доказателство, че извършвайки тези нарушения и приемайки проблематични текстове, парламентът очевидно оставя място за съмнение и сред гражданите, и сред висшите институции в страната.
– Президентът се задейства по ози закон, обаче не наложи вето на текстовете на Закона за съдебната власт въпреки че Съюзът на съдиите в България, както и много неправителствени организации, поискаха това с писмо до него?
– Да, искането за вето от съдиите около Закона за съдебната власт, беше аргументирано. Смятам, че тези аргументи бяха сериозни и заслужаваха внимание. Възможно е на този етап да не се вижда в достатъчна степен посегателството, което се осъществява върху тази власт. Но за мен няма съмнение, че примерно едно отстраняване на съдия заради повдигане на обвинение от прокурор, е изключително сериозен проблем пред независимостта на съдебната система.
Съгласно Конвенцията по правата на човека съдът трябва да бъда независим. Той не може да бъде поставян в едни такива ситуации, в които съдия дори може да бъде отстраняван от дело.
Но може би тук има една по-висока степен на сложност на проблема, може би президентът не може да се намеси за всеки един случай. Не мога да преценя, не съм на неговото място. Но лично аз смятам, че има много сериозни аргументи, че и измененията в Закона за съдебната власт категорично имат противоречия и с Конституцията, и с Европейската конвенция за правата на човека, и в крайна сметка с принципите за добро управление на държавата. Защото няма съмнение, че добро управление може да има само тогава, когато има законност. А за законността се грижи съдът, който трябва да е независим.
– Може би президентът, който не е юрист, трябва да има поне добри съветници, но и да се вслушва в аргументите на гилдията и на здравата логика?
– Мога да кажа, че моите аргументи за вето на Закона за опазване на околната среда бяха уважени, но разбира се смятам, че трябваше да се подходи сериозно и към Закона за съдебната власт.
– Може ли сега да се сезира Конституционният съд за Закона за съдебната власт?
– Категорично може да се сезира според мен по всеки един от тези закони. В третия закон за административно-процесуалния кодекс в изключително широк параметър ще бъдат засегнати правата на гражданите. Но той все още е на етап Народно събрание, не е гласуван на второ четене и предстои работа по убеждаване на народните представители.
– Какво мислите за мега овластената комисия, съчетана от няколко други комисии, която ще се бори с корупция по високите етажи на властта?
– Тази комисия ще се занимава с конфискация, проверки по декрларациите, ползване на СРС. Съсредоточава се изключително голяма власт в една институция, която не е съдебна, тоест която има функции, които могат да бъдат наречени репресивни. Мисля, че съсредоточаването на такава голяма власт не е характерно за демократичните държави. В тях е характерно правилото – власт контролира власт. Тоест самата идея да има разделение на властите, да има институции, които да не концентрират голяма власт, обслужва възможността да бъде гарантирано обществото срещу произвол.
При един мегаорган, какъвто се планира да се създаде чрез този закон за превенция или противодействие на корупцията има опасност той да действа по начин, различен от очакванията на едно демократично общество. Не бива да забравяме, че е добре да се противодейства на корумпирани хора в управлението, но ако такъв държавен орган, има голяма и безконтролна власт, може законът да се обърне срещу некорумпираните в управлението. Не съм убеден, че това сега е избегнато.
