Инвестициите в образованието са най-добрата инвестиция в нацията

Инвестициите в образованието са най-добрата инвестиция в нацията

Сподели Публикувано на Категории Мнения, Топ

Милена Дамянова, председател на Комисията по образование и наука в Народното събрание, пред „Студия Трансмедия”

– Госпожо Дамянова, какво остави приключилата парламентарна сесия като важни за образованието решения?

– Националната стратегия за развитие на научните изследвания в Република България е приета и за нея гласуването беше почти единодушно. Стратегията определя целите и съответните мерки и действия от страна на държавата за развитие на научните изследвания в периода 2017–2030 г. Основните акценти в нея са: подпомагане на младите учени и използване на българската диаспора в чужбина за дейности в изпълнение на Стратегията; увеличаващо се финансиране на науката (институционално и на конкурсен принцип) в зависимост от постигнатите резултати и от анализа на ефективността на това финансиране въз основа на ежегодна оценка както на дейността на научните организации и на организациите за финансиране на науката.

Приехме на първо четене внесения от ГЕРБ и Обединени патриоти закон за измененение и допълнение на Закона за развитие на академичния състав в Република България. Предложените поправки имат за цел да регламентират качество, да върнат доверието в избора на нови доктори, доценти, професори, да изискат прозрачност на процедурите, да въведат контрол и защита на преподавателския и научен труд. През септември ще сформираме работна група с академичната общност, за да прецизираме текстовете и да можем да ги приемем и на второ четене.

Поканихме и изслушахме председателя на ДАЗД и като комисия дадохме своите препоръки за подобряване на взаимодействието между агенцията и училищата и детските градини, като ще проследим тяхното изпълнение още в началото на септември. Не може учителите да бъдат сами при решаването на проблеми като увеличаваща се агресия и отпадане от училище, причините за които в повечето случаи далеч не са само в образователната система.

– Кои са най-значимите промени в средното образование, които да очакваме през есента?

– Това е въпрос, който трябва да зададете към министерството на образованието и науката. Но според мен огромната натовареност и ниските доходи са задачите, които трябва да намерят решение още от тази есен. Защото днес, ако искаш да бъдеш добър преподавател, трябва да учиш цял живот. В същото време, предизвикателствата на деня поставят учителя в толкова важна роля, колкото никога не е имал. Нито учебникът, нито помагалото могат да са стабилна опора във време, когато всяка информация – вярна и невярна, е на един клик разстояние.  Живеем във време на фалшиви новини. Нашите деца се възпитават от гугъл и ютюб и в тази ситуация учителят вече е натоварен с нови задачи, включително и да е стабилен морален стожер. Той е този, който трябва да преведе децата през океана на леснодостъпни неистини. Ако учителят продължава все така да не е добре платен, притискан от бумащина, затварян в тесни рамки, лишен от автономност; ако не получава силни стимули да проявява иновативност, ние като общество просто не можем да очакваме от него повече.

Затова в нашата предизборна програма обещахме и екипът на министър Вълчев вече усилено работи за промяна още за 15 септември на наредбите, т.нар. държавни образователни стандарти с участието на учителите, социалните партньори и неправителствения сектор, като целта ни е да премахнем бюрокрацията и да имаме гаранции за свободата на действие на учителите. Защо говорим толкова много за свобода? Защото само свободният човек може да бъде добър професионалист, а това за учителя важи с най-голяма сила. Само учител, който има свободата да работи, може да бъде Учителят на новите поколения.

– Какво може да се направи за ограничаване на училищните инциденти, свързани с насилие – и между децата, и върху учителите?

– В програмата ни са залегнали мерки като увеличаване броя на психолозите, педагогическите съветници, ресурсните учители и помощниците на учителите. Предлагаме безплатни занимални и занимания по интереси, защото е факт, че ако детските съзнания са заети със смислени и доставящи удоволствие задачи, нивата на гняв и агресия спадат. Друг инструмент е подобряване условията за спорт във всяко училище.

Важно е обаче учители, родители  и общество да работят заедно, а не да си прехвърлят отговорността. Това винаги е за сметка на децата и е време да приключи. Важно е институциите да си взаимодействат, когато имаме случаи на деца в риск. Важно е и ние като възрастни да си дадем сметка, че формираме модели на поведение у децата.

– Учителското съсловие очаква увеличение на заплатите. Доколко е възможно то и ще има ли реален ръст?

– Инвестициите в образованието сега, когато започна реалната реформа, са най-добрата инвестиция в нацията и в икономическия растеж.

Да, ние гарантираме двойно увеличение на учителските заплати до края на мандата, защото грамотност и качествено образование се постигат с мотивирани, подкрепени и квалифицирани учители. Първото увеличение ще бъде още от началото на новата учебна година и то ще бъде 15%.

Искаме да възвърнем самочувствието на добрите учители, но искаме също така до тях да застанат и млади учители. Искаме не просто студенти, които са завършили педагогическа или друга специалност, а най-добрите студенти. Затова работим върху мерки, с които не само да поканим най-добрите от младите хора в училище, а да ги привлечем да бъдат добри учители. Това е възможно и благодарение на новия Закон за предучилищното и училищното образование.

 

– Според Вас как в каква посока трябва да се развива учителската квалификация?

– Повишаването на квалификацията е непрекъснат процес на усъвършенстване и обогатяване компетентностите на педагогическите специалисти. Основната цел трябва да бъде подобряване качеството на работата им и подобряване на образователните резултати на децата. Приоритетно обаче смятам, че учителите трябва да бъдат подкрепени при работата им с деца със специални образователни потребности, от уязвимите групи, а така също и за развиването на уменията на 21. век, които гарантират  успешна личностна и професионална реализация: решаване на проблеми в екип, критично и иновативно мислене, творчество, лидерство, предприемачество, анализиране и вземане на решения, използване на интернет и новите технологии.

 

– В свое интервю казвате, че българските университети трябва да се конкурират не само помежду си, но и с чуждестранните. Възможно ли е това и при какви условия?

– Това е въпрос на осъзнаване на реалността от страна на самите университети. С приетите през 2016 г. промени в Закона за висшето образование променихме модела на финансиране на висшите училища и  средствата за издръжка на обучението вече се определят според качеството. Моделът гарантира по-голямо внимание на преподавателите към студентите и тяхната реализация и стимулира въвеждането на модерни методи на обучение.

Следващите стъпки са тясно обвързване на приема във висшите училища с потребностите на пазара на труда, баланс между фундаменталното знание и практическите умения в учебните планове и програми и актуализиране с участието на бизнеса. Предстои регламентиране на по-добри и гъвкави възможности изтъкнати професионалисти от практиката да участват в учебния процес. Това е изключително важно за повишаване мотивацията за учене сред студентите. Най-големите промени обаче предстоят в системата на акредитация и в НАОА, като целта е подобряване на достоверността и взискателността на оценяването. Не може всички висши училища да имат високи оценки, а в същото време младите ни хора да продължават да предпочитат университетите в чужбина.

 

– Какво трябва да се направи, за да се стимулират младите да се занимават с наука?

– Това, което предприе правителството „Борисов 2”, а именно отпускането на целеви средства за подпомагане на млади учени общо 4,5 млн. лв. за 2015 и 2016 г. Изключително важно е и партньорството между средното, висшето образование и научните институти за повишаване интереса на младите хора към науката, както и усъвършенстването на възможностите за кариерно развитие. Това може да се случи чрез програма за подкрепа на високоефективни изследователи, включваща отличия и заплащане според постиженията.

Друга важна стъпка би било въвеждането на „пост-докторска“ програма за привличане на изявени млади учени за работа по значими социални проблеми и задачи.

 

– В какви приоритетни направления ще се работи по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”?

– Припомням, че за първи път имаме отделна Оперативна програма за образование и наука, като решението за това беше взето от кабинета „Борисов 1”. Общият бюджет за периода 2014-2020 г. възлиза на 1.37 млрд. лв.

Всяка дейност, насочена към повишаване на качеството на образованието, по-обхватното включване на децата и учениците в системата на предучилищното и училищното образование, реформиране на висшето образование и създаването на условия за развитие на модерна и конкурентна наука, са целите, които сме си поставили и по които работим съвместно с Министерството на образованието и науката. И все пак с особен фокус са дейностите, свързани с повишаване на капацитета на педагогическите специалисти за работа в мултикултурна среда осигуряване на достъп до качествено образование в малките населени места и труднодостъпните райони. Не можем да подминем и програмите, свързани с осигуряване на качество в професионалното образование, въвеждане на дуална система за образование и усъвършенстването на националната система за валидиране.

Процедурата „Студентски практики” ще има положителен ефект, защото след приключването на стажовете студентите могат да се насочат към научна работа в БАН и висшите училища. Комисията по образованието и науката е в постоянен диалог с учени от БАН и водещите изследователски университети и те препоръчват да се намали обемът от информация, с която се кандидатства, както и оптимизирането на процедури по кандидатстване чрез въвеждане на възможност за онлайн подаване на проектните  предложения.

Разбира се, с особено внимание ще следим и приоритетна ос 1, където в спешни срокове трябва да се преодолее забавянето по изпълнението на дейностите – центрове за компетентност, центрове за  върхови постижения, научна инфраструктура, развитие на интелигентна специализация и международно сътрудничество. Една от причините за това забавяне е липсата на опит сред експертите, които за първи път работят с толкова мащабни инфраструктурни проекти, финансирани от Европейския фонд за регионално развитие. Факт е, че към момента няма договорени средства по тези области и една от задачите, които самото Министерство на образованието си поставя, е да се ускорят подготовката и осигуряването на максимален брой оценители с цел оценяването на проекти да започне още през август.

Ползата от програмата е не колко пари са усвоени, а как реално се е променило българското училище, по-конкурентни ли са университетите и по-модерна ли е българската наука.

Снимка: Сергей Антонов

Категории Мнения, Топ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *