Дали заради макроикономика, геополитика или технологичните промени, живеем в свят на радикална несигурност. Не само, че трябва да се борим с предизвикателствата на умерен растеж, но тази четвърта индустриална революция – цифровата революция – в която се намираме, разрушава цялата индустрия – от търговия на дребно до музика. Банкирането не е изключение. Всъщност, изненадата е, че нашата индустрия не е била разрушена по-рано, тъй като е може би най дигитализираната индустрия, съставена от битове и байтове. Това отчасти се дължи на психологията – хората мислят за парите малко по-различно, отколкото за другите неща – и отчасти поради регулаторни бариери. Сега обаче е достигната връхната точка.
Заплахата, пред която са изправени банките, е предизвикана от огромните промени в технологиите – мобилните технологии, социалната/мрежовата икономика, големите масиви с данни, изкуственият интелект и т.н. – и финансовите технологични (финтех) компаниите атакуват всеки аспект във веригата на финансовите услуги от плащания, през кредитирането до капиталовите пазари. Това промени драматично лицето на банковото дело.
Откакто Бил Гейтс изтъкна: „Хората не се нуждаят от банки, те се нуждаят от банкиране“, обядът ни е застрашен с изяждане от финтех компании, които започват да правят банкирането по-добро, по-интелигентно, по-евтино и по-интелигентно отколкото банките.
Съществуват четири ключови фактора за това предизвикателство:
* Универсалността на смартфона. Мобилният телефон променя естеството на банковото дело, тъй като не само поставя голяма компютърна мощ в ръцете на клиентите, но прави мястото и контекста изключително важни. Със смартфона в ръка банкирането вече не е самостоятелна дейност за свършване, а е вградено в живота на клиентите действие, интегрирано с всичко, което правят.
* Растежът на социалната/мрежовата икономика. За разлика от миналото, когато компаниите произвеждали потребители, Uber and Airbnb направиха да бъде съвсем видно, че сме в епохата на споделеното потребление. В този свят всеки може да седне у дома и да бъде част от глобална дистрибуторска система. Способността на компаниите да се свързват помежду си чрез API и да си сътрудничат, доведе до увеличаване на капацитета и иновациите. Вече няма икономия от мащаб.
* Експлозията на бизнеса със съхранение и обработка на данни. 90% от данните в света днес са създадени само през последните две години; Обемът на трансграничните потоци от данни е нараснал 45 пъти от 2005 г. насам. Това заедно с рязкото намаляване на разходите за съхранение на данни и създаването на масивна изчислителна мощ, способна да анализира тези данни, прави съвсем ясно, че огромна част от битката за клиента вече е изнесена в работата са данни.
* Изкуствен интелект и когнитивно обучение. Преди 20 години компютърът победи човек, който играе шах. Миналата година машината победи човек, който играе Go. Компютрите започнаха да се научават да мислят като нас и да се учат като нас, подобрявайки се, докато работят.
Редица финтех компании се възползваха от всички тези технологии и нахлуха мощно в нашето пространство за кратък период от време.
Вземете за пример Alibaba. Това е една от най-големите компании за плащане в света. Тя прехвърля повече пари чрез Alipay, отколкото много банки. Прави стотици милиони транзакции. Вече е и сред лидерите по акумулиране на финанси в света. Поделението й за финансови услуги Yu’e Bao достигна 100 милиарда щатски долара за малко повече от година, а днес е най-големият фонд на паричния пазар в света. Има и бързо развиваща се кредитен портфейл с над 100 милиона клиенти. Цената на кредите му е по-ниска от много банки.
TransferWise прехвърля всеки месец над 1 млрд. лири и претендира за 10% пазарен дял на международния пазар за парични трансфери в Обединеното кралство, повече от всяка друга банка освен големите четири. Приложението за търговия с акции с нулева такса Robinhood, е достигнало 50 млрд. долара общ обем на транзакциите за малко повече от две години.
Банките вече не могат да си позволят да са самодоволни, а натискът за иновации е съвсем истински. В близко бъдеще не е ясно кой ще спечели: стартиращите бизнеси или действащите. Финтех компании нямат монопол върху технологиите и няма причина банките да не използват модерната технология. В миналото банките са били затруднени от наследена техническа архитектура и мислене. Но ако сме в състояние да ги трансформираме и да ги комбинираме с вродените им силни страни, включително нашите стабилни мрежи и инфраструктура, възможностите за управление на риска и факторът на доверието, все още можем да се справим добре.
Примерен случай: през април миналата година DBS пусна digibank, първата мобилна банка в Индия, която работи без хартия, без банкноти и без подписи. Digibank комбинира набор от новаторски технологии от биометрични данни до изкуствен интелект. Само за една година придобихме 1 милиона нови клиенти, без нито един от тях да отиде в клон.
Гледайки към бъдещето
В средносрочен план обаче банките вероятно ще бъдат подложени на допълнителен натиск поради редица причини.
Първо, банките традиционно оперират като тръбопроводни компании, улесняващи паричните потоци в глобалната парична система. Тъй като се засилва конкуренцията от финтех компаниите, банките ще трябва да осигурят безпрепятствен банков опит, интегриран в ежедневния живот на клиентите. Пътят напред е да се премине от тръбна компания към платформена компания.
Пример за изключително успешна платформена компания е китайската Tencent, която позволява на клиентите да чатят, купуват и плащат за стоки и услуги, включително финансови продукти, в рамките на своето приложение WeChat. В много юрисдикции банките не разполагат с правомощия да направят същото, тъй като са ограничени от регулаторните органи, за да работят в рамките на тесните граници на финансовите услуги, и да бъдат доверителното управление.
Доколкото регулациите остават неравномерни между финансовите услуги и финтекс компаниите, бъдещето на банковото дело ще бъде все по-голямо предизвикателство. Добрата новина за банките е, че това се променя. Признавайки, че линията между финансовия и нефинансовия бизнес е замъглена, централната банка на Сингапур наскоро обяви предложения, които да позволят на банките да се разширят в свързаните с тях предприятия, включително електронната търговия.
Второ, възходът на блокчейна (технологията за децентрализирано съхраняване на данните за транзакциите) ще промени изцяло инфраструктурата на финансовите пазари. Традиционният модел hub and spoke, при който една единствена институция – банката действа като център и разпространява информация до отделни лица, ще бъде нарушена.
Традиционното банките е смятано за надежден пазител на финансовата дейност, независимо дали става дума за съхранение на депозити, раздаване на кредита или улесняване на плащанията. Чрез блокчейна обаче всеки може да осъществява дигитален достъп до всичко ценно – акции, облигации, дигитална собственост, дела – бързо, сигурно, прозрачно и евтино, без да е необходим посредник. Тъй като блокчейна е „peer-to-peer“ модел, всички участници могат да извършват директни сделки помежду си, без да са необходими посредници.
И накрая, ако обществото стане без пари, ролята на банките също ще се промени напълно. Скандинавските страни бързо се насочват към безкасови разплащания. Подобна картина може да се види в страни като Китай и Индия в Азия. С нарастването на цифровите плащания и цифровите пари в брой, ние се движим от свят, в който парите бяха подкрепени от злато към бъдещето, където подкрепата ще е електронна.
Така технически бихме могли да стигнем до етап, в който централните банки могат директно да разпространяват цифровите валути на всеки гражданин в света. Днес над 90 централни банки дискутират децентрализирано съхраняване на данните за транзакциите и Великобритания понастоящем извършва дългосрочни проучвания за последиците от създаването на цифрова валута на централната банка (CBDC).
В речта си миналата година Виктория Клеланд, главен касиер на Bank of England, каза, че CBDC може да бъде ограничена до тесен набор от играчи като финансови институции. Но може да се разшири и така, че предприятията и домакинствата да могат да държат баланси в парите на централната банка и да се разплащат в реално време с пълно и окончателно уреждане в електронен формат.
„Има многобройни последици, които трябва да се обмислят… предоставянето на широк достъп до CBDC би могло да промени фундаментално структурата на финансовата система. Например, ако CBDC предостави конкуренция за депозитите на търговските банки, един от изходите би могъл да бъде намаляването на депозитното финансиране на търговските банки, което подкопава способността им да предоставят кредити на потребителите. Рисковете, които това може да породи, трябва да бъдат напълно проучени и разбрани „, каза тя.
Това е радикално мислене, към което световните политици вече гледат.
Има ли бъдеще без банки? Ако погледнем достатъчно далеч, всичко е възможно
*Пийуш Гупта е базиран в Сингапур банкер. В момента заема поста главен изпълнителен директор на DBS Group. Анализът му за бъдещето на банкирането е публикувано в профила му в LinkedIn.
