Представете си равнина, подобна на савана с ниска растителност, сред която бродят жирафи. Това е днешна България преди седем милиона години. И там, а не в Африка, днешните учени търсят следи от най-старите човешки предци.
Освен слънцето, твърде силно в началото на този юни, няма много общо между Рупките, малко село в Южна България, удавено в житата, и африканските пейзажи. Но според изследователите приликата е била поразителна преди 7,2 милиона години, когато жирафи, газели и антилопи са били обичайните животински видове за Югоизточна Европа, превзета от сахарското влияние заради жестоките климатични катаклизми.
Малкият екип от учени, който разкопава коритото на изчезнала река и изважда безброй праисторически вкаменелости край българското село, го знае по-добре от всеки друг. Целта на мисията е ясна: да бъдат открити нови следи от грекопитека, който според тях може да се окаже и най-старият известен хоминид (непосредствените предци на човека). По-стар дори от Тумаи, открит през 2001 г. в Африка и смятан за притежател на титлата.
Въпросът за произхода на човека и времето на отделянето на родословната линия на шимпанзето е най-дискутираният в палеоантропологията. Повечето учени смятат, че началото на праисторическия човек е в Африка преди 5-7 милиона години.
Село Рупките, област Стара Загора
Но новите анализи, публикувани в американското списание PLoS One в края на май и сочещи към две хуманоидни вкаменелости, открити – едната в Рупките, а другата в Гърция, посяват объркване и внушават, че географията и календарът може да се разбъркат.
„Ние вярвахме досега, че Тумаи, салехантропусът от Чад, е първият хуминин (семейство от преките предци на съвременния човек) Сега се смята, че откритите грекопитеци в Гърция и България, са били техни предшественици.
Двата фрагмента, намерени в тези страни са по-стари със стотици хиляди години“, каза за Агенция Франс прес Николай Спасов, професор в Националния природонаучен музей и ръководител на разкопките в Рупките.
В България всичко започва през 2002 г. с откриването на сивкав и износен зъб, намерен от петгодишно момче, което си играло в пясъчна яма в близост до селото, където дядо му Петър Попдимитров, любител палеонтолог, го е водел често.
„Ние не правехме истински разкопки: фосилите на големи праисторически животни, жирафи, тигри, извираха отвсякъде. Ние ги вадехме, за да ги спасим от машините в кариерата”, казва този бивш агроном на 76 години.
Вечерта бащата на детето, зъболекар, осъзнава, че това е човешки зъб, по-точно предкътник. Едва през 2007 г. Попдимитров има възможност да покаже този фрагмент на професор Спасов и неговия френски колега Денис Жерад от Музея по естествена история в Париж. Благодарение на взаимодействието с Мадлен Бьоме, германска изследователка от Тюбинген (Южна Германия), Спасов сравнява този зъб с челюст, намерена през Втората световна война близо до Атина и се оказва, че са от една епоха.
„Мъжкият грекопитек тежеше 40 килограма, колкото женско шимпанзе. Той вероятно е имал па-масивна и мощна челюсти, защото е ядял по-твърда храна като кори, корени, билки и кестени“, казва Спасов. „Ние вярваме и, че той е ходел изправен“, добавя ученият.
Хипотезата за южноевропейско място за корените на човечеството не се приема с единодушие в научната общност. „Този скептицизъм ни насърчава да намерим повече от зъб и счупена челюст. Ето защо ние продължаваме да търсим“, казва Спасов.
Но последната археологическа кампания в България продължава само осем дни поради недостиг на средствата, предназначени за изследвания в страната, най-бедната в Европейския съюз.
Екипът на Спасов обаче разчита и на резултатите от разкопки, извършвани паралелно в Гърция и Македония. Колкото до любителя палеонтолог Петър Попдимитров, той обяснява пред АФП, че никога не се е съмнявал в значимостта на своето откритие.
Той твърди, че е окуражен от 80-те години на XX век за изследванията си в Рупките от френския палеонтолог Ербер Томас, член на френско-американска експедиция, който открива в Етиопия останките на Луси, най-ранно известния австралопитек по това време.
„Томас направи оценка, че по-стари от костите на Луси може да бъдат открити тук”. Оттогава внукът на Попдимитров е археолог.
АФП, БГНЕС
