Александър Скобов
Наскоро в Петербург на международен юридически форум председателят на Конституционния съд Валерий Зоркин заяви: „Защитата на правата на човека не бива да подкопават нравствените устои на обществото и да разрушават неговата религиозна идентичност. Гарантирането на правата на гражданите не трябва да създава заплаха за държавността.“
Това може да се разбира и в смисъл, че гарантирането на правата на човека разрушава религиозната идентичност на обществото и създава заплаха за държавността в Руската федерация.
И в това г-н Зоркин е абсолютно прав. Защитата на правата на човека действително създава смъртна заплаха за държавния суверенитет на днешна Русия, доколкото държавният й суверенитет се заключава именно в неограничените права на държавата да стъпква каквито си иска права. Да твори беззаконие, произвол и насилие над хората. Като се започне от задържане на демонстранти за носене на балони, лентички и чадъри с политически подтекст и се завърши с масови убийства на старци, жени и деца по време на „прочистването“ в селището Нови Алдах*, с ракети по пазара в Грозни и екзекуцията на колона бежанци от въздуха и с танкови оръдия.
Държавният суверенитет на днешна Русия се заключава още във възможността безнаказано да твориш насилие срещу своите съседи, пренебрегвайки международното право и задължението да се съобразява с него. В игнориране на решения на международни съдебни и арбитражни органи. При това въпреки декларираните ангажименти. За днешна Русия държавният суверенитет означава възможност да не се подчинява на никакви правила и да не поддържа нормални отношения нито със световната общност, нито със собственото си население.
Защитата на правата на човека пречи на държавата да прави каквото й хрумне, тоест ограничава държавния суверенитет. Г-н Зоркин би искал да види в своята държава такива права на човека, които да не ограничават държавния суверенитет. Тоест те да не пречат на държавата да хваща хората по улиците за носене на лентички и да разстрелва колони с бежанци от въздуха или с танкови оръдия. Разбира се, винаги могат да се намерят хора, които са в състояние да открият мотиви срещу защитата на правата във всякаква ситуация. Само да не се наричат правозащитници, а да измислят друго словосъчетание. Ако обаче демократичната опозиция иска да бъде припозната като защитник на правата на човека, трябва открито да обяви, че иска да лиши руската федерация от такъв суверенитет. Да, ние наистина искаме да го направим.
Нека сега се обърнем към религиозната идентичност. Наложена от управляващата клептокрация и подвластното й население, религиозната идентичност е казионното и мракобесно православие на Руската православна църква (РПЦ) и московския патриарх (МП). Това е и идеологическата основа на държавния суверенитет в гореописания смисъл. Православието на РПЦ и МП е бойната идеология на борбата против правата на човека, възприемани като „ерес на човекопоклонство“. Борба против неотнемаеми права на човека. Против идеите на правата за човека пред волята и интересите на държавата.
На тези идеи РПЦ и МП и противопоставят своята „религия на държавопоклонничество“. Идеята за сакралната държавна власт. Идеята за неподсъдността на държавната власт от нейните поданици, която същата власт жертва в името на своите висши недосегаеми интереси. Не могат някакви жалки хорица да оценяват и осъждат библейския бог заради това, че им изпраща стихийни бедствия и болести, защото притежава изконна сила и мощ!
Правата на човека са преди всичко забрана за употреба на насилие на един човек върху друг. РПЦ и МП векове освещаваха насилието над личността от държавата. Когато отричат правата на човека, те всъщност узаконяват правото на едни хора да упражняват насилие върху други хора. И не е тайна кои хора над кои хора. Православието на РПЦ и МП е религия на омразата към всичко различно. Това е религия на юмрука, ботуша и камшика. Строго погледнато, РПЦ и МП безгрешно намериха мястото си в съвременното руско общество: да поръсят със светена вода ядрените ракети „Сатана“.
Не е истина, че идентичността, основана на ненавист, тръгвала по естествен път отдолу и отговаря на духовните потребности на мнозинството. Ако беше така, г-н Зоркин нямаше да се страхува, че защитата на правата на човека ще я разрушат. Идентичност, основана на омраза, винаги се налага на обществото отгоре по пътя на манипулации, лъжи и директна принуда. Поддържа се от идеологически забрани и репресии. Защитата на такива права на човека като свобода на разпространение на информация и изразяване на мнение, също включва правото да критикуваш архаични и мракобесни религии, които и да са те, когато заплашват да разрушат подобна идентичност. Идентичност, основана на омраза към Запада и преклонение пред дегенерати, като се почне от Иван Грозни и се стигне до Сталин. Всяка демократична, а не бутафорна опозиция, просто е длъжна да заяви: нашата първа цел е да разрушим тази идентичност. Да, наистина искаме да го направим.
*Масово убийство в Нови Алдах на 56 мирни жители и от района на град Грозни от части на ОМОН от Санкт Петербург на 5 февруари 2000 г.
Александър Скобов е руски политически деец от Санкт Петербург, публицист и колумнист на опозиционния сайт Грани.ру. В съветските години е известен дисидент и политически затворник. Бил е поддръжник на политическата формация „Яблоко“. По време на въоръжения конфликт в Украйна през 2014 г. застава на страната на Украйна. През юли същата година по време на разходка из нощния Санкт Петербург е нападнат с нож и едва оцелява.
Превод: Рени Нешкова
