Шест години след началото на конфликта, повече от 450,000 сирийци бяха убити в сраженията, повече от един милион са били ранени и над 12 милиона сирийци – половината от предвоенното население на страната – са били прогонени от домовете си.
През 2011 г., революциите, които станаха известни като „Арабската пролет“ свалиха тунизийския президент Зин ал Абидин бен Али и египетския президент Хосни Мубарак.
През март, мирни протести избухнаха и в Сирия, след като 15 момчета бяха задържани и измъчвани за рисуване на графити в подкрепа на Арабската пролет. Едно от момчетата, 13-годишният Хамза ал-Катиб бе убит, след като е бил жестоко измъчван.
Сирийското правителство, водено от президента Башар Асад, отговори на протестите като уби стотици демонстранти и лиши от свобода много други. През юли 2011 г. дезертьори от армията обявиха формирането на Свободната сирийска армия, бунтарска група, целяща да свали правителството. И Сирия започна да се плъзга към гражданска война.
Какво предизвика въстанието?
Първоначално, липсата на свободи и икономическите проблеми подклаждаха негодуванието спрямо сирийското правителство, а общественият гняв бе взривен от суровите репресии срещу протестиращите. Успешните въстания в Тунис и Египет засилиха напрежението и дадоха надежда на сирийските поддръжници на демокрацията. Много ислямистки движения също се противопоставиха силно на управлението на Асад.
През 1982 г. бащата на Башар Асад, Хафез, заповяда извършването на военна акция срещу Мюсюлманското братство в Хама, при което бяха убити между 10000 и 40000 души и голяма част от града бе разрушена.
Твърди се дори, че и глобалното затопляне е изиграло роля за пламването на въстанието през 2011 година.
Карта на Сирия: Кой какво контролира? червено: сирийско правителство, черно: ИДИЛ, жълто: кюрдските сили, синьо: Джабхат Фатех Ал Шам, следват: бунтовнически групи, спорни територии, части под контрола на Турция, американски сили, разпокъсани и спорни територии
Карта: Ал Джазира
Тежката суша, измъчваща Сирия през 2007-10, принуди 1,5 милиона души да мигрират от провинцията в градовете, което увеличи бедността и социалното напрежение. Въпреки че първоначалните протести бяха предимно нерелигиозни, въоръженият конфликт доведе до появата на по-категорични религиозни разделения.
Малцинствените религиозни групи са склонни да подкрепят правителството на Асад, а преобладаващата част от опозиционните бойци са мюсюлмани сунити. Въпреки че повечето сирийци са мюсюлмани сунити, Сирийската сигурност отдавна се доминира от членове на сектата Алауити, към която принадлежи и самият Асад.
Религиозното разделение с е проявява и в позициите на регионалните актьори. Правителствата на шиитските мнозинства в Иран и Ирак, както и базираната в Ливан Хизбула, подкрепят Асад; докато държавите със сунитски мнозинства, включително Турция, Катар, Саудитска Арабия и други, твърдо подкрепят бунтовниците.
Външна намеса
Външната подкрепа и откритата интервенция изиграха голяма роля в гражданската война в Сирия. Международна коалиция, водена от САЩ бомбардира цели на Ислямска държава в Ирак и Леванта (Isil, известен също като ISIS) след 2014 година.
През септември 2015 г., Русия започна бомбардировките срещу така наречените „терористични групи“ в Сирия, които включват ИДИЛ, както и бунтовническите групи, подкрепяни от западни държави.
Русия изпрати и военни съветници, за да подсили защитата на Асад. Няколко арабски държави, заедно с Турция, предоставиха оръжия и материали на бунтовническите групи в Сирия.
Много от бойците идват от места извън Сирия. Редиците на ИДИЛ включват значителен брой бойци от цял свят. Ливанските членове на Хизбула воюват на страната на Асад, както и ирански, и афганистански бойци.
Въпреки, че САЩ заявиха, че се противопоставят на правителството на Асад, те се поколебаха да се намесят дълбоко в конфликта, дори и след предполагаемото използване на химическо оръжие от правителството на Асад през 2013 г., което президентът на САЩ Барак Обама преди това беше посочил като „червена линия“, чието пресичане би предизвикало намеса.
През октомври 2015 г., САЩ прекратиха своята спорна програма за обучение на сирийските бунтовници, след като стана ясно, че са похарчени 500 млн. долара за обучението на 60 бойци.
Броят на сирийските бежанци през 2016 г. надхвърля 10 пъти числото от 2012 г. , днес те са 4 837 248 души.
Ситуацията днес
На 26 ноември 2016 г. сирийската армия започна военна офанзива срещу Алепо. За по-малко от месец, сирийските войски, с неограничена руска подкрепа от въздуха, бяха в състояние да си възвърнат 90 процента от източната част на Алепо.
На 13 декември, сирийската армия заяви, че 98 на сто от източно Алепо е в ръцете на сирийските правителствените сили.
Освен Алепо, сирийското правителство понастоящем контролира столицата Дамаск, части от Южна Сирия и Деир Аз Зор, голяма част от района в близост до сирийско-ливанската граница, и северозападния крайбрежен район. Бунтовническите групи, ИДИЛ и кюрдските сили контролират останалата част от страната.
Бунтовническите групи продължават да се боричкат за власт, и често се бият помежду си. Свободната сирийска армия отслабна с напредването на войната, а изключително ислямистките групировки, като Джабхат ан-Нусра, която обеща вярност на Ал-Кайда, придобиха повече власт. През юли лидерът на Джабхат ан-Нусра, Абу Мохамед ал-Джолани, обяви, че името на неговата група също се променя, за да стане Джабхат Фатех Ал Шам, или Фронт за освобождението на Ал Шам.
През 2013 г. ИДИЛ се появи в Северна и Източна Сирия след преминаването на големи части от Ирак. Групата бързо придоби международна известност със своите жестоки екзекуции и активното използване на социалните медии.
В същото време, кюрдски групировки в северната част на Сирия се стремят към самоуправление в районите под техен контрол. Това предизвика тревога у правителството на Турция, което се страхува, че неговото голямо кюрдско население също може да стане по-неспокойно и да поиска по-голяма автономия.
През август миналата година турски войски и специални сили, подкрепени от Свободната сирийска армия, стартираха операция „Ефратски щит“ срещу ИДИЛ за освобождаване на стратегически сирийски град Джараблус на границата с Турция.
Операцията Ефратски щит се счита за първата турска наземна намеса в Сирия, след започването на кризата в Сирия през 2011 година.
Сирийската война поражда дълбоки последици далеч отвъд границите на страната. Ливан, Турция и Йордания сега приютяват голям и нарастващ брой сирийски бежанци, много от които се опитват да преминат по-нататък към Европа, в търсене на по-добри условия.
Битките периодично се пренасят от Сирия в Ливан, допринасяйки за политическа поляризация на страната. Няколко кръга на мирните преговори не успяха да спрат боевете.
Тази снимка обиколи света. Според САЩ, сирийското правителство е извършило химическа атака на 4 април 2017 г. над мирното население в град Хан Шейхун.
Химическата атака – какво знаем и какво не знаем?
Сирийското правителство категорично отрече обвиненията в изявление, цитирано от държавната агенция САНА. Според Дамаск армията не разполага с химически оръжия и е изпълнила задълженията си по Конвенцията за химическите оръжия, към която се присъедини през есента на 2013 г. Режимът обяснява обвиненията с изфабрикувани новини.
Руската авиация отрече да е извършвала полети в областта през този ден. Руското министерство на отбраната излезе с изявление, в което обяснява случилото се с удари на сирийската авиация, нанесени по оръжейни складове на бунтовниците. Официалният представител на ведомството Игор Конашенков обясни във видео, публикувано на страницата на министерството в YouTube, че изтичането на газ идва от боеприпаси на бунтовниците, предназначени и за износ към Ирак. Конашенков не посочи конкретна групировка, а използва терминът „терористи“, с който Русия и сирийското правителство отбелязват всички опозиционни фракции.
Случилото се на 4 април доведе до въздушни удари от страна на САЩ с ракети „Томахоук“ тре дне по-късно, което някои анализатори определиха като опит на Доналд Тръмп да разреши вътрешнополитическите си проблеми – да успокои опозицията в собствената си партия и да се еманципира от мнението, че избирането му е свързано с помощ от Русия.
Когато голяма част от страната е в руини, милиони сирийци са избягали в чужбина, и населението е дълбоко травмирано от войната, едно нещо е сигурно: възстановяването на Сирия след края на войната ще бъде дълъг, изключително труден процес.
По материали от Ал Джазира и ВВС
