Брекзит. Това се отнася за Англия, нали? Е, не съвсем.
Крис Морис BBC News, Брюксел
Останалата част от клуба, която стана известна, малко неелегантно, като ЕС на 27-те, също трябва да се има предвид.
Тази част е на път да загуби – в зависимост от вашата гледна точка – един темерут мрънкало, който влачеше целия проект надолу, или една от най-големите икономики и най-мощна сила за отбраната и сигурността в Европа.
И така, какво да се прави?
Има хора, които мислят – наистина, прав ти път.
„Генерал де Гол беше прав през цялото време“, шушукат те. „Ние никога не трябваше да ги приемаме”.
„Освободени от оковите на възраженията на британските министри срещу интеграция тук и интеграция там, ние можем да се справим.“
Скъп развод
По-тясното сътрудничество в областта на политиката за защита на ЕС е високо в списъка им; и на това бе даден допълнителен тласък от новия президент на САЩ, размишляващ на глас за НАТО и дали всичко това си струва.
Други се плашат от британското решение за напускане, но след преодоляване на първоначалния шок – и това наистина беше шок – те също са решени да извлекат най-доброто от него.
И когато става въпрос за договаряне на сметката за развод с ОК, не се заблуждавайте. За хората, които са от значение, единството на оставащите 27 е по-важно, отколкото да не се разстройват британците, когато махат за сбогом.
Сметката ще бъде голяма – до 60 милиарда евро – и европейски дипломати се подготвят за това, което бе наречено „много реална възможност“, че Великобритания ще излезе обидена.
Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер посочва пет възможни сценария.
Но истината е, че след твърде много среднощни срещи на върха – и твърде много възмутени заглавия в таблоидите – всякаква сделка може да излезе от развалините.
Последиците от Брекзит ще се усещат в продължение на години; има търговски сделки, които ще трябва да се направят. Но ЕС не е в състояние да чака прахта да улегне.
По много начини, вече е тръгнало. Така че, Великобритания, благодаря за спомените.
По-късно този месец, лидерите на 27-те (28-ият вече изпрати извиненията си) ще се срещнат в Рим, за да отпразнуват 60-тата годишнина на учредителния договор на ЕС.
Европа на много скорости?
Казвам празнуват, но няма илюзии за предизвикателствата пред Съюза.
Може ли силите, които предизвикаха Брекзит да обхванат и други страни? Ще продължат ли анти-ЕС популистите да се увеличават във Франция, Холандия и части от Централна Европа?
Това със сигурност не е невъзможно, и лидерите на ЕС го знаят. Идеята, че ЕС може да се разпадне – немислима преди няколко години – сега е предмет на сериозна дискусия.
Ето защо те се нуждаят от нов план, за да се даде нов тласък на проекта за 60-ия му рожден ден, и да го подготвят за бъдеща цел.
Европейската комисия вече е произвела серия от политически варианти за най-добрия начин, като се започне от свиване на раменете, до вдигане на ръцете в ужас.
Но най-вероятното решение е да се използва това, което е известно като Европа на различни скорости.
Това е идеята, че „коалиции на желаещите“ ще се придвижват напред по големите проекти, дори ако други се бавят на стартовата линия.
Това вече се случва с еврото, и с Шенгенското пространство – не всички страни от ЕС са членове на всичко. Едно вътрешно ядро може да иска да напредне, ако (и това е голямо ако) това може да получи подкрепа от общественото мнение в надпреварата.
Акт на трудно балансиране
Другото предложение на Комисията, което изглежда има основания, е идеята, Брюксел да върне някои правомощия на държавите-членки, при условие, че ЕС поеме по-големи отговорности в основни области на политиката, като търговия, миграция, сигурност и отбрана.
Вариации на тази тема се появиха от известно време. ЕС трябва да бъде голям за големите неща, казват те, и по-малък за по-малките неща.
А най-голямото от големите неща – в конкурентна област – вероятно е необходимостта да се фокусира върху еврозоната.
Единната валута остава наполовина формирана, и – като резултат – все още несигурна. Говори се за финансов министър на еврозоната и единен бюджет на еврозоната.
Но ако се централизира икономическа сила, трябва да е сигурно, че това подлежи на политическа отчетност.
В ерата на популистка, анти-естаблишмънт ярост, това ще е трудно балансиране. Много ще зависи от това кой печели националните избори тази година в Германия, и особено, във Франция.
Политическото ръководство ще бъде от първостепенно значение.
Но тъй като Великобритания се подготвя да напусне и да влезе в един нов свят, статуквото вече не е опция за страните, които остават.
ЕС или трябва да се движи напред към по-тясна интеграция, или да прехвърли значителна власт обратно към националните държави.
Това продължава да бъде смел експеримент в Европа. Но къщата бе построена наполовина и то върху пясък.
