Последното предложение на ГЕРБ за промени в изборния кодекс, който вече е внесен в деловодството, надмина всичко, познато в областта на политическите абсурди.
Да припомним най-видимите отклонения от здравомислието в тези предложения:
– Страната да се раздели на 240 едномандатни района, като правителството се отказва от привилегията да свърши тази работа в полза на новоизбрания президент Румен Радев, като „отдалечено от политиката лице“.
– Субсидията на партиите за получен глас да бъде 0 (нула) лева.
– Ако избран депутат стане министър, мястото му да не се заема от никой, тоест мястото му в парламента остава празно, за да се избегнат частични избори от района, където е избран депутатът.
Абсурдността на цялостното предложение за тотални мажоритарни избори тук няма да коментираме, това е правено многократно от специалисти. Нито един от експертите извън ГЕРБ и Шоуто на Слави не се изказа ласкаво за подобна инициатива, като бяха посочени непробиваеми аргументи. Един от тях е, че такава „чисто мажоритарна“ система на избори съществува само в някои централно-африкански републики. Но аргументите отдавна са излезли от мода по тези ширини.
Излишно е да се спираме и на офертата към Румен Радев, защото някак не можем да си го представим как оцветява 240 едномандатни парчета от пъзела, наричан България.
Нулевата субсидия обаче е чудесно предложение за целокупната мафия, която наред с удобството да раздава кеш в компактни малки райони от по 6-7 хил. души, ще се радва и на чиста далавера да пазарува значително по-евтино кандидат-депутати. Това отваря добри възможности и за чуждестранните емисари и геостратези. Децата на лейтенант Шмид, които си разпределяха териториите на младия Съветския съюз за малки далаверки, изглеждат като просяци в сравнение с днешните деца на лейтенанта, все на някаква държавна софра или свързани с нея чрез държавни поръчки, европейски проекти и т.н. Те също са си преразпределили територията, но сега в помощ им идва и самата държава, която им определя зоните на влияние – 240 на брой.
Но особено авангардно е предложението на ГЕРБ избраните за министри да опразват парламентарните банки завинаги в рамките на съответното Народно събрание. Тук може да се допълни, че депутатите не само се избират за министри, зам.-министри, шефове и подшефове на държавни институции. За жалост понякога умират или просто минават на „друга работа“ в чужбина. Какво правим с техните столове в НС?
Логично е партиите в парламента никога да не избират депутатите за министри, заместници и прочие, за да запазят бройката на парламентарната си група. Което ще рече, че правителствата ще бъдат композирани само и единствено от външни хора, тоест такива, каквито никой не е избирал. Най-вероятно ще се опразва само едно депутатско кресло – на съответния лидер, избран за министър-председател. Защото ще е прекалено той да не води листата на партията, готвейки се за премиер.
Да, ама нали министрите ще ги контролират депутатите, ще възрази някой. На парламентарния контрол ли? Ще ги контролират, колкото са ги контролирали някога. Ще си разменят реплики, дуплики и контрадуплики и ще коват закони според както вее вятърът откъм мнозинството.
Истинският лост за управление в нашата мила парламентарна република винаги е била изпълнителната власт. За кратко време тя е в състояние да направи големи бели. Пробвано е! Прокуратурата ще се пренастрои в нужната посока, за да не й резнат привилегиите на абсолютна недосегаемост и всичко ще си е такова, каквото го познаваме от хрониките на прехода.
Но нека не се заблуждаваме. Предложенията на ГЕРБ са просто една лека заигравка с електората. Малко отмъщение към опонентите, които за малко да не ги обвинят, че не зачитат „волята на суверена“, защото нали „така поиска народът“, а „глас народен, глас Божи“ и прочие клишета, които звучат все по-кухо и на които едва ли някой вярва. На ГЕРБ им е пределно ясно, че тези поправки нито ще бъдат подкрепени, нито ще има време да ги гласуват.
И тъй като голяма част от населението мрази да мисли, камо ли да разсъждава, ГЕРБ си правят сметката за две очевидни облаги от предложението – да не ги закача Слави в шоуто си и да ръснат малко популизъм тук-таме. Ако пък, не дай си Боже, поправките минат, пак ще спечелят, тъй като най-облагодетелствани ще са двете най-големи партии, а най-вече третата – ДПС, поради специфики на електоралните нагласи.
Има и още нещо, което народните избраници подминаха като бързия влак малка гара. Препоръката от ЕС да не се променят изборните правила най-малко една година преди вота, за да има време за дебати и осмисляне на идеите. И когато избирателят отиде пред урната, да направи онова, на което му викат просветен избор. По всичко личи, че заради това последното, е цялото бързане и дандания.
