Десети и преходният хленч

Десети и преходният хленч

Или каква не я мислехме

Това може да го направи Националната телевизия. Да го покаже. Но няма да го направи. Няма да го покаже. Защото се съобразява. С хорското мнение най-вече, но също и с властниците. Мнение, подработено тъкмо от тези властници, а после натрапено, вмъкнато, припъхнато в съзнанието на мнозинството. Тихо и потайно в началото, после шумно, гръмогласно, нагло и безпаметно. Най-вече безпаметно.

Преходът е провален, приватизацията е криминална.

А Националната телевизия би могла да покаже какво беше преди „проваления“ преход и преди „криминалната” приватизация.

Първо. Хляб.

Хлябът не беше както сега около десетина вида. Едрозърнест, ситнозърнест и всякакъв. Той въобще не беше. Него го нямаше. Липсваше, кой знае защо. Затова новините тогава започваха с хляб. Ще го има ли хляба или ще го няма. Почти като по Шекспир драма. Ще бъде ли ожънато достатъчно жито тази години или не. От това се тревожеха хората, това показваха по единствената тогава Национална телевизия. И Костов, след като стана премиер, започна да жъне. Леле, мале, Костов. Име, което сега предизвиква ужас, страх, боНба, потрес. У безпаметните. Та Костов (ужас, страх, бомба, потрес) жънеше „по телевизора”, за да успокои хората. Демек „немаа са плашите, хляб ще има”.

– Докога ще жъне Костов – питаха ехидно и обвинително разни журналисти тогавашният директор на БНТ Стефан Димитров.

– Докато ожъне – отговаряше Стефан Димитров.

Второ. Топлината.

Топлината. След новините за хляба Българската национална телевизия съобщаваше докъде е стигнал танкерът с нефт, тръгнал от Русия за България. Защото хората се опасяваха, че вече няма да има нефт и газ, след като соц. правителството на Виденов е паднало. Такива слухове разправяха поддръжниците Виденови и ченгетата. Те и сега разправят същото. „Внимавайте Русия да не врътне кранчето” – разправят. Сякаш Русия ни дава даром своя нефт и газ, а не на най-скъпите цени в Европа.

Трето. Цените.

Цените. Инфлацията не се изчисляваше всеки месец. Тя се изчисляваше всеки ден. Тоест не. Тя въобще не се изчисляваше. Беше неизчислима, затова. Никой не знаеше колко ще струва тоалетната хартия, хлябът, млякото, цигарите и всичко останало утре. Търговците изпокриха всичко, което можеше да се скрие, без да се развали. Изчезна кафето. Това отдавна е забравено, но мнозина си правеха кафе от жълъди. Аз също. Не беше чак толкова лошо. Не по лошо от социалистическото кафе „Инка”, дето го правеха от цикория. Изчезнаха и цигарите. А това беше вече влудяващо, всеки пушач ще ви го каже. Цигари се продаваха тук-там само. И пред това „тук-там” се проточваха дълги, дълги опашки. Също като при соца. Търговците използваха тия сгодни дни, за да извадят от складовете и да пробутат на пушачите съвсем някогашни застояли цигари. Като цигари „Ударник”, например. Какво значи „ударник” ли ? Работник, който си изпълнява спуснатия план двеста процента. И цигари, които се правят предимно от дръжката на тютюна, нежели от листата. Като за работници, които си изпълняват плана двеста процента.

Четвърто. Парите.

Парите изчезнаха. Изчезнаха, нямаше ги, толкоз. Както си спестявал примерно тридесет години левче по левче и си ги вложил в някоя банка, изведнъж ги няма. Това доста преди „криминалната” приватизация.

Хляб, топлина, кафе, цигари, пари, какво остана?

А, имаше и смешни неща. Спираш колата, прибираш се вкъщи, но си прибираш чистачките, иначе ще ги откраднат. И радиото си прибираш. По същата причина. Имаше и песен такава на Тодор Колев. За кражбата на чистачки и кога ще ги стигнем американците.

Друго какво от онези години ?

А, унижението.

Отблъскващо, грозно унижение. И то е забравено. Из София кръстосваха коли на Червен кръст и на още някакви благотворителни дружества. Те разнасяха хляб, баници, закуски и разни такива съедобни неща. Неща за ядене демек. За бедстващите пенсионери. Подаваха им ги отгоре, от камионите, от пикапите и „баничарките”. Отдолу старците и стариците се биеха. Вие виждали ли сте как се бият старци и старици ? Как се бият за банички? Замахват немощно. Замахват така, че падат от собствения си замах. Не могат да хващат здраво, слабосилни са. Затова се щипят. Бутат се. Плюят се. Това при Виденов. Преди прехода. Преди „криминалната“ приватизация. Не вярвате ли ? Вярвайте. Всичко това е заснето. Даваха го по новините на Националната телевизия. И пак биха могли да го дадат. Пазят се тези позорни случки в архивите. Но няма да ги дадат.

Няма. Защото социалистите пак могат да дойдат на власт, а такива спомени са им неизгодни. И ГЕРБ пак може да дойде на власт. И на него тия спомени са неизгодни. В скоро време истината няма да бъде казана и показана. Тя е неизгодна. Ще се разказват приказки, небивалици, лъжи и клевети. Те са изгодни на властта.

Навсякъде, във всички страни, когато се прави преценка за даден отрязък от време, се гледат няколко простички и задължителни показатели. Брутен вътрешен продукт, стопански растеж, заплати, пенсии, цени, безработица. Никой никъде никога по никоя медия в България не е прегледал досега тези показатели, за да определи какъв точно е бил преходът. Дали пък е бил съвсем и изцяло провален.

А всички тези показатели свидетелстват за едно. Въпреки кражбите, корупцията, несправедливостите и сравнението с първите, след пълния стопански крах при Виденов е тръгнала напред. През 2002 година страната ни е на първо място в Европа по стопански растеж. Това някой да го е чувал или прочел? Не, разбира се. Но е истина. Такава е могъщата сила на пазарната икономика. Плюс членството в Европа и НАТО като допълнение. Или като основа.

Но вместо точна, разумна и обоснована оценка на прехода –сополиви излияния. Дълбокомислено хълцукане. Прочувствен хленч. Горестни разкаяния, възвишен поплак, циврене, кахърни ридания и жалостива споменност.

С вечните разочаровани интелектуалци и тяхното изтъркано и неизменно „каква я мислехме, каква стана”. Както беше казал един познат в мрежата : „Ако има нещо по-отблъскващо от правоверен комунист, това може да бъде само разочарован интелектуалец.”

Не, байновци. Вие въобще не сте мислили и не мислите. Затова става така.

Аре.

 

Категории Акцент, Мнения, Политика

6 коментара към “Десети и преходният хленч”

  1. От Виденовата зима насам в къщи не се яде ……..маргарин.До толкова ни беше писнало .А ,Иво Беров си е точен както винаги!!!

  2. Браво, г-н Беров. Дочаках все някой да се реши да пише нещо вярно за правителството на г-н Костов. Журналистите се страхуват да споменат дори името му. Всички заслуги се приписват на Петър Стоянов, а името на Костов дори не се споменава, а всичко добро се случи, благодарение на неговото управление, смелост и квалификация.

  3. Написано, като за енциклопедия, толкова е точно и вярно. Това го знаят всички, които са го преживяли, а те са само няколко милиона. Чудно защо си траят и мълчат, когато в „медиите“ се пишат лъжи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *