Започва огледът за нов еврокомисар на България за мястото на овакантения пост на Кристалина Георгиева. Тя неочаквано за широката публика обяви, че напуска Европейската комисия, защото е приела предложението да стане главен изпълнителен директор на Световната банка.
Погледите се обърнаха към Росен Плевнелиев, но премиерът обяви, че президентът не е вариант, защото трябва да остане на поста си до края на януари 2017 г., а Георгиева напуска на 31 декември 2016 г.
Министърът на финансите Владислав Горанов намекна пред журналисти, че има достатъчно „жени на високи позиции в Брюксел“. В някои медии излязоха имената на Екатерина Захариева и Лиляна Павлова като най-сигурните претенденти.
Сред заемащите високи позиции в Брюксел е Илияна Цанова – вицепремиер в два служебни кабинета, назначени от Плевнелиев, а в момента заместник-директор на Европейския фонд за стратегически инвестиции, известен като плана „Юнкер“.
Другото спрягано име е на Илияна Иванова, която е бивш евродепутат от ГЕРБ/ЕНП и настоящ член на Европейската сметна палата.
Още едно име се завъртя в публичното пространство – това на евродепутата от ГЕРБ/ЕНП Мария Габриел, която е заместник-председател на две комисии в Европейския парламент – по външните работи и по правата на жените и равенството между половете. Член е и на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи. Габриел е и заместник-председател на ЕНП-жени.
Според правителствени източници с много големи шансове e и Искра Михайлова, която е българският евродепутат на най-висока позиция в ЕП – председател на Комисията по регионално развитие. Михайлова стана евродепутат с листата на ДПС/АЛДЕ, след като Делян Пеевски се отказа от мястото си. Тя засега е единствената кандидатура на Борисов, която не е свързана пряко или косвено с ГЕРБ.
Ясно е, че България губи престижното зам.-председателското място в ЕК и ключовия ресор бюджет и финанси.
Жан Клод Юнкер вече обяви, че постът на Кристалина Георгиева временно ще бъде поет от еврокомисаря по цифровата икономика и общество, германеца Гюнтер Йотингер.
Така се освобождава важният ресор „цифрова икономика и общество“, в чийто профил би се вписал Росен Плевнелиев.
Премиерът Борисов обаче заяви, че ще се борят за еврокомисал по екология и регионално развитие. Той добави, че името ще стане ясно след президентските избори.
С освобождаването на ресора бюджет и финанси България и Източният блок в ЕС губят важен пост в ЕК, и то в момент, в който се договаря не само Бюджет 2017, но и промяната на многогодишната финансова рамка до 2020 г. и новата финансова рамка за 2020 – 2027 г.
Това става на фона на сблъсъка на интереси от една страна между Запада и Изтока, а от друга – между богатия Север и бедния Юг. Двете разделителни линия се виждат ясно по време на дебати в Европарламента за бюджета.
Германия, Холандия и други западни страни настояват за повече пари за бежанци и иновации за сметка на орязване на фондовете за сближаване и земеделските. Против това са бившите социалистически страни начело с Полша, които са против орязването на фондовете за кохезия.
