Кандидатът на ГЕРБ Цецка Цачева може да загуби на балотажа не само от кандидата на БСП Румен Радев, но и от Красимир Каракачанов, издигнат от обединените патриоти. Такъв „хипотетичен вариант“, а не прогноза за изхода от вота дава социологическата агенция „Галъп“ в най-новото си проучване, оповестено в четвъртък, три дни преди първия тур на изборите. Подобна картина очерта наскоро и агенция „Маркет линкс“.
Според „Галъп“ Цачева ще е водач в първия тур на 6 ноември.
Сред онези, за които може да се очаква да гласуват на президентските избори, картината към този момент е следната:
Цецка Цачева 27.2%
Румен Радев 23.1%
Красимир Каракачанов 11.5%
Веселин Марешки 7.6%
Пламен Орешарски 7.3%
Трайчо Трайков 5.1%
Ивайло Калфин 4.9%
Татяна Дончева 2.7%
Други 4.9%
Не подкрепям никого 5.7%
Близките дистанции между някои кандидати предполагат възможни размествания в структурата. Ситуацията е изключително динамична, отбелязва агенцията.
На база декларирана готовност за участие на изборите, може да се очаква активност от около 55% според списъците. Това обаче може да се промени, предвид внушението, че гласуването е задължително, уточняват от „Галъп“.
По всяка вероятност, изборите ще се решат на втори тур. Най-вероятно на него ще са Цецка Цачева и Румен Радев. От днешна гледна точка съотношението между тях на балотажа е 53% на 47% в полза на Радев. При евентуален балотаж Каракачанов – Цачева се очертава минимална преднина на Каракачанов от 51 на 49%.
Това обаче са само и единствено хипотетични варианти на база заявени нагласи, които няма как да отчетат психологическата ситуация след първия тур, апелите на различни партийни лидери, поведението на различните електорати, както и влиянието на опцията „Не подкрепям никого“, която също ще фигурира на втори тур.
От днешна дата обаче би било неприемливо да се правят по-детайлни калкулации, посочват от „Галъп“. И уточняват, че данните няма как да имат ролята на прогноза.
Референдумът – категорично „да“ и на трите въпроса
Същото важи и за референдума, където трудно може да се уловят евентуалните заръки на всяка една отделна партия към избирателите й – дали и как да гласуват на него. Заявената обща активност на референдума към момента доближава 45% спрямо списъците, но в референдумите до този момент реалната активност остава под заявената. Не е изключено да се премине прагът на задължителност, но е достатъчно онези, които се канят да гласуват с „не“ или електоратите на различни партии, да не участват в референдума, за да остане той под прага за задължителност.
Към края на октомври и началото на ноември онези, които се очаква да гласуват на референдума, декларират, че биха гласували – най-общо така – така: „Подкрепяте ли народните представители да с избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?“: 82% биха гласували с „да“, 15% – с „не“, а 3% не биха отговорили.
„Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?“ : 58% биха отговорили с „да“, 37% – с „не“, а 5% не биха отговорили.
„Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?“: 87% биха отговорили с „да“ на 11% с „не“, а 2% не биха отговорили.
Данните са на база национално представително изследване, чрез преки интервюта, сред 820 пълнолетни респонденти в цялата страна в периода 24 – 31 октомври. Изследването е финансирано, възложено и проведено от „Галъп интернешънъл“. Ползвани са открити и закрити въпроси. Максималното стандартно отклонение при 50% дялове е ±3,5%.
Агенцията посочва, че данните са на база национално представително изследване чрез преки интервюта сред 820 пълнолетни респонденти в цялата страна в периода 24 – 31 октомври. Изследването е финансирано, възложено и проведено от „Галъп интернешънъл болкан“.
