Не е нужно човек да е Шерлок Холмс, за да види, че „разкритията“ на адвокат Момчил Мондешки са съшити с бели конци, а КОЙ е сценаристът, се разбира от само себе си. Самият избор на Мондешки да се изповяда пред Петьо Блъсков в „Труд“, докато от ВСС уж го издирвал, е последният щрих от мелодрамата засега.
Всъщност то си е жива трагедия, защото показва ясно, нагледно и безцеремонно нещо много по-зловещо от политико-съдебните пикантерии от сериала „Яневагейт“. И то е, че едва ли е останало здраво място по „гнилите ябълки“ и само с едно изрязване реформата няма да стане. Няма разделение между съдебната и изпълнителната власт, както впрочем и никога не е имало през целия злочест преход. Беше си заложено по основния закон. Нещо по-лошо, между тях трайно се настани една друга тайна власт, която купува и продава на едро и на дребно и съответно дърпа конците на основните играчи в цялата конструкция, наречена държава. А тя дори не е тайна, просто е нелегитимна, недоказуема (няма от кого) и много силна финансово.
Днес председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов поиска възобновяване на проверката на разговорите между бившите съдийки Владимира Янева и Румяна Ченалова. Дори не скри удовлетворението си от премиера Бойко Борисов, който макар и с известно закъснение от година е поискал същото. Ще кажем само, че това закъснение нанесе големи щети на първите наченки на съдебна реформа, но това е друга тема.
Мондешки, спряган като третия участник в разговорите, потвърди официално пред Блъсков, че да, той наистина е участвал, като сподели още няколко подробности. Първо, че записите са правени от Ченалова с диктофон, второ, че всичко това било дело на „Христо Иванов и Прокопиев“, и трето, разговорите били измислени. Както преди това го „прозря“ и самият Борисов. От Ченалова се искало „нещо интересно“ (разбирай, компрометиращо) срещу Борисов, Цацаров и др., за да й върнат „услугата“. Така й казали на тази наивна женица и тя се навила на постановката. Бившият правосъден министър Христо Иванов коментира, че самопризнанията на Мондешки са достатъчни за отнемане на адвокатските му права. Съвсем логично той призова прокуратурата да се самосезира по случая.
Парадоксът обаче е в това, че с т.нар. самопризнания, по всичко личи, Мондешки се опита да се „откупи“ от своите господари, които контролират един много важен орган в съдебната система. Защото ако за реформа в съдебна система отнемането на адвокатските права на Мондешки не е кой знае какво, то за самия Мондешки е жизнено важно. Така че някой му е наредил да прекрати играта на криеница и да продължи да играе по сценария. Това обяснява защо със спонтанните си самопризнания се окепазява още повече, вместо да се опита да изчисти образа си на служител на Темида. Отговорът е обидно прост: защото дали Мондешки е сгазил лука или не, няма никакво значение за отнемане на адвокатските му права.
„Мондешки твърди, че тримата с Янева и Ченалова са се разбрали да си говорят „измислени истории“, като идеята им била „да се говорят неща, които могат да звучат достоверно, хиперболизирано и, как да кажа – пикантно за определени хора. Така произведените записи щели да бъдат „застраховка“ за Янева и Ченалова, „гаранция“, коментира във Фейсбук Христо Иванов.
Няма да се спираме на разговорите с врачки на Ченалова в едно от контролираните от електронните издания на КОЙ и доста бездарното подгряване на публиката из медийните стъгди и мегдани, вместо сериозен разговор за правосъдната реформа, и то точно сега, по време на президентската кампания.
Защото както казва Велислав Величков от Инициативата „Правосъдие за всеки”, „няма друга институционална фигура, натоварена с по-големи права във формирането на ръководството на съдебната система, от президента“.
Тримата големи – главният прокурор и председателите на двете върховни съдилища, се назначават с указ на президента. Президентът има право да върне кандидатурата при несъгласие с Висшия съдебен съвет. Той има свои представители в Конституционния съд.
„И никой от българските президенти в историята на прехода ни не се е възползвал от тези правомощия“, констатира Величков.
Кандидат-президентите не казаха нищо по въпроса с малки изключения, но това не присъстваше и като въпрос в десетките дебати, срещи с обществеността и прочие пиарски мероприятия. Мониторингът от Брюксел продължава. Но докато нашият мониторинг не заработи, никой не може да ни помогне.
Категории Акцент, Мнения
