Европейската комисия има готовност да разшири непосредственото наблюдение върху българската съдебната система с изпращане на нови постоянни експертни мисии в страната. Това става ясно от писмото на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер до премиера Бойко Борисов. Юнкер предлага налагане на непрекъснат европейски контрол върху Висшия съдебен съвет (ВСС) или върху съдебния инспекторат.
Писмото е в отговор на искането на Борисов за промяна на мониторинговия механизъм на Брюксел.
Юнкер отчита нуждата от по-интензивно сътрудничество между ЕК и българските власти. В тази връзка предлага на директното наблюдение върху ВСС или инспектората. Третата опция е помощ за създаването на независима единна антикорупционна институция. Юнкер допълва, че върху ВСС и инспектората може да бъде приложена процедурата, която сега се прилага спрямо българската прокуратура.
От началото на юни на мисия в България са петима европейските прокурори, чиято цел е да изготвят пълен анализ на работата на държавното обвинение. Те проверят част от знаковите дела, както и начина на работа в цялата институция, която е под абсолютния контрол на началника си. В края на декември европейските прокурорите трябва да излязат с окончателен доклад за състоянието на институцията и с препоръки за реформа. Ключово е, че те трябва да направят оценка на предпоставките за поставяне в зависимост на редовите прокурори.
Още преди началото на мисията експерти коментираха, че това е знак за намеренията на Брюксел да наложи всеобхватен европейски борд върху българското правосъдие. Писмото на Юнкер за разширяване на непосредственото наблюдение потвърждава това.
Писмото на Жан-Клод Юнкер е в отговор на писмото на българският премиер, в което се настоява ЕК да отчете напредъка, постигнат от България през годините. „Механизмът е доказал своята полезност, помагайки на българските власти да предприемат адекватни действия и да прилагат неговите препоръки. Това позволи на държавите-членки да наблюдават напредъка, постигнат от страната ни“, се казва в писмото на премиера.
Оценката на Борисов е, че България „има сериозен и необратим напредък в съдебната реформа, борбата срещу корупцията и организираната престъпност“. В отговора си Юнкер „пропуска“ да сподели позицията на Борисов. Тази оценка не среща подкрепа и в докладите на Брюксел, в които се отбелязват липсата на воля за реформа във ВСС и липсата на резултати в борбата с корупцията по върховете на властта.
На този фон Борисов настоява да отпадне европейския мониторинг по три от шестте индикатора на ЕК, посочвайки, че целите им са постигнати. Борисов иска от Брюксел да признае за успешни промените в конституцията и процесуалните закони. Премиерът настоява ЕК да каже, че България има напредък в борбата с корупцията, който само трябва да бъде „надграден“. Юнкер отказва да обещае това.
Преди година и половина България прие осакатени поправки в основния закон, които почти не засегнаха безконтролността на главния прокурор и прокуратурата. Последвалите поправки за Закона за съдебната власт само бетонираха статуквото.
Единственото, което председателят на ЕК споделя изцяло, е оценката на Борисов за мисията на европейските прокурори.
В края на своето писмо Юнкер само изразява надежда, че България ще изпълни изискванията на Брюксел и мониторингът ще отпадне до края на 2019 година. Никакви безусловни обещание не се дават.
