Световноизвестният полски режисьор Анджей Вайда почина в неделя вечерта във Варшава на 90-годишна възраст, съобщиха близките му и много полски медии.
Въпреки напредналата си възраст в последните си интервюта Вайда заявяваше, че възнамерява да продължи да работи. „Докато съм физически способен, искам да се трудя, да работя с екип от кинематографисти, да отговарям на техните въпроси и да се зареждам с енергия“, казваше той. Според режисьора за десетилетия творчество в личния му резерв са се събрали около 200-300 нереализирани проекта. Периодично се обръщам към миналото си, размишлявайки дали там не би могло да се намери нещо, което да е интересно на зрителите днес, казва той.
Последната година от живота му е много ползотворна.
Вайда представи и лентата „Послеобрази“, която Полша посочи за своя в надпреварата за най-добър чуждоезичен „Оскар“. Филмът разказва историята на художника Владислав Шчемински, който се опълчва срещу социалистическия реализъм и търпи ужасяващи последствия от това свое решение. По случай юбилея на Вайда в много градове на Полша се организираха прояви в негова чест. В Лодз имаше изложба на афиши за негови филми от целия свят. В Краков – музикален концерт с композиции от филми на Вайда, а Полският национален музей показа проекта „Живописта във филмите на Вайда“, посветен на вдъхновението, което режисьорът, мечтаещ да стане художник, е черпел от картините. На 9 март той показа и последната си работа – документален филм за дружбата му с художника Анджей Врублевски.
Първата премиера на младия режисьор е през 1955 г. с филма „Поколение“. Широк обществен резонанс не само в Полша, но и в света получават филмите му „Човекът от мрамор“, „Без упойка“, „Човекът от желязо“, „Дантон“, „Пейзажът след битката“, „Обетована земя“, „Катин“, „Тръстика“, „Отмъщение“.
С еднакъв успех той създава богати откъм визия творби с епичен размах, както и аскетични, камерни и лирични филми.
„Киното и останалият свят“ е книга, чието излизане съвпада с награждаването на режисьора с Оскар за цялостен принос към киното. Защо Вайда е станал режисьор и какво е влиянието на времето върху този избор? Поради каква причина се стига до разкриването на „тайнствения Х“? Какво представлява феноменът Збишек Цибулски? Сладкозумен разказ за кулисите на полското кино и професията режисьор.
В „Двоен поглед“ Вайда ни разказва своята история, започваща в годините на неговата младост – 1949, когато прекъсва следването си в Академията за изящни изкуства, за да пробва силите си в киното, и продължава пътя си като филмов и театрален режисьор вече повече от 60 години. Откровено и с чувство за хумор той разказва за наученото през годините, когато от „наивно малко момче“ се превръща в професионален кинаджия. В тази книга крачка по крачка опознаваме „кухнята на киното“ с всички етапи на заснемането на един филм, като започнем от идеята, написването на сценария, подбора на актьори и целия филмов екип и приключим с премиерата. Това е майсторски разказ за теорията и практиката на киното, изпълнен с препратки към конкретни събития на филмовите площадки на полски филми и анекдоти за известни актьори.
Вайда също така е поставил близо 40 спектакъла в различни театри по целия свят. Творчеството на режисьора е удостоено с редица престижни награди – той е лауреат на Московския кинофестивал, на френската кинонаграда „Сезар“, има „Златен лъв“ от Венецианския международен филмов фестивал , „Златна палма“ от фестивала в Кан. През 2000 г. Анджей Вайда е награден с „Оскар“ за приноса му за световното кино, а през 2006 – със „Златна мечка“ на Берлинския международен кинофестивал.
Анджей Вайда е роден на 6 март 1926 г. в Сувалки. Баща му – офицер от полската армия – загива в Катин. Въпреки желанието на семейството му той също да се посвети на военна служба, младият Вайда избира най-напред Академията за изящни изкуства в Краков, а след това Висшата кинематографическа школа в Лодз.
