От началото на 2008 г. в България действа т.нар. плосък данък със ставка от 10%, с която се облагат както доходите на най-богатите, така и на хората, които получават възнаграждения, по-ниски от минималната работна заплата. Почти девет години по-късно, сред българите преобладават негативните нагласи към този данъчен модел. Социологическо проучване на агенция „Маркет Линкс“, обхванало 1000 пълнолетни граждани в периода от 3 до11 август 2016 г., показва, че 32% от българите са категорични, че трябва да се въведе прогресивен данък върху доходите (т.е. хората с по-високи доходи да се облагат с по-висока данъчна от хората с ниски доходи). Проучването е по поектът „Заедно за данъчна справедливост“, финансира се от Европейската комисия и се изпълнява от Екологично сдружение „За Земята“.
Неодобрението
На въпроса – одобрявате ли плоския данък, само 12,5% от анкетираните отговарят позитивно. При задаването на този въпрос е използвана скала от 1 до 7, която регистрира различните степени на съгласие или несъгласие с твърдението. Общо 48, 3% от анкетираните подкрепят, повече или по-малко, връщането към прогресивен данък върху доходите в България. От другата страна – тези, които малко или много желаят плоския данък да остане, са 22,8% от респондентите. Значителен е делът на хората в средата(28,9%), които не дават превес на нито едно от двете твърдения. Тоест, в момента на провеждане на изследването привържениците на прогресивния данък в България са над два пъти повече от „лагера“ на плоския данък. Контролният въпрос потвърждава тази нагласа. Българите нямат особени сантименти към Скандинавския модел с високи данъци и качествени публични услуги (16,1% одобрение). Вариантът, в който най-бедните са освободени от данъчна тежест, също не намира подкрепа (11,3%). Изненадващо, също и нулевите данъци са по вкуса само на една четвърт от анкетираните (24,9%). Най-силно одобрение от 47,7% респондентите дават за прогресивния модел: богатите плащат повече, бедните по-малко.
Разточителство на управляващите
Мерките, които може да повишат данъчните приходи, често срещат възражението, че правителството пилее или злоупотребява с парите на данъкоплатците. Проведеното изследване потвърждава тази нагласа: 55% от анкетираните са изцяло съгласни с твърдението, че „българското правителство пилее парите, които събира от данъци“.С тази теза в една или друга степен са съгласни общо 76% от анкетираните. Едва 7,2% считат, че парите от данъци се харчат повече или по-малко разумно. Същата нагласа проличава в отговорите на въпроса, дали качеството на публичните услуги съответства на данъците, които се събират. 72,3% от респондентите считат, че услугите, които получават струват по-малко от данъците, които плащат. В групата на тези, които твърдят, че получават повече услуги в сравнение с данъците, които плащат, попада само 11%. Макар и малък, този процент все пак не е пренебрежим. Отговорилите по такъв начин са най-често от категориите с най-ниски и с най-високи доходи (съответно до 220 лв. и над 900 лв. на човек от домакинството).
Средната класа е против данъчните убежища
Почти две трети (63,6%) от българите са на мнение, че офшорните зони трябва да бъдат закрити, тъй като правят възможно укриването на данъци и на собственост. По-малко от 7% заявяват, че офшорните зони не следва да се закрият. Делът на хората без мнение или без информация е 29,5%. В това число, едва 11,2% от анкетираните признават, че не знаят какво е офшорна зона. В сравнение с предишни проучвания, има сериозно увеличение на информираността и заслуга за това вероятно имат скорошните разкрития на Документите от Панама. Най-силно неодобрение за офшорните зони се изразява в София (71,8%) и сред представителите на средната класа, с доходи 500-900 лв. на човек от домакинство (76,8%). Показателно е, че най-търпими към офшорните зони (т.е. най-нисък процент съгласни с тяхното закриване) са хората с най-ниски доходи, вероятно защото не разполагат с информация за проблема. Това е още едно потвърждение, че групата на най-бедните и неинформираните често неволно защитава позиции, облагодетелстващи „единия процент“ на върха на икономическата пирамида – и ощетяващи хората в основата й. Така или иначе, към момента на провеждане на това проучване българското население вижда в офшорните зони най-вече източник на несправедливост и заплаха.
Да затворим данъчните вратички
Като цяло, анкетираните заявяват, че неплащането на данъци е неетично и са необходими усилия в посока по-висока данъчна справедливост. Това проличава например в оценката на твърдението „неплащането на данъци е лошо за обществото“ спрямо „неплащането на данъци е добро за частния бизнес“. Така 59,9% от респондентите заемат твърдата позиция, че неплащането на данъци е нещо лошо. Общо с другите две степени на оценка, на страната на данъчната солидарност застават 80.6% от българите. По-малко от 5% от анкетираните (общо за трите степени на оценка) предпочитат в България да не се плащат данъци и по този начин в частния бизнес да остават повече пари. Валидността на заявената нагласа е проверена още веднъж с контролен въпрос в самия край на анкетата: „Ако даден индивид или фирма се възползва от вратичка в закона, за да плати по-малко данъци, това е…“. Само 6,8% отговарят, че това е „проява на съобразителност“. Повече от половината (51,8%) заявяват, че да се възползваш от данъчни вратички е несправедливо, защото ощетява обществото. Други 26,8% твърдят, че вратичките в данъчните закони са несправедливи, тъй като изкривяват конкурентната среда. Тоест процентът на даващите морална присъда срещу избягването и укриването на данъци е устойчив: близо 80% от населението.Двете подоходни категории, които най-често гледат на избягването на данъци като проява на съобразителност, отново са тези с най-високите и с най-ниските доходи. Жителите на София, както и хората с доходи над 500 лв. са най-склонни да заклеймяват „данъчните вратички“ като вредни за конкурентната среда, което е още един белег за по-високата им икономическа култура. От друга страна, жителите на столицата са най-склонни да виждат в избягването на данъци проява на съобразителност (15.3%).
