Бележка на редакцията на Стратфор: По правило, Стратфор публикува анализи на международни геополитически проблеми и избягва да коментира вътрешнополитически предизборни проблеми. На 25 август публикувахме статията на Филип Бобит "Проблемът е да съдим говорителят, а не неговото изявление", която бе изключение. След като поставихме проблема за противопоставнето възприятия – действителност в текущата президентска кампания на Хилъри Клинтън, днес даваме една друга гледна точка към същия проблем .
Политическите бури в САЩ и Европа през тази година разклатиха из основи утвърдилите се от много години презумпции на "говорещите глави", отнасящи се до поведението на избирателите. Всички показатели говорят, че предстоящите избори и в двата региона ще продължат да изграждат един нов наратив за това, как гласоподавателите изразяват онова, което очакват и искат от политическата система в своята страна. И тук, както във всички сфери на съвременния живот, медиите играят централна роля. Има сигнали, че 2016 г. може да се окаже повратната точка, в която възприятията ще се превърнат в реалност и в която нашето разбиране на политиката може да се превърне наистина в постмодерно.
В предишна статия от тази рубрика, Филип Бобит дискутира това, как хората оценяват честността на Хилъри Клинтън на основата на упоритостта и видимата откровеност на нейните критици, вместо да разгледат свидетелствата на обективната истина, която стои зад тези обвинения. Той отбеляза, че "вярата може да промени действителността, но те не могат да я заместят". В постмодернистическия свят, както психологът Уйлям Джеймс отбеляза още преди един век, вярата, която води до действие често е по-важна от реалността. Гласоподавателите използват онова, което психолозите наричат "преките пътеки на възприятията" при преценката на кандидатите-политици – в конкретния случай, преценявайки обвиненията към Клинтън в непочтеност, основаващи се на видимата почтеност на нейните критици. Докато статията на Бобит твърди, че постоянното повторение на обвиненията, поставящи под съмнение достоверността на твърденията на Клинтън като основание за възприятията на гласоподавателите, направените в нея обобщения не могат да обяснят защо демократите продължават да я подкрепят, дори изправени пред тези опустошителни обвинения. Въпреки, че критиката на Бобит не съвсем неоснователна, тя пренебрегва критичната роля на отклоненията, присъщи на всяка комуникация между подателя и получателя на посланието.
И политиците, и експертите останаха еднакво изненадани от успехите на Доналд Тръмп и Бърни Сандърс при мобилизирането на енергията на избирателите срещу "нагласената" политическа система на САЩ, здраво свързана в момента с лобистите на "големите" пари и с обособилите се групи със специални интереси – нещо, което в момента излиза на преден план с гледането "под лупа" на връзките на Хилъри Клинтън с Фондация "Клинтън". Междувременно, изненадващата победа на "брекзита" в референдума на Обединеното кралство продължава да кънти като ехо в Европейския съюз. Популистки партии и движения в страни като Германия и Франция представляват едно постоянно предизвикателство към задържалите се десетилетия ортодоксални тези на ЕС в момент, когато те също се готвят за избори.
Дори ролята на политическите гафове, които в рамките на един "нормален" електорален цикъл най-вероятно осъждат на ранен политически провал своя носител, вече не е това, което бе в миналото. Както отбеляза Чарлз Хоманс в скорощната си статия в "Ню Йорк таймс магазин" със заглавие "Кажи каквото и да е" гафът някога беше "емблематичен…за предизборните репортажи по един тесен, егоистичен за медиите начин и представляваше най-вече, по думите на Джейсън Линкинс от "Хъфтингтън пост" в началото на тази година, "неспособността на политиците да бъдат перфектни през цялото време и начина, по който медиите трупаха точки на базата на моментните им слабости".
Както Хоманс и други наблюдатели вече посочиха, много от пролуките в изборния процес могат да се свържан с растящата липса на връзка между реалността и възприемането на политическия дискурс. Една постмодерна перспектива би могла да ни помогне за почувстваме какво и как се случва в момента.
Постмодерната политика
В рамките на една голямо и опростено обобщение, постмодернизмът е разбирането на факторите, които влияят на начина, по който хората възприемат действителността. Тъй като хората в развитите общества днес обитават една цивилизация, която е наситена с електронни медии, техният личен опит представлява само една малка част от онова, което те знаят за света около себе си. Остатъкът от техните знания идват от онова, което други хора им казват и което те са научили от медиите. Така че онова, което те възприемат чрез медиите не е действителността такава, каквато е, а е, по-скоро, онази малка част от действителността, която е филтрирана от вътрешната ограниченост на медията и посланията, които тя излъчва. Така например, анкетите, направени след първия телевизионен дебат между тогавашния сенатор Джон Кенеди и вицепрезидента Ричард никсън през 1960 г. показват, че онези, слушали дебата по радиото смятат, че Никсън е победителят, докато телевизионните зрители са на точно обратното мнение. Излъчената "действителност" на дебата е била идентична и за двамата кандидати, но "възприетата" реалност относто двамата кандидати, получена от радиослушателите и телевизионните зрители е формирана от използваната медия. Следователно, за да се разбере как различните медии влияят върху онова, което хората считат за реалност, би трябвало най-напред да разберем как точно са създадени възприятията на действителността.
Да се разбере възприемането е точката, в която постмодернизмът, ако използваме бейзболна мегафора, е едновременно център-нападател (по отношение на обяснението) и централен защитник (коюто задържа много от играчите в защита). Както показва примерът от дебата Кенеди – Никсън, медийните експерти могат да ви обяснят, как различни фактори могат да оформят публичното възприемане на кандидатите и политическите послания. Телевизионните зрители наблюдавали един Кенеди, който бил отпуснат и с приятен слънчев загар, докато отказът на Никсън да ползва грим отклонил погледа на зрителите към неговата потна брадичка и те са били отклонение от посланията, които са привлекли радоислушателите. В същото време, никой до момента не е показал директна връзка между продуцирано от медиите възприятие и крайния избор дори на един конкретен избирател. Все пак, крайните възприятия на хората се базират на техния икономически, обществен и стратегически опит, както се случва и в личния им живот. Или, както заяви един гласувал за брекзита гласоподавател: "Ние не вярваме на икономическите експерти".
Има обаче, един много фрапиращ факт. Над милиард и половина души са абонати на Фейсбук, а над 200 млн. от 330 млн. американци използват онлайн услуги. С други думи, изключително съществен източник на политическа информация и новини за американските гласоподаватели е една медийна неумолима сила, която е на възраст малко повече от десетилетие и чиито ефект върху политическия процес все още предстои да бъде изцяло осъзнат и разбран.
Постмодерният подход към разбирането на взаимодействието между медиите и политиката бе най-напред изследвано от Нийл Постман пред 80-те години в неговата станала вече класика книга "Да се развличаме до смърт". В нея той анализира разликата между базираната на текстуалните послания демокрация на Америка от ХІХ в., където главният източник на информация са били вестниците, и доминираната от визуалните телевизионни послания демокрация от края на ХХ в. Аргументът на Постман бе, че печатното слово провокира критичното мислене, докато електронно препредадените образи ни дават един естетически опит, който води до емоционална реакция.
Възприятията застават в центъра на сцената
Ако хората имаха представа за речите на Тръмп само от тяхното четене, щеше ли той да спечели номинацията на Републиканската партия? А как е ситуацията с Хилъри Клинтън? От една постмодерна перспектива, онова, което има значение, е естетическият опит, възприет от гласоподавателите чрез медийни приложения иустройства, независимо дали става въпрос за смартфон или за огромен телевизор, получаващ интернет-базиран сигнал. Фейсбук днес доминира медийното пространство, предоставяйки достъп до очаквано в емоционално отношение съдържание и коментари от приятели и роднини, върху всички от които трупат точки взаимоотношенията между медиите, рекламодателите и анализаторите на потребителски данни. Потребителите вършат цялата работа, трупайки хитове "харесвам"/"нехаресвам", което пък позволява на Фейсбук и на останалите онлайн платформи на социалните медии да им "пращат новини" в реално време, съобразени с техните интереси и внимание.
Разбира се, кандидатите на двете основни партии в президентските избори много добре съзнават възможностите, които традиционните и новите медии им дават, за да променят възприятията на гласоподавателите по криволичещата като лабиринт и стъпила върху подмолните посмодерни движещи се пясъци медийна пътека към Белия дом. Екпертите по връзки с обществеността в лагера на Тръмп успяват, засега, с различна степен на успех да представят неговите гафове като пример за предприемачески професионализъм и етична автентичност, докато противниците му ги използват като пример за расизъм, сексизъм, хомофобия и ксенофобия. Медийните канали също подлагат на вътрешна преоценка своите подходи при отразяването на такъв неконвенционален кандидат, както беше посочено от Джеймс Таранто в скорошната му статия за "Уолстрийт джърнъл" със заглавие "Тръмп и фактите: Неговите хулитери са впрегнати в едно емпирично пренапрягане". Както посочва Таранто, "фактите имат много по-малко значение от отношението ви към тях. Същото се отнася и до поритиката". С други думи, реалността на фактите е силно повлияна от начина, по който хората ги възприемат през своята "емоционална лупа".
Това е особено вярно, когато се разглеждат обвиненията за корумпиращата връзка на Клинтън с донори от сферата на "големите пари" по времето, когато тя бе държавен секретар или пък, когато бе ангажирана с Фондация "Клинтън". В нормална предизборна година, подобни обвинения относно поведението на кандидата, независимо дали е подкрепено или не от доказателства, биха направили невъзможен пътя на кандидата към Белия дом. В днешната обаче, емоционално поляризирана политическа среда, мненията на избирателите за тези обвинения се оказват основани на предварително създадените нагласи към двамата представители на семейство Клинтън. Републиканците гледат на тези обвинения като на допълнително доказателство за общия модел на поведението на семейството за използване на обществения пост като прикритие за натрупване на лични финансови ползи. Демократите, от друга страна, разглеждат обвиненията просто като още един елемент от "големия десен заговор", целящ саботирането на политическата кариера на семейство Клинтън и започнал с разследването по аферата "Уайтуотър" и атаките за забежките в спалнята на Линкълн през 90-те години. И за двете страни, истината относно тези обвинения има по-малко значение от формата на обвиненията.
Различията между интерпретациите на републиканци и демократи относно интерпретацията на използването от страна на Клинтън с частния й имейлен сървър е друг пример за това, как реалността е "втора цигулка" по отношение на възприятията. За републиканците това е свидетелство, че Клинтън отново е въвлечена в някаква предстоящо да бъде разкрита форма на държавна измяна с разгласяване на тайни или пък на водени от финансов интерес борби за влияние. Даемократите, от друга страна, гледат на това като на опит да се намери работеща алтернатива на антикварната вече компютърна система на Държавния департамент, достигнала до този хал благодарение на безхаберието на контролирания от републиканците Конгрес на САЩ, който отказва да финансира достатъчно нужната правителствена инфраструктура. По подобен начин, анкетите, направени във Великобритания след референдума показват голяма възрастова пропаст в електоралното поведение, при която по-старите поколения имат наложени от телевизията представи за ЕС като една тромава и безлична брюкселска бюрокрация, докато пристрастените към Интернет гласоподаватели от новото хилядолетие припознават еврото и нискотарифните авиокомпании като ЕasyJet.
Да мислим, че някак си фактите говорят сами за себе си и оттук ще разреши гравоблъсканицата на реалността на възприятията, може лесно да се превърне в плячка на импулсите на надценяването, които Таранто критикува в своята статия. Силата на социалните онлайн платформи е в тяхната способност да предизвикват съпричастност на потребителите и откритото деклариране на техните предпочитания и лошо отношение, докаго в същото време тяхното реално онлайн и потребителско поведение се натрупват и авализират в масивни бази данни, лесно достъпни за рекламодатели и стратези на предизборни кампании. Следователно, така технологиите ролята на посредник, която някога играеха новинарските медии като трансмисия на фактите и задаващи дневния ред центрове. В днешния мостмодерен свят, в който възприятията надцакват реалността, демократичната система трябва да намери нови начини, за да насърчи медийната грамотност сред избирателите, даваща им възможност да направят собствената си преценка за кандидатите и тяхната политика. Докато постмодерната критика прави възможно осъзнаването на проблема и на стъпките, необходими за реформирането на демократичното управление в тази информационно-наситена епоха.
Статията е публикувана в секцията за глобални анализи на "СТРАТФОР" на 3 септември 2016 г.
Превод: Костадин Грозев
