„Предоставянето на медицинската помощ от основния и допълнителния пакет се извършва при гарантиране на достъп до медицински дейности в условията на прогресивно задоволяване на потребностите съобразно ефективността, медицинската целесъобразност и наличния ресурс.” Какво ще кажете за този текст? Найс, а? Това е алинея 6 от проект за изменение на Закона за здравното осигуряване за разделяне на медицинската помощ на основен и допълнителен пакет. Вчера парламентарната здравна комисия прие на първо четене новия проект с 8 гласа „За" и 6 „Против". Всъщност прие разделянето, което Министерство на здравеопазването се опитва да представи като „гарантиран достъп до медицинска помощ” с порой от умрели клишета за „задоволяване на потребностите”, за „ефективността” и „медицинската целесъобразност”? Тези обяснения обаче са най-малкият проблем.
Припомняме, че през 2015-та година Парламентът прие предложеното от здравното министерство пакетиране на медицинската помощ, но това разделяне бе отменено от Конституционния съд през март 2016-та. Мотивите бяха, че в закона няма достатъчно ясна дефиниция на понятията „основен пакет” и „допълнителен пакет”. Този път основният пакет е представен малко по-подробно. В него ще попаднат: пациенти със сърдечно-съдови, онкологични и инфекциозни заболявания; трансплантирани пациенти; хора, на които трябва да се окаже спешна или неотложна медицинска помощ; нуждаещи се от лечение деца и бременни, независимо от тежестта на заболяването им.
Трудности обаче се очертават за болните от допълнителния пакет.Освен чакането и евентуалния рекет за хората с просрочена терапия, може да възникне нов проблем – според законопроекта, преди да бъдат отложени за лечение, на тези пациенти трябва да им бъде поставена диагноза след обективна медицинска преценка. Но кой ще плати за въпросната преценка? Все още не е ясно дали тя ще бъде заплащана отделно при извършването й или ще бъде част от заплащането по клинични пътеки, когато бъде отчетено лечението пред Здравната каса. За това предупреждават от Центъра за защита правата в здравеопазването. Не е ясно и кой ще плаща дейността по диагностиката и медицинската оценка, ако после болният проведе лечението си в друго лечебно заведение. И тъй като в момента няма текст по този проблем най-вероятно разходите ще остават за сметка на болницата.
Според здравния министър Петър Москов, цитиран от ВNЕWS, измененията в Закона за здравното осигуряване са съобразени с изискванията на Конституционния съд. Но председателят на ресорната комисия д-р Даниела Дариткова е изразила пред изданието друго мнение – подкрепяйки законопроекта, тя ще настоява след приемането му на първо четене в зала, да се състави съвместна комисия с експерти от Министерството на здравеопазването, за да се прецизират текстовете. Д-р Дариткова е установила, че в новия проект има прекалено много подробности и дефиниции, които ще натоварят работата на лекарите и ще ги накарат да се вглеждат в буквата и запетайката на закона, вместо да лекуват пациентите.
Най-вероятно измененията ще доведат до съмнителен финансов ефект за здравната каса и съвсем сигурно е, че ще генерират недоволство сред лекари и пациенти.
Още по темата:
Здравеопазването ни се превърна в чакалня за пациенти
Д-р Дечо Дечев: Нарушена е философията на здравната реформа
2016-та ще е тежка за родното здравеопазване
Д-р Стойчо Кацаров: Здравеопазване не се прави с бой по главата
Как управляващите пестят пари от здравето ни
И още невъзстановими разходи за сметка на болниците, т.е. за сметка на лекарския труд и заплати. Е, орязването е от всякъде, не само, че няма да се увеличават заплатите, а даже ще намаляват. Представете си колко качествено ще е здравеопазването ни!? Абсолютна липса на мотивация, увеличаване на стреса и бягство от родната действителност. Жалко за ентусиазма на младите лекари, които искат да останат да практикуват любимата професия в България.