Днес честваме 131 години от Съединението на България. На същата дата през 1885 г. се свързват в една държава Княжество България и Източна Ромелия, разделени по силата на Берлинския договор. Пловдив е мястото на това изключително, българско събитие, определено от историците като уникална, бляскава, самородна проява на народа ни. То е координирано от Българския таен централен революционен комитет и е подкрепено от Българския княз Александър I . Въпреки дипломатическите игри от страна на великите сили, Съединението получава официално международно признание. Подписан е договор между България и Османската империя, според който Княжество България и Източна Ромелия имат общо правителство, парламент, администрация и армия.
Този изключителен ден ще бъде отбелязан с много събития в страната ни – тържествен молебен, поднасяне на венци и възстановки.
Казват, че историята е учителка на народите. Щом е така, нека на днешния ден се опитаме да загърбим натрупалите се различия помежду ни, да забравим, че сме се разделили на каквото се сетите – богати и бедни, образовани и неграмотни, работещи и безработни, здравно осигурени и здравно неосигурени и т.н. Не, че не бива да търсим изход от проблемите си, но със сигурност решението им ще е по-лесно, ако осъзнаем, че това, което ни свързва е родината ни. Далеч по-разумно е да преодолеем съперничества, вражди и омрази, да потиснем амбиции, алчност и агресия, за да възкресим идеята за нашето единство. Нали, всички искаме да добруваме в родината си. Нали, сме по-силни, обедини около една кауза и една цел.
На илюстрацията: картината на Николай Павлович "Съединение на Северна и Южна България"
