Дълбоката венозна тромбоза или флеботромбозата, както още се нарича, е увреждане, при което се образува нещо като кръвна запушалка /тромб/ в дълбоката венозна система. Наличието на тромб предизвиква възпаление. То постепенно обхваща венозната стена и околните тъкани.
Има множество причини за това състояние – прегряване в топлите месеци, травми, злокачествени заболявания, продължителни оперативни намеси, тежки увреждания, които приковават болния на легло, кръвни болести или отклонения в кръвосъсирването, напреднала възраст.
Подуването на краката е важен симптом на заболяването. По нивото до което отокът достига, може да се съди за местоположението на дълбоката венозна тромбоза. При уголемяване само на подбедрицата най-често е запушена дълбоката бедрена вена. Отокът на целия крак показва, че запушването е в тазовите вени. Кожата на увреденото място е топла и синкава. При повдигане на крака на високо отокът може да намалее, но не изчезва напълно.
Освен това пациентът усеща болка и тежест. Може сърцето му да бие ускорено, а температурата му леко да се повиши. Най-опасното е, че тромбите в дълбоките вени не са здраво свързани със съдовата стена. Те могат да се откъснат от мястото си, да потеглят с кръвта по посока към сърцето и да предизвикат белодробна тромбемболия. Разумно е при флеботромбоза пострадалият да постъпи в болница. Необходим му е пълен покой с повдигане на засегнатия крак.
Лечението се извършва с антикоагуланти /вещества, които разреждат кръвта/, противовъзпалителни и други препарати.
Профилактиката налага да се пият повече течности и човек да не остава продължително в една полза. Като предпазна мярка се препоръчва носенето на еластични чорапи, спане с нозе върху възглавница, почивки с вдигнати крака и раздвижването на всеки час.
