Италия е потопена в траур. Опустошителното земетресение отне живота на стотици, щетите са за милиарди. Италия е крехка. Но Италия е силна. И ще се справи. Както винаги го е правила. Студия Трансмедия ви представя най-драматичната точка от трагедията – планинското градче Алматриче, което изчезна от картата за секунди, заедно със своите обитатели. Но колкото и да е невероятно, Алматриче ще живее. Ето защо.
* * *
Ако сложите една игла в средата на която и да е карта на Италия, по всяка вероятност тя ще бъде някъде около градчето Алматриче. Малко, историческо градче, то е известно като "градът на стоте църкви" и е разположено на около два часа път с кола от Рим и на 999.75 м надморска височина. Алматриче е част от националния парк "Гранд Сасо", чиито брегове се мият от Адриатическо и Тиренско море. Районът обхваща четири от най-прочутите райони на Италия – Лацио, Абрузо, Марче и Умбрия. Алматриче е в центъра на жипописната Италия, позната от пощенските картички за всички онези, за които Тоскана е твърде очевидна, Рим – твърде шумен, а Венеция – твърде пренаселена.
И само за един миг миналата лятна нощ, почти цялото Алматриче просто изчезна.
Наред с близките селца Акумоли и Пескара делТренто, опустошени от земетресението с магнитут 6.2 степен по Рихтер, което удари рано сутринта в сряда Централна Италия най-малко 160 души (по-последни данни вече над 250), сред които много деца, десетки пострадали са затрупани от руините, а хиляди други – останали бездомни и постоянно под заплахата на последващите трусове, които се усещат от Болоня до Неапол.
Днес, според един свидетел, "районът прилича на Дантевия Ад". Но, довчера, тук беше Раят. Красива част от страната. Древни, недокоснати от времето селца по билото – същинската италианска фантазия за многото чужденци. За нас, италианците, това бе източник на гордост.
Разрушени от земетресението къщи в селото Арката дел Тренто.
Трусът удари Алматриче и околностите му в 3:36 ч сутринта – точно по същото време, в което друг трус разтърси Лауила и Абрузи през 2009 г., убивайки над 300 души. Някои от убитите, този път, бяха туристи. Хората посещават Алматриче през август заради умерения му климат, вечерния бриз и spaghetti all’amatriciana – световноизвестно блюдо, изобретено от местните овчари през Средновековието.
Тази седмица градът се готвеше да отбележи за 50-ти път годишния фестивал, посветен на прочутия сос за спагети. За щастие, повечето от гостите са били вече напуснали града за през нощта, но в местния хотел "Рим" е имало 70 гости, за които не се знае нищо и се водят безследно изчезнали засега.
Ние всички забравяме – и гости, и местни жители, че Италия е зашеметяваща, но често разтърсвана от земетресения земя. От времето на обединението си през 1861 г., в страната е имало поне 35 големи земетресения и 86 по-слаби. Всеки нейн район е бил засегнат. Над 70 хил. са загинали приземетресението, ударило Месина на о. Сицилия през 1908 г. Островът е бил отново ударен през 1968 г., Кампаня – през 1980 г., Абрузо – през 2009 г., Емилия – през 2012 г. Апенините – геологическият гръбнак на Италия постоянно се оказва подложен на сеизмичен натиск.
Красотата на Италия е крехка. Древните сгради са величествени, но те могат да бъдат и опасни. Градовете са стари и гъсто населени, а техните сгради са уязвими, тъй като законите за опазването на наследството – за добро или за зло, ги защитават от модернизация. Кармине Галасо, преподавател по сеизмично инженерство в Унивърсити колидж – Лондон, заяви за сп. "Тайм": "Предизвикателство е да се оцени сеизмичната сигурност на съществуващите стари сгради и да се приоритизира нуждата от тяхното подсилване и укрепване".
За това се иска време и пари. И, докато Италия е модерна, богата и развита страна, много райони в страната са бедни, а техните жители – неспособни да поемат разходите. Корадо Лонга, архитект, живеещ в Спелонга, в близост до Арката дел Тронто, засегнат от земетресението район, каза за "Кориере дела сера": "Собствениците са възрастни хора, живеещи сами и те нямат средства. За други, това са само летни къщи и хората не се грижат за тях". Когато удари бедствието, липсата на средства и тромавата италианска бюрокрация правят нещата около възстановяването им още по-трудно. Седем години и 13.5 млрд. дол. не стигнаха за възстановяването и връщането към живот на центъра на Лакуила.
Това не означава, че Италия не съзнава проблема. В страната действат едни от най-сигурните антисеизмични стандарти за строежа на тови сгради. За нещастие, те не се спазват – както стана болезнено ясно земетресението в Абрузо през 2009 г.
Земетресенията не са единствената заплаха за красотата на Италия. Наводненията и и свлачищата стават все по-чести и разрушителни, след като дребните земеделци спряха да се грижат за хълмовете и бяха заменени от алчните строители на туристически и жилищни сгради. Малките и пълни със завои планински пътища – пъпната връв на местните малки общности – са твърде скъпи за поддържане и някои местни власти просто са се отказали да се грижат за тях. Депопулацията довършва останалото. Алматриче вече беше изгубило три-четвърти от населението си за стотина години – намалявайки от град с 10 хил. жители на едва 2 500. Те просто емигрираха към Рим и другите градове в търсене на работа.
Италия не винаги е само чаровна и жинописна. Тя е древно и уязвимо място. Тя се нуждае от поддръжка, уважение и ресурси. Но дори и всичко това да е налице, понякога съвсем не е достатъчно – Алматриче научи болезнено този урок.
Автор: Бепе Северини, журналист от "Кориере дела сера".
Превод: Костадин Грозев
