Според график за учебната 2016/2017 година, публикуван за обществено обсъждане в сайта на Министерство на образованието и науката (МОН), държавните зрелостни изпити след 12-и клас и Националното външно оценяване догодина ще се проведат в края на май. До 12 август ще бъде взето окончателно решение дали матурите догодина ще бъдат проведени със седмица по-късно в сравнение с досега. Идеята е резултатите от държавния зрелостен изпит да бъдат обявени до 15 юни 2017 година и учениците да могат в рамките на един месец – до 15 юли, да подават документи за кандидатстване в чуждестранни висши учебни заведения, информират от МОН. Родители обаче се опасяват, че в така планираното време децата им може да не успеят да си подадат документите си в желания университет. Това особено се отнася за висшите училища в Германия, където обучението е безплатно.
Забавянето
идва не само от късния срок за матурите и съответно за издаване на дипломите. Тези свидетелства, според представители на МОН, могат да бъдат подготвени за седмица, но при добра организация на училищно равнище. (Родители силно се съмняват в осъществяването й.) След това дипломите трябва да се легализират в Министерство на образованието и науката и за целта в най-добрия случай е нужна седмица. Не е изключено в МОН отведнъж да се натупат много дипломи и те да не могат да бъдат заверени веднага. Също натрупване може да се получи и в посолството на Германия. Така че отново ще се чака, предупреди в интервю за БНР Бистра Илиева, управител на консултантска къща за образование в чужбина. Друг управител на подобна агенция за образование в чужбина – Ели Тончева, цитирана от „Dnes.bg”, недоумява:"Не разбирам какви са мотивите за това изместване на матурите. Обществена тайна е, че след великденската ваканция дванадесетокласниците почти не ходят на училище и не разчитат на това време за подготовката за матурите. Сегашното положение – матурите да се провеждат около 16-18 май, е удачен вариант за бъдещите кандидат-студенти и в никакъв случай не трябва да са след 20 май", убедена е Тончева. Тогава,
каква е целта на изместването
Ако тя е родителите да плащат допълнително за експресни преводи, то те и сега го правят, а решението на МОН само ще затвърди порочната практика. Има и по-сериозна опасност – в случай на закъснение, част от младите хора ще отложат образованието си и лесно могат да се откажат от него. С това най-вероятно ще увеличат армията на безработните. Дали от МОН си дават сметка, че поредното чиновническо хрумване може да промени неблагоприятно съдбата на много млади българи? Ако пък закъснението се планира, за да бъдат задържани младите в страната ни, трябва да се знае, че интересът към чужбина не намалява и след дипломиране в родните университети. По данни на лекарския съюз например, всяка година около 500 медици напускат България, като сред тях преобладават новозавършилите лекари. Вместо затруднения при кандидатстване в чужбина, вместо разделяне на специалностите на приоритетни и неприоритетни, експертите в образователното министерство е по-добре да помислят за стимулите, които биха задържали висшистите у нас. Протакането определено не е сред ефективните мерки. Съвсем друго е обаче, ако се предприемат реформи за по-добро заплащане и реални възможности за развитие на нашите висшисти.
Историята на науката изобилства с примери за талантливи българи, които следвали в чужбина и още в студентските си години правили открития. Женили се за дъщерите на своите професори, но рано или късно, заедно със семействата си, се връщали в България. Връщали се, за да работят за сънародниците си, за да посеят в родна почва семената на своите знания и опит. От такива млади хора имаме нужда и сега. И дано в МОН разгледат всички становища за матурите и не създават проблеми пред онези, които искат да се учат в чужбина.
