Едва ли някой се съмнява, че в България има условия за развитие на здравен туризъм. Страната ни предлага с красива природа, благоприятни климатични условия, планини, море, минерални извори, а през последните години и добре уредени SPA и Wellness центрове, т.е. възможности за отдих, възстановяване и лечение.
Всяка година в България пристигат хиляди гости, обаче много малка част от тях организират почивката така че да получат у нас някакъв вид рехабилитация или лечение. Обикновено такива хора търсят частни лица, директно контактуват със здравните центрове и се разплащат в брой. Например, от години гърци ползват услугите на наши стоматолози в Петрич, Сандански и други градове. Руски граждани, румънци и сърби се интересуват от ин витро центровете в София и Варна, а хора от Обединеното кралство и САЩ все по-активно ползват сравнително евтините български дентални услуги и както и множество процедури за разкрасяване.
Още преди години изследване на австрийска фирма, която се занимава с маркетинг на здравния туризъм, установи, че България е привлекателна заради качеството на предлаганите инвазивни кардиологични процедури, лечение на очни заболявания, ортопедична, гастроентерологична и хирургична помощ. Липсва обаче в областта на здравния туризъм координация между отделните болници, клиники и СПА-центрове. Съседите ни (румънци, гърци, турци, сърби) отдавна са си изградили структури, които развиват здравния туризъм. Подобно начинание бе осъществено в България преди 4 години, когато бе създаден т.нар. Клъстър за здравен туризъм. Но все още държавата по никакъв начин не се е ангажирала с него.
По този проблем разговаряме с един от представителите на Клъстера д-р Пламен Бързашки, магистър по дентална медицина.
– Д-р Бързашки, у нас здравният туризъм сякаш е поставен в ъгъла, а държавата ни би спечелила от него…
– Разбира се, че би спечелила. От този тип туризъм други страни отдавна печелят. Но, когато зад организация като нашата не стои държавата и не показва, че има някакво отношение, доверието на туристите, които биха били и пациенти, е сведено до минимум.
– Може би проблем са инвестициите, които евентуално ще се вложат в този бизнес?
– Не са нужни сериозни инвестиции от страна на държавата. Но тя би могла да демонстрира отношение, да покаже че има медицински туризъм и в България. Ние не можем да организираме форум у нас. Участваме като гости навън, за да покажем, че съществуваме. Пред Клъстера все още стои въпросът как да стане устойчив и добре печеливш.
– Колко клиники и центрове, свързани със здравния туризъм, са обединени в момента?
– Обединили сме десет водещи дентални клиники, шест медицински заведения, като три от тях са в областта на очните заболявания, три СПА-центъра, една банка. Трудно е при такава малка организация да викнеш и в света да те чуят, ако не ти обръщат внимание в собствената ти държава.
– Определят медицинския туризъм в България като самотно занимание, но населението в Европейския съюз застарява и в бъдеще може да се очаква сериозно нарастване на нуждата от здравни услуги, така че това е стимул за дейността ви…
– От здравния туризъм у нас не се интересуват само хора от Европейския съюз. В България идват и граждани на Русия и бившите съветски републики. Но най-вероятно в бъдеще пациентите ще се насочват към места, където има най-добра организация на медицинския туризъм. Например, сега нараства интересът към Хърватия. Мнозина предпочитат Румъния. В момента Турция приема огромен брой туристи. Обърнете внимание на факта колко българи се лекуват в южната ни съседка. След няколко години тя ще стане като мелачка за цялата медицина в Европа. Но там медицинският туризъм е много добре организиран. В Турция работи департамент по здравен туризъм, който активно привлича туристи, нуждаещи се и от лечение.
Както се вижда, подобна дейност би трябвало да бъде приоритет и у нас, като с нея се ангажират поне няколко министерства – на здравеопазването, на туризма, на икономиката. В момента приличаме на човек, който гази във вода, но ходи жаден. А бихме могли да спечелим много от огромния потенциал на здравния туризъм, от самотното занимание у нас, което други държави отдавна са превърнали в добре организиран, доходоносен бизнес.
